Боил Банов: "Нетфликс" е готова да влезе у нас, ако дадем стимули за снимането на филми

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8207595 www.24chasa.bg
Боил Банов СНИМКА: Десислава Кулелиева

Освен колекцията на Васил Божков ще проверим и частните музеи на Бобокови и Димитър Иванов, казва министърът на културата

Преди време имаше огромен спор дали главата на Севт да пътува за Лувъра

Дори министър не може да разгледа колекцията на Божков в момента, защото се водят процесуално-следствени действия

Участваме във Венецианското биенале, защото сме модерна държава. Не можем да живеем само с вампира от Созопол

- Г-н Банов, обявихте, че България ще има още изложби в Лувъра, но пък Вежди Рашидов обясни, че това не е възможно, тъй като до 2024 г. залите на световния музей са заети. Къде е истината? Създаде се впечатление, че има някакво неразбирателство между вас и председателя на Комисията по култура, така ли е?

- Ние не сме един човек. Аз съм с най-голямо уважение към Вежди Рашидов, той ми е бил министър, да не говорим като творец какво представлява за нацията, но ние не сме един човек. Естествено е да имаме някъде различни гледни точки. Другото би било ненормално. Той е човек с много опит, с визия, самите взаимоотношения с Лувъра са минали през двете му ръце от самото начало. Има право на своето мнение и оценка.

Да, Лувърът дългосрочно подрежда програмата и изложбите си, но винаги за сериозни партньори може да се направи нещо, както става и в нашите музеи.

Разбирам, че г-н Рашидов го боли, както и нас ни боли, за всяка несъстояла се изложба. Още повече че страната ни не излиза толкова често на такива форуми. Но съм сигурен, че ще намерим път и ще продължим през следващите години това успешно сътрудничество от взаимна полза. Защото

и Лувърът

представя

тук неща,

искаме и тази тенденция да се засили.

- Защо все пак взехте категорично решение България да няма изложба в Лувъра? Можехте ли да наложите мнението си и да не я отменяте?

- Договарянето на всяка една изложба е конкретно - за периода, за артефактите. То е двустранен процес между това, което вълнува приемащата страна - Лувъра, и това, което вълнува нас като държава, експерти. Това не са леки процеси, включително и по предишните изложби. До последно е имало много проблеми, макар че не са ставали обществено достояние - какво точно да се изложи, как, от кой музей да се вземе, как да се транспортира и застрахова. Определени музеи не са давали предмети, включително за траките. Имаше огромен спор за главата на Севт да пътува ли въобще. Лувърът пък не искаше без главата на Севт да прави изложба за траките. Това са неща от кухнята.

Но в случая имаме отказ на православната църква да благослови изложба, която представя българско изкуство в този период, в който основно са икони и иконопис. Преценката на православната църква няма законови основания, но е задължителна от морална гледна точка. Така че за мен разговорът приключва там. Какво аз мисля като творец, като човек, като министър, няма значение.

- Какво мислите като творец?

- Като творец искам всичко да се излага навсякъде, да се показва, анализира, да се правят сравнения. Но православната църква въобще не благославя изнасянето на икони и това е нейна позиция по принцип, не само за тази изложба.

- Смятате ли, че проблем за тази изложба беше нейното местоположение в т.нар. ислямски отдел в Лувъра?

- Вероятно така е договорено още през 2012 г. Тези договорки са прогнозирали общо 3 изложби - първо за 5-годишен период, после преподписани за още 5-годишен период.

- Напоследък всеки ден се говори за огромната частна колекция на Васил Божков, като основното обяснение е, че има проверки, но нищо друго не се разбира.

- А, мисля, че вече цялото общество разбира от културни ценности и проверки.

- От тази колекция има 212 предмета, регистрирани като културни ценности.

- Точно така, и те са основата на музея. Фактически представляват музейната колекция.

- В този музей аз не мога да вляза, защото е частен, нали?

- Предполагам - да, но не защото е частен, а защото не е осигурен достъп на публиката.

- Какъв тогава е смисълът да има частен музей, който не показва на публиката какво притежава?

- Това, което аз знам за намеренията на Божков, е, че той

искаше да прави

Телефонната

палата музей

и да изложи колекцията си там. Желанието на фондацията, която управлява музея, е да направи специална сграда за това и тя е вървяла по тези стъпки. При всички положения намерение е имало, така щото всеки гражданин да може да ги вижда.

Иначе във времето, в което не са имали стационарен музей, изложбата е пътувала, включително е излагана и в България, и навън.

- Има ли други частни музеи у нас?

- Мисля, че са 4 - на Васил Божков, на Бобокови, на Димитър Иванов и палеонтологичният “Гема-свят” в Чирпан, който не е точно с ценности.

- До тях има ли достъп?

