Доц. д-р Маргарита Златарева: Процесът на Левски показва респекта на Османската държава към този, който събужда българите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8203143 www.24chasa.bg
Доц. д-р Маргарита Златарева - бивш конституционен съдия и преподавател по граждански процес, наскоро издаде книга с юридически поглед към процеса на Васил Дякон Левски.

Какъв е статутът на Специалната нарочна комисия, която е провела процеса, с какъв акт е завършил той и какви са съдържанието и тежестта му

- Доцент Златарева, знаем, че сте от Карлово, но освен това с какво ви привлече темата за процеса срещу Левски?

- Като юрист съм работила и в правораздаването, и в доктрината и очевидно професионалният ми интерес ми наложи да направя това изследване. Исках да разгледам Процеса на Левски

съобразно законите и

уставите на

Османската държава,

действали към

1872/1873 г.

И да запълня празнината около последните дни на Левски от правна гледна точка.

- Невинен или виновен?

- В процеса Васил Левски не отрича съществуващата революционна организация, която е изграждал. Напротив, той държи да обяви желанието на българския народ за самостоятелна държава

Разбира се, той посочва факти, свързани с революционно движение извън територията на българските земи, където властта на Османската държава не може да достигне. Съобщава за съществуването на “бунтовнически комитет във Влашко”, откъдето са му “възложили да обнадеждава цяла България”. Всичките му отговори са достатъчно общи, с богато въображение, завоалирани, целящи да се пощадят имената на участващите в съзаклятието. Но той говори за мрежата от комитети в Българско с гордост.

А организирането на борба срещу властта на султана е политическата дейност, която се субсумира (подвеждане на факти от действителността под хипотезата на правна норма - б.р.) в най-тежко наказуемите разпоредби на Императорския наказателен закон, по които е осъден Апостола.

- Смърт или затвор - имало ли е алтернатива?

- Васил Левски е осъден на смърт по три разпоредби от глава първа на наказателния закон, озаглавена “За злодеяния и престъпления против вътрешната безопасност на Османската държава”, т.е. за три политически деяния.

Първо, че е бунтувал населението да въстане с оръжие срещу правителството.

Второ, че като главатар е подбуждал към други нарушения на обществения порядък, създавайки комитети.

И трето - подбуждал е жителите да извършват престъпления срещу властта на султана - като изнася речи по площади и по пазарища или чрез издаване на печатни брошури (комитетски устави).

И трите разпоредби предвиждат смъртно наказание.

Последното деяние, за което Левски е осъден на смърт, е по една разпоредба от глава втора на наказателния закон - за непредумишлено убийство, и то защото е станало във връзка с други злодеяния, каквито са описаните по-горе.

Защото, когато непредумишленото убийство няма връзка с подстрекателство към бунтове и пр., се наказва с 15 години окови.

Виждате,

върху Левски се

изсипва цялата тежест

на Императорския

наказателен закон,

но според мен във всяка държава действията срещу властта се наказват най-строго. 

- Какъв е статутът на Специалната нарочна комисия, която е провела Процеса, с какъв акт е завършил той и какви са съдържанието и тежестта на този акт?

- Специалната нарочна комисия, назначена от султана по предложение на Великата порта, има юрисдикционни правомощия, т.е. да установи дейността на създадената в българските земи революционна организация за сваляне на султана и да накаже виновниците. И това е така, защото една разпоредба от Закона за устройство на редовните съдилища (от 1869 г.) допуска при извънредни обстоятелства Високата порта да отстъпи дело за “злодеяние”, каквито са политическите дела в случая, от Върховното редовно съдилище в Цариград на друг орган. Специалната нарочна комисия издава накрая заключителни протоколи - “мазбати”, в които се описват установените действия на разпитваните поборници, наказателните разпоредби, в които те попадат, и на какво наказание се осъждат. Такова е съдържанието на окончателния акт - присъда за всяко наказателно дело.

Намерени са само 6

от общо издадени от

Специалната комисия

15 присъди,

сред които е и тази на

Васил Левски - №15 Много са докладите и телеграмите между комисията в София и Високата порта и султана, които потвърждават този извод.

- За проф. Пламен Павлов показвате категорично, че Османската империя, макар и със закъснение, осъзнава, че си има работа с една политическа организация и лидер, който е на национално равнище. Така ли е?

- Да, именно затова тя не може да си позволи един процес извън рамките на създадените от нея, макар и несъвършени, закони и устави. За случващото се в София консулите по българските земи докладват на своите страни, интересът към Процеса вече е възбуден, желанието на българите към административно самоопределение вече е отразено в политическите анали.

- Президентът Петър Стоянов е убеден, че вие издигате Васил Левски на равнището на осъзнат политически деец.

- Всъщност Процесът на Васил Дякон Левски показва респекта на Османската държава към този, който събужда българите и ги подготвя за извоюване на политическа самостоятелност.

  • Водата - има я достатъчно, но да помним драмата с Перник

    Водата - има я достатъчно, но да помним драмата с Перник

    Два сериозни дефекта ни пречат да живеем нормално - бързо забравяме и трудно помним поуките от грешките си. След като в Перник и селата наоколо хората с месеци бяха на тежък режим, там ситуацията с водоснабдяването най-после е в рамките на нормалното. Веднъж, защото доста сняг и дъжд се изсипаха, втори път - защото се направи байпас към язовир
  • Да блокираш - за всички е гадно

    Да блокираш - за всички е гадно

    Гадно е, нали? Да ти блокират пътя и да не можеш да се прибереш вкъщи. Да опиташ да заобиколиш, но пак да се окажеш блокиран. Да си с чувството, че си невинен в затвор или птица в клетка. Да се питаш: “Защо сега точно на мен ми нарушават правата?” Но пък когато пред колоната от автомобили с вече проклинащи момента шофьори и пътници се изправи