Радев: Собственото ни униние допусна търговците в храма на българската демокрация

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8207425 www.24chasa.bg
Снимки: Прессекретариатът на президентството

Нашата битка за идеала на Апостола е сега, заяви президентът в словото си по повод отбелязване на 147 години от гибелта на Васил Левски.

Ето какво каза още той:

Радев: Собственото ни униние допусна търговците в храма на българската демокрация

На 19 февруари българите почитаме Апостола. Свикнали сме да казваме, че идваме на този паметник, за да склоним глави пред Левски.

Радев: Собственото ни униние допусна търговците в храма на българската демокрация

Но Левски не обича склонени глави.

Радев: Собственото ни униние допусна търговците в храма на българската демокрация

Не да склоним, а да изправим глави сме дошли тук!

Радев: Собственото ни униние допусна търговците в храма на българската демокрация

Време е да спрем да търсим утеха в историята. Време е да се отучим да черпим достойнство от саможертвата на героите ни. Твърде удобно е да се гордеем с чужди подвизи. Свободата и достойнството нито се наследяват, нито могат да се вземат назаем. Всяко поколение води своите битки за тях. Нашата битка за идеала на Апостола е сега.

Радев: Собственото ни униние допусна търговците в храма на българската демокрация

Свободното слово, честните избори, разделението на властите, които са основата на демокрацията, са похитени и опорочени. И днес се питаме това ли е чистата и свята република на Дякона? На такива ли хора оставихме народната работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни, както ни завеща Левски? Или на ония, които по думите на Апостола, подменят демократската република с деспотско-тиранска система?

Причините за неволите ни не са само търговците в храма на българската демокрация. Причините са и в нашето собствено униние, което ги допусна там. Примирението с лъжата и грабежа. С бедността и несправедливостта.

„Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия“, пише Дяконът в онези години. Но тази горчива констатация няма да го спре да буни духовете, да просвещава, да отстоява идеала за чиста и свята република. Неговата смърт му само ще ускори пътя към Освобождението.

И когато жалеем за бесилото, нека да не забравяме, че Левски е символ на безсмъртието. Това безсмъртие, което осветли следващите поколения на България. Той е живо слово и дух, които продължават да събуждат и днешните българи. И хилядите хора, които сте тук, сте най-убедителното доказателство.

Затова нека днес изправим глави. Нека не забравяме, че всичко зависи от нашите „задружни усилия“. Че времето нас обръща, но и ние него обръщаме. България има нужда от доблестта и усилията на всеки от нас.

Нашата мисия не е да оплакваме героите си, а да сбъдваме мечтите им.

Да живее чистата и свята република!

Да живее България!

  • Водата - има я достатъчно, но да помним драмата с Перник

    Водата - има я достатъчно, но да помним драмата с Перник

    Два сериозни дефекта ни пречат да живеем нормално - бързо забравяме и трудно помним поуките от грешките си. След като в Перник и селата наоколо хората с месеци бяха на тежък режим, там ситуацията с водоснабдяването най-после е в рамките на нормалното. Веднъж, защото доста сняг и дъжд се изсипаха, втори път - защото се направи байпас към язовир
  • Да блокираш - за всички е гадно

    Да блокираш - за всички е гадно

    Гадно е, нали? Да ти блокират пътя и да не можеш да се прибереш вкъщи. Да опиташ да заобиколиш, но пак да се окажеш блокиран. Да си с чувството, че си невинен в затвор или птица в клетка. Да се питаш: “Защо сега точно на мен ми нарушават правата?” Но пък когато пред колоната от автомобили с вече проклинащи момента шофьори и пътници се изправи