- За Бобокови знам, че от години се опитват да направят сграда, която да бъде като музейна експозиция, но все още не се е случило. За Димитър Иванов не съм запознат. Така или иначе, тази година ще ги проверим и тях покрай този случай и ще видим какви са им намеренията. Хипотезата за създаването на тези музеи е те да направят и пространства, в които да има платен достъп и на граждани. Това по принцип е добро като намерение. По-добро е от това да ги регистрираш, да бъдеш официален държател и да си ги държиш вкъщи.

- Държавата подпомага ли по някакъв начин съществуването на частни музеи?

- Не ги подпомага пряко. Държавата има много музеи и се грижи за тях. Когато някой богат човек законосъобразно е придобил определени предмети, които представляват културна ценност, държавата е създала режим, при който тези предмети да бъдат представени, анализирани и съответно регистрирани. Издава и режим, при който те да бъдат съхранявани и показвани.

- Какво позволява регистрацията за дадено произведение на изкуството?

- Прави го легално.

- Тоест да може да бъде показвано, изнасяно, продавано?

- Показвано. Ако е с национално значение, не може да се изнася и продава, може да бъде показвано.

- В колекцията на Божков има още 2700 предмета, които не са регистрирани. Как ги проверявате?

- Проверяваме произход, документи, откъде е купен, законосъобразно ли е придобит, какви качества има като културна ценност, от какво значение е. Цялата информация я предоставяме на компетентните органи.

- Вие разглеждали ли сте колекцията на Божков?

- Не съм, но и сега не мога да отида да я разгледам, защото има инспекторат, хора със специална заповед там. В момента вървят процесуално-следствени действия и няма как дори министърът да отиде да разгледа. Не че не ми се иска. Питам ги какво намират, но те в писмените си доклади всеки ден - сутрин в 8 ч са на бюрото ми - само казват колко предмета са огледани. Не ми казват какви са.

- Регистрираните 212 предмета са били обект на проверка през 2015 г. Какво показва тя?

- Правена е проверка на музея по искане на специализираните органи и резултатите са предоставени на тях. Това, което се случва в момента, може би също е част от онова, което е в тази проверка.

Хората често питат защо не е действано тогава. След това обаче се чудят защо делата падат в съда. Вероятно обаче трябва да се събере сериозен обем факти и доказателства, които да предпоставят съответни действия на държавата. Не става от днес за утре. Не съм говорител на прокуратурата, но вероятно тази акция не е подготвяна през последния месец.

- Какво ще се случи с картините от колекцията на Божков, които са прибрани на съхранение в Националната галерия?

- Не мога да кажа. В нашите музеи ще се съхранят и картините, и другите движими ценности, ще се опишат, ще се държат в подходящи условия и ще се охраняват много добре. Някой да не си помисли, че може да отиде до нашите музеи - там ще се сблъска със сериозна специализирана охрана. Нататък вече ще решат компетентните органи.

- През последната година имаше поредица от фалшификати в художественото изкуство и литературата у нас. Защо?

- Поредица чак няма. Има богати хора в страната, които заделят част от парите си за свои страсти или инвестират в предмети на изкуството, в културни ценности. И това е характерно за цял свят. Колкото повече такива хора има, толкова повече на пазара започват да излизат други, които искат да ги излъжат, да им пробутат нещо, да се възползват от тяхната не толкова голяма компетентност. Това е процесът, затова сега

излизат повече

фалшификатори

на живо

Фалшификатори е имало винаги и през вековете, и в България, и в цял свят. Има цели държави, които малко или много съдействат за развитието на този бизнес.

- Как си обяснявате обаче неизвестните произведения на известни наши писатели, дадени от техни роднини и даже удостоверени от експерти?

- За да има някой, който желае да открива нови неща и да ги придобива, има и някой, който да му предложи непочтени сделки. Такъв е животът. Някой плаща някъде. Проблемът е в това плащане. Добре е, че има хора, които събират произведения на изкуството, антики и културни ценности, защото ги съхраняват и ги запазват за поколенията. Но ги съветвам да бъдат много внимателни на черния пазар. А колкото до експертите, “удостоверили” фалшификата, е въпрос на процесуално-следствени действия.

- Ще продължи ли страната ни да участва във Венецианското биенале и защо явяването ни там миналата година предизвика скандал и твърдения, че чашите в българската инсталация са от ИКЕА?

- Не са от ИКЕА. Ще има Венецианско биенале, защото България вече необратимо върви по пътя на съвременните, нормалните държави. Страната ни трябва да има много голямо самочувствие в сферата на изкуствата и културата не само със своето минало, но и със съвременните си творци и изкуство. Затова трябва да участва във всички процеси. Така както праща деца на олимпиади по математика, певци по конкурси, филми на големите фестивали по света, спортисти на олимпиади. Затова трябва да сме и на Венецианското биенале. Там са близо 100 държави. На всеки две години те представят своето мислене за развитието на съвременното изкуство. В повечето случаи това означава инсталация.

