Проф. Анастас Герджиков: От 15 години за първи път нямаме национална кауза, национален идеал

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8189435 www.24chasa.bg
Проф. Анастас Герджиков

Професорите в СУ имат по-ниски заплати от средните на завършващите им студенти. Рейтингът подобри качеството на
образованието и науката на университетите, казва ректорът на Софийския университет

- Проф. Герджиков, Софийският университет отново е №1 в рейтинга на висшите училища, как се постига такъв успех?

- Софийският университет е най-старото висше училище в България, поради което има дълга традиция. През последните 10 години успяхме да създадем и наистина работеща система за управление на качеството. Разбира се, в рейтинговата система влияят най-много два критерия. Единият е научната дейност, в която сме най-успешни от всички университети. Другият, по който Софийският университет също се класира много високо, е свързан с реализацията на пазара на труда - процент на възпитаниците на университета, които си намират работа веднага след завършването, стартова заплата и т. н.

- Кои са най-успешните професионални направления?

– “Успешни” е относителен термин. Почти във всички професионални направления Софийският университет е достатъчно успешен, за да бъде на първо място в Националната рейтингова система. В някои от тях постигаме това с високото качество на образованието и реализацията на завършилите. Това са направленията като “Право”, “Информатика и компютърни науки”, “Педагогика”, “Филология” и т.н.

В природните науки пък

сме първи заради

научните резултати,

но и там реализацията е изключително висока – в професионално направление “Химически науки” безработицата е 0,27%, а в направление “Фармация” е 0, т. е. сред завършилите просто няма нито един безработен.

- Какви са ползите за висшето образование от рейтинга?

- След първоначалната съпротива при въвеждането на Рейтинговата система, днес почти всички ректори признават не само че обективо измеримите критерии в нея стават все повече, но и че тя доведе до промяна в самите висши училища. Рейтинговата система е добър инструмент за държавната политика, защото в стремежа си да покрием максимално критериите, които тя използва, постепенно подобряваме качеството на висшето образование и качеството и количеството на научните изследвания.

- Къде е Алма матер в международните класации?

- Софийският университет е на първо място в Националната рейтингова система в повечето направления, в които предлага образование, и е единственият български университет в първите 1000 в международните класации. Това обаче не ни удовлетворява. Ние бихме искали, вместо да заемаме място между 800 и 900, да влезем в първите 500, където има съвсем друг тип университети с много сериозни постижения. Това, от една страна, може да стане с по-сериозно финансиране, от друга страна, са необходими поредица от мерки в самия университет – стимулиране на научните публикации, повишаване на качеството на образование и в трите степени, привличане на преподаватели и изследователи от чужбина, разкриването на центрове за върхови постижения с много добро финансиране за научна инфраструктура.

- Министър Красимир Вълчев насърчава университетите да бъдат свързани, в какви мрежи е включен Софийският университет?

- Това е другата голяма задача пред българските висши училища наред с рязкото повишаване на качеството и количеството на научните резултати. Българските висши училища трябва да се интернационализират колкото може повече, като привличат повече студенти от чужбина и особено като привличат повече преподаватели и изследователи от чужбина. А това е невъзможно, ако не участваш в различни образователни и научни мрежи. Софийският университет участва в много такива мрежи. Участваме в UNICA - Асоциацията на университетите от европейските столици, в Балканската асоциация на университетите, в Мрежата на черноморските университети, в няколко франкофонски асоциации. Отделно от това участваме в поредица от научни мрежи, свързани с проекти, включващи много европейски университети.

- Депутатите приеха на второ четене поправките в Закона за висшето образование, кои от тях са най-важните?

- Има отделни изменения, които са важни, като например въвеждането на Национална карта на висшето образование или обсъжданото за трети път предложение за нуждите на акредитацията всеки преподавател да се отчита само в едно висше училище. Те вече станаха публични благодарение на медиите. Голямото изменение обаче е промяната на глава 10. То е свързано с акредитацията и аз се боя, че за разлика от други глави, в които след дълги дискусии постигнахме известен баланс, в тази глава създаваме нещо, чийто практически резултат не е сигурен. От една страна, става дума за

облекчаване на процеса

на акредитация

чрез премахване на институционалната акредитация, която ще бъде сбор от програмните акредитации. От друга страна, с намаляване на срока на акредитацията ще се увеличи броят на програмните акредитации. В случая със Софийския университет това означава да заменим веднъж на 6 години институционалната акредитация, която отпада, с 12 допълнителни програмни акредитации, което не ни облекчава. По-големият проблем е, че промените в главата са толкова много, че е трудно да се предвиди дали ще бъдат полезни, или ще навредят. Само практиката може да покаже това. Хубаво е след 1 година този дебат да се повтори, за да преценим какво е било въздействието на измененията.

- А какво мислите за договорите, които ректорите ще сключват с министъра на образованието и науката?

- Окончателният вариант, в който се прие този текст, е резултат на поредица от отстъпки от страна на министерството пред несъгласието на ректори и други представители на образователната общност с част от текстовете, които бяха предложени преди 2 години. Академичната общност се притеснява, че ако се даде много власт на министъра на образованието, който и да е той, да влияе на висшето училище, ще се наруши автономията. Моето мнение е, че в този първоначален вариант преди 2 години идеята не беше да се нарушава автономията, а по-скоро да се насочат висшите училища към това, което им липсва. В един университет научните резултати са недостатъчни, в друг - качеството на образование не е достатъчно високо, в трети има отделни професионални направления, които са добри, други, които са добавени изкуствено. Идеята на министерството беше да види общата картина. Затова бяха предложени и текстовете за Националната карта на висшето образование. Така университетите ще се насочат към реформи, които те самите не могат или не искат да проведат. В този смисъл не смятам, че става дума за нарушаване на автономията. За съжаление, след поредица от отстъпки от страна на министерството текстът за сключването на договори между министъра и ректорите се сведе до това да се подписва договор за това, че министърът предлага 1-2 допълнителни задачи в мандатната програма на ректора, която се приема от Академичния съвет. След това няма как да санкционира евентуално неизпълнение. Аз бих отишъл по-далече. Бих искал предложените от министерството допълнителни задачи да се обсъждат и да се приемат наистина с консенсус от академичната общност, след което да стават задължителни и тяхното неизпълнение да води до санкции. Това ще помогне на много университети, които сега са в затруднено положение, защото не могат да направят реформи.

