Коментар на седмицата №1: Властта изръмжа на журналистиката? Това е успех!

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8193908 www.24chasa.bg

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата. Този е номер 1 почти 71 хил. прочитания.

При Бай Тошо мисирките танцуваха танго

Това бе една много добра седмица за българската журналистика – щом властите я обиждат, значи е показала характер. Не е съвсем умряла. Бойко Борисов бил нарекъл репортерките „мисирки“? Пак не са го информирали правилно.

Трябва да му се напомни, че символ на журналистиката не е мисирката, а гъската.

Зам.-председателят на Народното събрание Валери Симеонов обидил Антон Хекимян от БТВ, че е корумпиран? Ами това си е висока чест за журналиста!

По-добре ли е Симеонов

да те хвали?

Виж, да те наругае точно той е по-високо държавно отличие от орден “Кирил и Методий” – награда, изпълнена с двусмислени конотации.

Какво е двусмисленото на ордена ли? Ако е на гърдите на заслужил учител – няма нищо двусмислено. Но на гърдите на журналист?

Сещам се за един анекдот, който чух от Йордан Радичков преди доста години.

Ловец един се заблудил в Балкана, лутал се дълго гладен и изнемощял, докато стигнал накрая до овчарска колиба. Овчарят му казал – ще ти покажа пътя, но нали виждаш, че живея тук самотен, копнея за човешка топлина, та ако ми дадеш малко любов, после веднага ще ти покажа пътя.

Какво да прави човекът, съгласил се. Свършили работата, пътят бил показан, ловецът тръгнал надолу към цивилизацията, но не минал дори 10 метра и овчарят извикал:

“Чакай, спри! Чакай да ти сложа това перо на шапката!”

“Не ми трябва перо!” – възразил ловецът. “Трябва ти, трябва ти! – казал овчарят. По-надолу ще срещнеш и други овчари, те трябва да знаят, че си мое гадже!”

Та и орденът на гърдите на журналист е като онова овчарско перо, особено ако му го връчва Валери Симеонов - единственият политик в българската история, който бе свален от поста заради елегантно домашно възпитание.

Ако си журналист и точно този политик те ругае, той всъщност те хвали. И ако хвали, ругае. Той влезе в парламента яхнал телевизионната журналистика и

затова сега я пришпорва като уморена кранта

Повод за гордост е и новината, че факултетът по журналистика към СУ ще бъде лишен от софийско жителство и изселен в Стара Загора, вероятно за да се разшири теренът на политологията – любимото внуче на научния комунизъм. Едно време така изселваха неблагонадеждните граждани, както и девойките, които дружаха с чужденци. То пък едни чужденци, главно прогресивни другари от арабския свят и черна Африка, дошли да учат пропаганда и агитация.

Нормално е, след като преди 10 ноември изселваха най-старата професия, днес да дойде ред и на втората най-стара професия. Даже много късно се сетиха. Първият журналист, известен на историята, е изял и

първия голям бой

от властта

Това е Терсит от “Илиада”, който освен с глупавото си влечение да критикува началството, е бил и най-грозният грък под стените на Троя. Така е и до днес, ако случайно някой дръзновен журналист е и красив, винаги има кой да му смени физиономията.

Както е известно, Терсит си позволил да разобличи Агамемнон за корупция, след което Одисей го пребил от бой с царския жезъл, защото бил хитроумен и знаел как да бъде в услуга на властта. Според Платон след смъртта душата на Терсит се превъплътила в маймуна, тъй като никой журналист не заслужава човешки облик.

В идеалната държава според Платон изобщо не трябва да се допускат никакви журналисти и не само журналисти, но и епични поети като Омир, защото си позволяват да описват боговете журналистически.

Ако си представим, че днешната идеална държава е София, то в нея трябва да се допускат само пиари, и то

всичките с орден “Кирил и Методий” на гърдите и

перце на шапката

Тези без орден и без перце да изчакат в Перник. Затова изселването на факултета в Стара Загора е правилен ход, и още по-правилно е там да бъде настанен в сградата на Ветеринарния институт, където разбират и от гъски, и от мисирки.

Може ли властта

да харесва и да уважава журналята?

Може, но при социализма.

Едно време Бай Тошо винаги се явяваше на големия бал на Комитета по радиото и телевизията, където изкарваше по едно танго с най-напористата мисирка.

Твърдеше се, че понякога давал апартамент.

Да сте чули днес Бойко Борисов да раздава апартаменти на мисирките заради едно танго? Не? Това означава, че вече имаме свобода на словото.

Днес в тази световна класация не сме първенци, тъй като

един бил

изкупил всички медии

и наложил монопол. Според мен това е необмислен ход, защото сега поема прекалено много отговорност за твърде много журналисти и неспирните им изцепки.

Всяка медия създава на собственика си средно по 10 неприятности на ден. 10 медии – 100 неприятности. 100 медии – и завършваш като Робърт Максуел (паднаха го от яхтата му посред нощ в открито море). Представям си как е проклинал мисирките, докато са го интервюирали рибите. Според мен на 1 олигарх 1 медия му стига и да внимава с яхтата, да не сваля спасителния пояс дори когато спи.

В този свят всички прослойки и професии мразят и получават омраза еднопосочно, само откъм едната страна. Например простолюдието мрази елита защото му завижда за блондинките, а елитът мрази простолюдието, без да му завижда за брюнетките.

Само журналистът е застрашен и от двете страни

Народът го схваща като част от елита, а елитът го смята за неканен гост, натрапник някакъв, който може да се окаже нежелан и незаконен син.

Ако това ти харесва и ако си млад, бягай в Стара Загора, запиши се във Факултета по журналистика и залегни сериозно над учебника по научен мазохизъм.

  • Слава богу, поне банките са здрави

    Слава богу, поне банките са здрави

    Въпреки сравненията, които мнозина са склонни да направят с последната световна финансова криза, сега ситуацията се различава по нещо коренно различно. Преди 10 години банковата система бе изпаднала в колапс, трезорите преустановиха отпускането на кредити, много бизнеси пострадаха от това и дълго не можеха да се възстановят
  • Доказано! Истината тук!

    Доказано! Истината тук!

    Сляпата вяра в безумни “новинарски” сайтове е опасна. Заглавия само от главни букви не трябва да се превръщат в стандарт РЯДКО се обръщам към читателя с призив. Аз самият рядко откликвам позитивно на публични призиви, защото искрено не обичам да ми казват какво да правя – поредният признак, че въпреки опитите си не съм излязъл от пубертета