Ще отидем и на архитектурното биенале от следващата година. И вероятно няма да се представят проекти на възрожденски къщи. Участваме, защото сме модерна държава. Не можем да живеем само с вампира от Созопол.

Много хора ми казаха да не се занимавам с това биенале.

- Защо?

- Заради трудностите. Защо досега не е имало биенале според вас?

- Не знам.

- Защото съвременното изкуство провокира харесване, нехаресване, защо моето, а не твоето. Като отива само един проект с държавна подкрепа, каквато и комисия да направиш, всички останали, които не отиват, казват: “Защо този?”.

А съвременното, различното изкуство е много лесно да бъде атакувано. Класическата форма е ясна за всички - гледаш “Мона Лиза”, велико. Обаче гледаш Пикасо и 90% от хората казват:

“А, това са

рисунки като на

моето дете”

Тука е същото с тези чаши. Тези, които сравняват чашата от ИКЕА с онази чаша, изработена от натрошени стъкла, ръчно, крива, вътре се виждат шуплите, са същите като с Пикасо. Какво да се занимаваме с това ниво? Трябва да изнасяме изкуство навън и да внасяме изкуство тука, за да може процентът на тези, които гледат Пикасо и викат “Какво е това?”, да намалява.

- Колко пари ще отпусне министерството за следващото биенале?

- Беше преценено да са до 500 000 лв. Изхарчиха се 400 000 лв. Разходите включват кураторския проект в рамките на 50 хил. лв. с чашите, другите материали, изработването на инсталацията, поставянето и хонорарите на художниците. Голяма част отива за наема на помещението за 7 месеца, където проектът да се разгърне. По това време цяла Венеция е наета. Салонът или ателието се взема предварително, за да може художниците, които кандидатстват с проект, да знаят пространството и по него да изградят своята инсталация. Венецианското биенале си има харта, задължително трябва да се наемат трима италианци по италианското законодателство, които са охрана и гидове едновременно.

Това е държавно участие, трябва да е в павилион, одобрен от биеналето. При частните ходения, както в годините са правени с някого, взел писмо за подкрепа от Министерството на културата, може и да е в мазе.

- Колко души посетиха инсталацията ни във Венеция?

- 40 000. Там има система на достъп, която отчита хората, които влизат. Присъствието ни там показва, че вече сме с другите страни. Впрочем държавата се стреми във всичко да бъде така, не само в изкуствата. Да се измерваме с големите във всичко - от енергетика до компютри и иновации, до съвременно изкуство и историята ни.

- Как това ще се случи с филмопроизводството? Подготвя се нов законопроект, в който ще има стимули за продуцентите на филми. Колко големи ще са те?

- Останахме една или две държави в Европа, където не са въведени стимули за снимане в България. Две ниши са в държавната помощ. Тази, която е досега, ще бъде драстично увеличена, за да може да се запази идентичността на българското кино.

- Какво значи драстично?

- Предложението на гилдията и на хората, които правят закона, е да се повиши с 10 млн. лв. Тоест от близо 15 млн. сега да станат 25 млн. лв. Ще се разпределят от Националния филмов център и ще се подкрепя не само игралното кино, но и документалистика, късометражни филми, дебюти, анимация.

Другите стимули касаят не само чуждите продуценти, които ще идват тук, но и българските, които по тази мярка също могат да кандидатстват за държавна помощ и да си връщат част от разходите, когато снимат тук, в страната.

Включително има ниша и за сериали. Основният смисъл на тази мярка е да мотивира и стимулира снимането на филми у нас. В Хърватия е станала цяла индустрия от снимането на “Игра на тронове”. Мястото, където е сниман сериалът там, се е превърнало в страхотна атракция, от която Хърватия печели пари.

Водил съм разговори с шефа на “Нетфликс”, които при даване на такава възможност за стимулиране на продукции у нас, са готови много сериозно да навлязат. Това е сериозно развитие в бранша.

- В какъв размер ще са стимулите за чуждите продукции?

- Обсъжда се, вероятно 15-20 милиона лева, това ще реши Министерството на финансите.

  • Ваксината ли ще определи кой печели надпреварата за света

    Ваксината ли ще определи кой печели надпреварата за света

    Във Вашингтон в музея на космонавтиката има макети на първите космически кораби с хора - на руския и на американския. И да, руският е много по-малък, с много по-неудобна пилотска кабина от тази на американския. Но историята ще запомни, че Гагарин е бил първият човек в Космоса, каквото и да направиха американците след него
  • Да блокираш - за всички е гадно

    Да блокираш - за всички е гадно

    Гадно е, нали? Да ти блокират пътя и да не можеш да се прибереш вкъщи. Да опиташ да заобиколиш, но пак да се окажеш блокиран. Да си с чувството, че си невинен в затвор или птица в клетка. Да се питаш: “Защо сега точно на мен ми нарушават правата?” Но пък когато пред колоната от автомобили с вече проклинащи момента шофьори и пътници се изправи