- Достойно ли е заплатен трудът на университетските преподаватели?

- В никакъв случай не е достойно заплатен. Причината е в недофинансирането на висшето образование. Наистина субсидията за висшето образование не намалява, а през последните 3 години дори нараства въпреки намаления брой на студентите. Но ние тръгнахме от толкова ниска база, че продължава да има недофинансиране, поради което и възнагражденията са недостатъчно високи. Като казвам недостатъчно високи, имам предвид, че дори възнагражденията на професорите в Софийския университет са по-ниски от средната работна заплата, с която започват завършващите студенти. В този смисъл приказките, че заплатите на асистентите са ниски, защото са вдигнати повече заплатите на професорите, не съответстват на истината, поне в нашия случай. Като цяло заплатите са ниски, защото субсидията е малка. Смятам, че субсидията за висше образование трябва да се увеличава с темповете, с които се увеличава субсидията за училищното образование през последните години, в обратното няма никаква логика

- Може ли Съветът на ректорите да допринесе за цялостното развитие на системата на висшето образование?

- По закон Съветът на ректорите е един консултативен орган, което означава, че неговото мнение може да се вземе предвид, а може и да се пренебрегне. Имаше такива периоди в дейността му, когато Съветът беше съвсем маргинализиран. Слава Богу, мисля, че тези времена са отминали. От една страна, през последните години Министерството на образованието и науката се вслушва в становището на Съвета на ректорите, а от друга, самите ректори са много по-отговорни от преди. Вече 5-6 години ректорите подкрепят една реформа на системата на висшето образование, която е много трудна за повечето университети. Така че те често подкрепят предложения, които не са в интерес на отделните университети, но са важни за развитието на системата на висшето образование като цяло. Последният пример беше предложението, което залегна в изменението на Закона за висшето образование, за въвеждането на Национална карта на висшето образование и за забрана на разкриването на нови филиали до приемането на такава карта. Това предложение дойде от Съвета на ректорите, където беше прието почти единодушно, въпреки че немалко университети ще пострадат от това. Смятам, че с подобни по-решителни действия в интерес на качеството на образованието и на обществото

Съветът на ректорите

може да се утвърди като

авторитетен орган,

чийто глас се чува

Той трябва да бъде изразител на мнението на интелигентните и духовни хора по най-важните проблеми на страната.

- Каква е голямата кауза на България за следващите 30 години?

- Това е сериозен въпрос. На няколко пъти публично говорих за това, че ние за първи път през последните 15-20 години нямаме национална кауза, национален идеал. След националния идеал от времето на Възраждането, след националния идеал от времето на войните в началото на XX век, след националния идеал, свързан с приобщаването ни към Европа чрез членство в Европейския съюз и НАТО, останахме без цел. Затова не смятам, че някой като мен трябва да отговаря на въпроса каква да е целта през следващите 30 години. Смятам, че трябва да проведем сериозен дебат и да намерим отговор, който да е приет от всички българи. Едно обаче е сигурно и това е, че тази цел трябва да бъде свързана с много бързо развитие на образованието и науката, защото сме изостанали, особено в областта на науката и технологиите. През следващите 30-ина години те ще бъдат водещата икономическа сила повече от всякога. Ако продължим да изоставаме, ще се маргинализираме като общество и като икономика. Ще дам един конкретен пример. Един от центровете за върхови постижения, които започнахме да изграждаме в Софийския университет, е първият в тази област на изток от Виена. На запад от Виена има 50. Такъв е мащабът на изоставането.

- И все пак какво смятате, че трябва да включва една визия за бъдещето на България?

- И друг път съм казвал, че една такава визия трябва да включва уважение към традицията и памет за заветите на поколения родолюбиви българи, гордо национално самосъзнание и автентична европейска идентичност, постигане на национално съгласие, приемственост и стабилност по ключовите въпроси на развитието на родината ни, превръщането на България в икономически развита страна с висок стандарт на живот и с престижно културно и духовно присъствие в Европа и света, в център на стабилност и водеща сила на Балканите и в Югоизточна Европа.

CV

- Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури през 1982 г.

- През 1984-1985 г. следва класическа филология в Софийския университет. През следващата година продължава в Хумболтовия университет в Берлин

- От 2008 г. е професор

- Бил е зам.-министър на образованието и науката от 2001 до 2003 г. и управител на фонд “Научни изследвания” от 2008 до 2009 г.

- Води лекции по латински език и римска литература в катедра “Класическа филология”

- Първият преводач на Аристотеловата “Политика”

- Заместник-ректор от 2010 г.

- На 17 ноември 2015 г. беше избран за ректор на Софийския университет, на 20 ноември м.г. е преизбран за втори мандат

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Светът стана прекалено глобален

    Светът стана прекалено глобален

    Светът се превръща в място, където всичко е “на една ръка разстояние”. В този глобализиран свят нещо, което става на хиляди километри разстояние, много бързо засяга всички останали. Описват това като “ефекта на пеперудата”. Едва ли са много българите, които могат да намерят на картата сирийската провинция Идлиб
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност