Способен ли е Макрон да стане новият Де Гол

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8201100 www.24chasa.bg
Еманюел Макрон СНИМКА: Ройтерс

В традиционната си реч пред Военното училище в Париж президентът на Франция Еманюел Макрон отново очерта претенциите на страната си за лидерство в Европа. Той се обяви по-конкретно за повече съгласуваност в отбранителната стратегия на ЕС, в която да бъде отредена централна роля на Франция и нейния ядрен арсенал.

Като цяло думите му се вписваха в общата линия на дейно отправяните от Макрон призиви Европа да стане по-независима от САЩ във военен аспект. Ще припомня по-раншните му изявления за "мозъчната смърт на НАТО", приканващи да се развие идеята за създаване на европейска армия. Последните седмици обаче донесоха промени - Великобритания напусна ЕС. Евросъюзът изгуби не само една от най-мощните си икономики, и то икономики донори, но и една от двете европейски ядрени сили.

Естествено в Европа има и американски оръжия - в Германия. Всъщност обаче нищо не ги свързва с Европа: знае се, че германските военни нямат достъп до самолетите с ядрени бомби на германски летища, отделя ги специална черта, зад която могат да прекрачват само американци.

При положение че страните от ЕС осъзнават все по-ясно как рухването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег отново ги превръща в мишена и заявяват, че трябва да се отърват от американския "ядрен чадър", който по-скоро привлича ракетите на потенциалния противник, вместо да ги отблъсква, актуален става въпросът да се снабдят със собствени оръжия. Европейците, от една страна, биха могли да се разпореждат с тях, от друга - заради тях не биха ги взели на прицел враговете на САЩ.

И ето че в Европа остана само една ядрена сила със собствени оръжия. Французите впрочем сами са създали от нулата ядрения си арсенал и това го прави още по-значим. Франция логично става център на Европа във военен план.

В речта си Макрон изрази мнение, че до 2021 г. може да започне военно съперничество, аналогично с това от 60-те години на миналия век, и ЕС няма как да остане настрана. Общността не бива "да се ограничи с ролята на зрител", наблюдаващ ядрената оръжейна надпревара, заради която Старият свят пак може да стане "театър на бойни действия". Макрон призова и другите европейски лидери да участват в "ядреното възпиране".

Любопитно е, че в Германия някои разбраха Макрон твърде буквално. Депутатът в Бундестага от управляващата партия Йохан Вадефул заяви, че е целесъобразно създаването на общоевропейски ядрен арсенал, а за целта Париж трябва да сподели ядрените си оръжия с другите. Париж, естествено, отвърна с отказ (пък и да бе склонил, договорът за неразпространение си действа) и обясни, че Макрон е имал предвид да се задълбочи общата стратегическа култура в Европа, а съвсем не да предостави на други страни достъп до своя арсенал.

Германската реакция по принцип е обяснима. Германия губи ролята на лидер в ЕС, политическото й бъдеще става повече от мъгляво. Това дава шанс на Макрон, насочил се отдавна към своята цел. Пак ще припомним и неговите инициативи за армия на ЕС, нападките срещу НАТО и т. н. - извънредно амбициозен, френският лидер понякога прекалено избързва.

Тук възниква един проблем. Щом Франция става лидер на ЕС (военен - със сигурност), доколко ще е независима една такава нова Европа от САЩ и доколко ще е изгодно за Русия да взаимодейства с нея?

Макрон между другото на думи проявява все-силен интерес към това сътрудничество. Той тъкмо актуализира миналата година темата за "единно пространство от Лисабон до Владивосток", която европейците бяха сложили в нафталина през 2014 г. Да си припомним интервюто му за сп. "Икономист", в което той описва пътищата за развитие на Русия. Естествено Макрон най-вече предупреждава Москва да страни от съюз с Пекин (нищо чудно, това е старо "плашило", използвано от Запада), но посочва също, че най-перспективният път е "балансирано сътрудничество" с Европа.

Независимо дали ни харесва, скоро именно френският президент ще говори с нас от името на Европа, така че най-малкото трябва да се вслушаме в думите му.

Макрон отбеляза пред Военното училище, че светът е изправен пред "глобална конкуренция между САЩ и Китай", "ускорено разпадане на международния правен ред" и "разпадане на архитектурата за контрол над въоръженията в Европа, а всичко това води до многобройни проблеми".

Та нали и ние повтаряме същото през цялото време. По думите на Макрон не може да съществува проект, гарантиращ сигурността на Европа, без да се възстанови доверието в отношенията с Русия, съответно той разчита Москва да играе ключова роля в това отношение.

Това е чудесно. Не ще и дума, ние сме "за". Остава обаче открит въпросът доколко е готов френският лидер да мине от думи към дела и доколко ще е независим от Вашингтон. В речта си Макрон каза също, че Франция е убедена, че дългосрочната сигурност на Европа изисква здрав алианс със САЩ.

Точно тук е препъникамъкът. Как се съчетава това с "мозъчната смърт на НАТО"? Как така здравият алианс с Америка, която през управлението на сегашния президент къса един след друг договорите за разоръжаване, се съчетава с призива на Макрон за опазване на днешната архитектура на сигурността, а и за сключване на нови споразумения? Нали Тръмп даде недвусмислено да се разбере, че не смята да променя своя курс, и почти всички европейски лидери изразиха тревога в тази връзка.

Дали Макрон е дотам наивен, че все още вярва, че може да се разбере със САЩ? Или схваща, че американското политическо и военно присъствие в Европа ще е неотменим фактор още много десетилетия? Тогава доколко да смятаме, че е самостоятелен и способен да прави нещо, а не само да говори? По-точно самият Макрон може и да си вярва, че е способен да стане нов Де Гол . . .

Де Гол впрочем не свърши добре - принуден бе да се оттегли под натиска на улицата. Макрон също си има днес много сериозни проблеми с икономиката и "жълтите жилетки", с които не може да се справи вече повече от година. Отчасти на това се дължи и бурната му външнополитическа дейност.

Историята вече е показвала, че щом един лидер не може да отвърне на глобалните предизвикателства "отгоре", накрая отговорът ще бъде даден "отдолу". Затова нека не избързваме с изводите.

/От БТА/

  • Горелият мост на “Струма” и чувството, че няма справедливост

    Горелият мост на “Струма” и чувството, че няма справедливост

    Точно преди година пожар нанесе сериозни щети на мост от магистрала “Струма” до Дупница. Собственикът на фирмата, складирала там тонове отпадъци, отказа да почисти терена след пожара. После държавата плати близо два милиона лева, за да укрепи съоръжението, а хиляди пътуващи обикаляха месеци по друг път заради повредената магистрала
  • Да блокираш - за всички е гадно

    Да блокираш - за всички е гадно

    Гадно е, нали? Да ти блокират пътя и да не можеш да се прибереш вкъщи. Да опиташ да заобиколиш, но пак да се окажеш блокиран. Да си с чувството, че си невинен в затвор или птица в клетка. Да се питаш: “Защо сега точно на мен ми нарушават правата?” Но пък когато пред колоната от автомобили с вече проклинащи момента шофьори и пътници се изправи