Мигрантската вълна - основна опасност за страните от Западните Балкани и ЕС

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8196694 www.24chasa.bg
СНИМКА: Pixabay

Броят на мигрантите по балканския маршрут, който води от Турция и Гърция през Югоизточна Европа, е значително увеличен, се посочва в отговор на депутатски въпрос към германското правителство за "актуалната хуманитарна и миграционно-политическа ситуация в балканските държави". Миналата година в Северна Македония, която се намира в първата част на балканския маршрут, са регистрирани 24 601 нелегални преминавания, в Сърбия - 17 642, в Хърватия - само 4 075, а в Словения - 15 450. Цифрата значително намалява, когато става дума за Босна и Херцеговина, където са забелязани само 6 039 нелегални преминавания.

През изминалите няколко години като главно предизвикателство в областта на сигурността за региона, но и за Европейския съюз, бе посочено движението на мигрантите и бежанците, които преминават транзитно с по-голяма или по-малка интензивност през териториите на държавите от Западните Балкани. Това наложи и необходимостта от изработване на съвместен план за укрепване на капацитетите на граничната полиция на т.нар. външни граници на ЕС. Това подразбира осигуряване на техника и съветодавна помощ, обучения и продължаващо присъствие на полицейски служители от региона и от страни от ЕС, които участват в общи гранични операции на южната граница и се справят с мигрантските предизвикателства. Съвместното сътрудничество включва и обмен на информации от разузнавателен характер и в областта на сигурността, което ще позволи навременно предотвратяване и възпрепястване на прилив на съмнителни лица, които биха могли да бъдат включени в терористични акции на територията на Европа.

EU Observer цитира части от поверителен документ, до който е имал достъп и в който се посочва, че тайните служби в поне една страна от Западните Балкани индиректно подхранват базата на полицията на ЕС, с алармиране за заподозрени чуждестранни терористи. В текста, публикуван в този портал, пише, че в сектора за антитероризъм на чешката Национална агенция против организираната престъпност е изработен документ от девет страници, в който се споменава за 250 съобщения от страни от Западните Балкани за периода от миналото лято. През Чехия тези предупреждения влизат в т.нар. Шенгенска информационна система. В документа не се разкрива от коя страна от Западните Балкани са изпратени тези предупреждения. Не е известно и дали Чехия е отхвърлила някои от тези информации като недостоверни, се казва в текста на EU Observer.

Корнелия Ернст, германска членка на Европейския парламент като представителка на Европейската обединена левица/Северна зелена левица, казва, че такива предупреждения може да представляват проблем, а последиците от тях да пронесат невинни хора.

Не знаем на какво се базира оценката, че нещо е опасно. Въз основа на кои критерии? На факти, предположения или слухове, предупреди тя.

Контролът на сигурността на Балканите, смятани за "зона за достъп" на мигрантите на пътя към Европа, е от стратегическо значение за ЕС, който е цялостно посветен на антитерористични усилия и политики, прилагани във време, когато са обновени разговорите с Албания и със Северна Македония за разширяване на европейската общност.

Като цяло в целия Европейски съюз миналата година са били регистрирани три терористични нападения, пет опита и 17 плана за терористично действие, посочва европейският клон на Аналитичния център за тероризъм. Повечето от тях са се случили във Франция, а останалите - в Западните Балкани.

Но интересът на ЕС за Западните Балкани в сферата на сигурността не се ограничава само с Шенгенската информационна система.

EU Observer е имал достъп и до други поверителни документи, които произлизат от времето на председателството на Финландия. Този доклад се състои от 90 страници и в него се обяснява фактът, че вътрешната и външната сигурност все повече се преплитат. В документите се посочва, че усилията за по-голяма сигурност са били увеличени от миналия юли и са насочени към трети страни.

Тези усилия бяха дискутирани от военни и правни експерти и от граничната полиция, от САЩ и ЕС заедно с Интерпол. Техният план беше как по-добре да се събират, споделят и ползват информации и как да се направи достъпна база данни на ЕС, с което тези информации ще бъдат достъпни и на граничните служби.

За по-добра организираност против тероризма било разговаряно и на Съвета на министрите за сигурност и миграция, който се състоя през 2018г. във Виена. С договора за съвместно действие със страните от Западните Балкани се предвижда автоматичен обмен на данни за ДНК, пръстови отпечатъци и регистрационни табели на автомобили. Европейската полиция /Европол/ се съгласи да изпрати свои агенти в Албания, Босна и Херцеговина и Сърбия.

Планът за действие за Западните Балкани бе подписан през октомври 2018г. и осигурява рамка за борба с тероризма и предотвратяване на насилствения екстремизъм и той бе подписан от Северна Македония и Албания. Косово е третата страна от региона, с която се подписва такова ангажиране. В Албания първият агент на Европол бе изпратен през юни миналата година, очаква се в скоро време да пристигне такъв агент и в Сърбия.

/От БТА/

  • Как депутатите да компенсират отвращението от кавгата им за заплати?

    Как депутатите да компенсират отвращението от кавгата им за заплати?

    Съвет вместо редакционен коментар: Дарете на медиците от 28-те болници в областните градове, където са ви избрали Ако българите не бяха затворени по къщите си и ако грозните семейни скандали в парламента на тема заплати се показваха директно онлайн или по телевизиите, вероятно понеделник, 6 април 2020 г