Тихо и засрамено пред Левски! Той обединява, не е за ширпотреба

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8212345 www.24chasa.bg

Време е държавният протокол да ограничи безконечните венци с патетичния глас, който споменава партии и партийки

Наскоро един мой гост в “Операция История” ми каза една изумителна мисъл -“Левски и Ботев са наши, но те не са от нас”.

Ясно, просто и невероятно вярно. Тя казва всичко за начина, по който трябва да се отнасяме към тези наши национални герои, особено в дните, когато скърбим за тяхната гибел. Тихо, кротко, засрамено, с наведени глави, защото ние сме безкрайно далеч от техните идеали, поведение и саможертва.

Те не са като нас, не са правили компромисите, които ние правим, живели са и са се борили в опасно време, с чисти помисли, а не са оцелявали или успявали като нас

в нашето мърляво

съвремие

До тях не ни доближават нито фанфарните шествия, нито безграничната върволица от венци.

Между другото, не е ли време държавният протокол да ограничи това безконечно връчване на десетки и десетки венци с патетичното споменаване на смислени и безмислени партии и партийки, съюзи и съюзчета, организации и организацийки. Мисля, че четири венеца от президент, парламент, премиер и кмет на София стигат. След петия венец и патетичния глас, който ни уведомява от чие име е, на драгия зрител или присъстващ му призлява.

Добре, че БНТ

понякога се сеща

да спре звука

Още по-нелепо е българската гвардия да носи 56-ия венец от поредния съюз на цвеклопроизводителите или някоя партия с членска маса трима души, но събрала сто лева за венец. Сякаш си мислим, че отрупвайки паметника на Апостола с цветя, изкупваме срама си пред него.

Не го изкупваме. Имаме достатъчно грехове, които не се изкупват с карамфили или апотеозни речи. Индулгенция пред Левски са получили само онези 200 хиляди българи, паднали по бойните ни поля, защото и те като него дадоха живота си. Там, където най-вероятно е било мястото на неговото бесило, място за политика няма. Просто защото Левски е бил най-великият гениален български политик – така го определяше покойният Божидар Димитров, и до него нашите днешни напъни винаги ще изглеждат като елементарно политиканстване, дори и да са искрени.

Глупаво е да

превръщаме в

политическо

полесражение

мястото, където почитаме единствената фигура, която безусловно обединява българите.

Иначе употребата на Васил Левски и Христо Ботев и за партийни цели не е откритие на днешния политически ден. Ботев е имал нерадостната съдба

да бъде обявяван

едновременно и

за първия

български

комунист,

и за първия български фашист. Пред образа на Левски са се клели и крайни националисти като бранниците преди 9 септември 1944 г., и младите напористи комсомолци по времето на социализма. Но и “Бранник”, и комсомола вече ги няма, а Левски остава, защото той е наш, но не е като нас. Ние си отиваме, а той остава.

Единствените, на които им отива да говорят в дните на почит, са децата и учениците - техните думи може да звучат наивно и приповдигнато, но поне идват от все още чисти сърца. Останалото е мълчание.

Авторът е водещ на “Операция История” по “България он ер”.

 

  • Отваряйте си очите за измамници в турбуленцията

    Отваряйте си очите за измамници в турбуленцията

    Вече месец в България продължава политическата турбуленция. И в нея се активизират хора от всички етажи на обществото - от най-високите, та до сумрачните подземни етажи. Както е известно, в смутни и несигурни времена излизат мошеници от всякакъв вид и калибър. Това е за тях златно време, това е техният “ден година храни”
  • Да блокираш - за всички е гадно

    Да блокираш - за всички е гадно

    Гадно е, нали? Да ти блокират пътя и да не можеш да се прибереш вкъщи. Да опиташ да заобиколиш, но пак да се окажеш блокиран. Да си с чувството, че си невинен в затвор или птица в клетка. Да се питаш: “Защо сега точно на мен ми нарушават правата?” Но пък когато пред колоната от автомобили с вече проклинащи момента шофьори и пътници се изправи