Здравната каса да не се прави на Господ

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8189879 www.24chasa.bg

Защо болните от Смолян да не се лекуват в

София - да не сме станали крепостни селяни

За 20 години здравната каса в България се превърна в нещо като Господ за пациентите - тя казва кой къде и за колко може да се лекува.

Откакто я създадоха през 1999 г., периодично се предлагат най-различни варианти, за да работи тя по-добре. Досега крайният резултат е едно голямо нищо. Всяка година бюджетът ѝ се увеличава буквално лавинообразно. Например през 2019 г. бюджетът на касата, гласуван от парламента, е 4,3 милиарда лева -

близо 500

милиона повече

от предишната година при здравна вноска от 8%. За 2020 г. бюджетът вече е 4,7 млрд.

За 2018 г. предложеният бюджет е 3,858 млрд. лева, което е с 409 млн. повече от предишната 2017 г. През 2014 г. пък касата е разполагала с 2,823 млрд. лева, от които за здравноосигурителни плащания - 2,474 млрд. лв. През същата тази 2014 г. касата два пъти иска актуализация на бюджета - веднъж през юни за 328 млн. лева, втори път в края на годината за още 400 млн. - общо едни близо 730 милиона допълнително и извънредно. Колкото и да се връщаме назад в годините, се вижда една съществена закономерност - парите за болници и лечение се увеличават, но здравноосигурените българи - около 6 милиона и 200 000 души, не са на това мнение. Дори самият сегашен шеф на касата - уважаваният специалист и авторитет в лекарската гилдия, д-р Дечо Дечев на висок глас огласи, че парите на касата не се харчат здравословно, а напротив - има цели язовири за корупция, с които се източват фондовете на ведомството.

Дотук е ясно - трябва да се търси начин парите на здравноосигурените българи да се харчат по-ефективно и да осигуряват качествено лечение. Идеите за касата са много - вече имаше предложение тя да не е монополист, а да има повече здравни каси, и то частни с допълнително осигуряване. Тогава се роди нещо като тъжен виц: бедните и много болните ще останат в държавната каса, а богатите и по-малко болните - в частните.

Сега на дневен ред е нова идея - здравните каси в 28 района на страната да се сведат до 6 районни и най-важното -

хората да са

задължени да се

лекуват там,

където е техният район.

Което за един сериозно болен човек от Смолян, Силистра или Разград автоматично означава, че той не може да потърси лечение в София, Русе или Плевен.

Районът му не го позволява, нищо, че точно в тези градове има по-добри специалисти, които може да му помогнат.

Така било в Германия, патетично аргументират идеята си от здравната каса. Не знам как е в Германия, Франция или Англия, а и ако повторим техния модел, не е ясен резултатът. За 20 г. се пробваха всякакви вносни модели, но те не се прихващат на българска почва. Вижда се друго обаче - броят на частните болници се увеличава драстично, парите за лекарства са скочили до небесата, но вместо да се затегне режимът и за едното, и за другото, сега стягат примката около врата на болните.

Явно здравната каса е решила да се прави на Господ - тя ще решава кой ще живее и кой - не. Защото лекари много, но добрите специалисти са броени и хората търсят точно тях.

Българските

лекари са

национален

капитал,
но явно в касата са го разбрали твърде погрешно и искат те да решават кой от пациентите да има достъп до този национален капитал. Което няма как да стане, защото още не сме се превърнали в крепостни селяни.

Не повече от 6-7 милиона сме гражданите в държавата - трагикомично е, че здравната каса е безпомощна да се справи с организацията на тяхното лечение. И все гледа някъде встрани от централните проблеми. Време е да ги оперират от кривогледството, което ги е нападнало, да кажат къде ги стяга обувката, а не да търсят решенията там, където изобщо не са.

Тук вероятно ще ни кажат, че който иска да ходи при добрите специалисти, ще може да го прави частно - на свои разноски. Но откъде накъде? Първо, не всеки ще може да си го позволи, а така се връщаме към онази колкото тъпа, толкова и красноречива максима - по-добре млад и богат, отколкото стар, беден и болен. Само че старите, бедни и болни хора в държавата ще се увеличават - нищо лично, просто природа. Младите стават по-малко, нацията остарява - факт, срещу който нито една здравна каса няма как да рита.

И второ - къде тогава остава смисълът на здравното осигуряване, чиято първа функция е солидарността? И защо да се осигуряваме здравно, когато

под абсолютен

диктат ще ни

казват къде

можем

и къде не можем

да се лекуваме.

Човек с безобидни здравни проблеми няма да тръгне да обикаля половин България в търсене на точния специалист, който ще му помогне. Това става само тогава, когато ножът е опрял до кокала. И когато си намерил лекаря, готов да помогне, от здравната каса едни бюрократи ти казват: “Не може!”. И като не ти харесва, вад парите и отивай в Турция, върви в Германия. Където хората дават мило и драго за такива като нас - в частни клиники в Мюнхен например предлагат преводачи от 36 езика, параклиси и малки джамии за религиозни обреди и какво ли още не. Стига да има оборот и печалба...

  • Когато ударите на живота не пречупват волята за знания - вижте историята на Ася

    Когато ударите на живота не пречупват волята за знания - вижте историята на Ася

    Потокът ежедневни грозни сюжети, които поднася животът (най-вече политическият) в България, често оставя извън взора и вниманието на обществото вдъхновяващи примери на достойни хора. Такъв е случаят с Ася. Нейната история показва как желанието, волята за знания и грамотност могат да победят превратностите на съдбата