Здравната каса да не се прави на Господ

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8189879 www.24chasa.bg

Защо болните от Смолян да не се лекуват в

София - да не сме станали крепостни селяни

За 20 години здравната каса в България се превърна в нещо като Господ за пациентите - тя казва кой къде и за колко може да се лекува.

Откакто я създадоха през 1999 г., периодично се предлагат най-различни варианти, за да работи тя по-добре. Досега крайният резултат е едно голямо нищо. Всяка година бюджетът ѝ се увеличава буквално лавинообразно. Например през 2019 г. бюджетът на касата, гласуван от парламента, е 4,3 милиарда лева -

близо 500

милиона повече

от предишната година при здравна вноска от 8%. За 2020 г. бюджетът вече е 4,7 млрд.

За 2018 г. предложеният бюджет е 3,858 млрд. лева, което е с 409 млн. повече от предишната 2017 г. През 2014 г. пък касата е разполагала с 2,823 млрд. лева, от които за здравноосигурителни плащания - 2,474 млрд. лв. През същата тази 2014 г. касата два пъти иска актуализация на бюджета - веднъж през юни за 328 млн. лева, втори път в края на годината за още 400 млн. - общо едни близо 730 милиона допълнително и извънредно. Колкото и да се връщаме назад в годините, се вижда една съществена закономерност - парите за болници и лечение се увеличават, но здравноосигурените българи - около 6 милиона и 200 000 души, не са на това мнение. Дори самият сегашен шеф на касата - уважаваният специалист и авторитет в лекарската гилдия, д-р Дечо Дечев на висок глас огласи, че парите на касата не се харчат здравословно, а напротив - има цели язовири за корупция, с които се източват фондовете на ведомството.

Дотук е ясно - трябва да се търси начин парите на здравноосигурените българи да се харчат по-ефективно и да осигуряват качествено лечение. Идеите за касата са много - вече имаше предложение тя да не е монополист, а да има повече здравни каси, и то частни с допълнително осигуряване. Тогава се роди нещо като тъжен виц: бедните и много болните ще останат в държавната каса, а богатите и по-малко болните - в частните.

Сега на дневен ред е нова идея - здравните каси в 28 района на страната да се сведат до 6 районни и най-важното -

хората да са

задължени да се

лекуват там,

където е техният район.

Което за един сериозно болен човек от Смолян, Силистра или Разград автоматично означава, че той не може да потърси лечение в София, Русе или Плевен.

Районът му не го позволява, нищо, че точно в тези градове има по-добри специалисти, които може да му помогнат.

Така било в Германия, патетично аргументират идеята си от здравната каса. Не знам как е в Германия, Франция или Англия, а и ако повторим техния модел, не е ясен резултатът. За 20 г. се пробваха всякакви вносни модели, но те не се прихващат на българска почва. Вижда се друго обаче - броят на частните болници се увеличава драстично, парите за лекарства са скочили до небесата, но вместо да се затегне режимът и за едното, и за другото, сега стягат примката около врата на болните.

Явно здравната каса е решила да се прави на Господ - тя ще решава кой ще живее и кой - не. Защото лекари много, но добрите специалисти са броени и хората търсят точно тях.

Българските

лекари са

национален

капитал,
но явно в касата са го разбрали твърде погрешно и искат те да решават кой от пациентите да има достъп до този национален капитал. Което няма как да стане, защото още не сме се превърнали в крепостни селяни.

Не повече от 6-7 милиона сме гражданите в държавата - трагикомично е, че здравната каса е безпомощна да се справи с организацията на тяхното лечение. И все гледа някъде встрани от централните проблеми. Време е да ги оперират от кривогледството, което ги е нападнало, да кажат къде ги стяга обувката, а не да търсят решенията там, където изобщо не са.

Тук вероятно ще ни кажат, че който иска да ходи при добрите специалисти, ще може да го прави частно - на свои разноски. Но откъде накъде? Първо, не всеки ще може да си го позволи, а така се връщаме към онази колкото тъпа, толкова и красноречива максима - по-добре млад и богат, отколкото стар, беден и болен. Само че старите, бедни и болни хора в държавата ще се увеличават - нищо лично, просто природа. Младите стават по-малко, нацията остарява - факт, срещу който нито една здравна каса няма как да рита.

И второ - къде тогава остава смисълът на здравното осигуряване, чиято първа функция е солидарността? И защо да се осигуряваме здравно, когато

под абсолютен

диктат ще ни

казват къде

можем

и къде не можем

да се лекуваме.

Човек с безобидни здравни проблеми няма да тръгне да обикаля половин България в търсене на точния специалист, който ще му помогне. Това става само тогава, когато ножът е опрял до кокала. И когато си намерил лекаря, готов да помогне, от здравната каса едни бюрократи ти казват: “Не може!”. И като не ти харесва, вад парите и отивай в Турция, върви в Германия. Където хората дават мило и драго за такива като нас - в частни клиники в Мюнхен например предлагат преводачи от 36 езика, параклиси и малки джамии за религиозни обреди и какво ли още не. Стига да има оборот и печалба...

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Егоисти ли са богатите от ЕС

    Егоисти ли са богатите от ЕС

    Големи преговори паднаха в Брюксел как да се харчат парите на европейците за следващите години. От една страна, проблемът идва заради зейналата дупка от 75 милиарда евро след Брекзит. От друга обаче, богатите страни, водени от Германия и Франция, не крият желанието си да ударят секирата на парите, с които по-бедните държави в ЕС трябва да изравнят
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност