Валентин Николов: Богатите домакинства ще могат да избират оферти за ток от платформа за търговия

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8212402 www.24chasa.bg

 От 1 юли изваждаме на свободния пазар големите къщи, както и част от бизнеса, и ще тестваме модела, казва председателят на енергийната комисия в парламента

Това няма да повлияе на цените на тока за бита

Още акценти

Всички потребители, които трябва да са защитени, ще останат на регулирания пазар

Ще задължим със закона КЕВР да направи платформа, от която лесно да преминаваш от един към друг търговец

- Г-н Николов, предвиждате част от бизнеса и от битовите потребители да излязат на свободния пазар от 1 юли, въпреки че не е изработен механизъм за защита на енергийно бедните и уязвимите потребители.

- Точно така. Първо, сме задължени от Европейската комисия да либерализираме пазара и второ - ако искаме да влезем в механизма за капацитет, трябва да направим план и да го представим в Брюксел. Разработвахме няколко плана за либерализация, но всички те включваха енергийно бедните и уязвимите да бъдат идентифицирани, да бъдат защитени. Понеже времето ни притиска, измислихме вариант, който смятаме, че е щадящ, и него предлагаме като текстове в Закона за енергетиката. Всички тези потребители, които трябва да са защитени, ще останат на регулирания пазар. Правим първа стъпка, като изваждаме от него богатите с големите къщи, за да видим как се държат на свободния пазар. Ще задължим двете министерства - на енергетиката и на труда и социалната политика, да изработят механизъм за идентификацията им и за защитата на енергийно бедните и на уязвимите.

- Писахме вече за модела, чийто автор сте вие, за изпращане на свободния пазар на по-големите потребители, които в момента са на регулирания. Ще уточните ли кои точно изваждате от 1 юли?

- Да кажем, че вече авторите на промените са експерти от КЕВР, електроразпределителните дружества, работодатели, Министерството на енергетиката. Стигнахме до следния щадящ план за либерализация: от 1 юли всички небитови потребители, които са присъединени към разпределителната мрежа на 30 и над 30 киловата инсталирана мощност, излизат на свободния пазар.

- А кои битови потребители ще изпратите на свободния пазар?

- Тези, които са присъединени на 50 и над 50 киловата. Това са големите къщи с басейни и сауни, за които вече писахте. Притесняваме се, че ако изкараме и битовите потребители, чиито жилища са присъединени на 30 киловата, ще са прекалено много и може да няма търговци, които да ги поемат, и ще трябва да купуват от доставчика от последна инстанция, чийто ток е скъп. Затова решихме да изкарваме присъединените над 50 киловата, както се казва, богатите, да видим как ще се държат.

- Казахте, че това са между 2000 и 3000 къщи.

- Минимум, вероятно има и още, за които не се знае.

- Бизнесът доволен ли е от прехвърлянето на 2,2 млн. мегаватчаса от регулирания на свободния пазар?

- Тези 2,2 млн. мегаватчаса са толкова, колкото доставя за регулирания пазар ТЕЦ “Марица-изток 2”, за което има заповед на министъра на енергетиката. По този начин количествата електроенергия, която не е разчетена от Комисията за енергийно и водно регулиране и не достига в момента, ще бъде прехвърлена на свободния пазар.

- Каква ще е ползата на бизнеса, че ще отидат още клиенти на свободния пазар?

- Тази електроенергия, която сега е за регулирания пазар, ще отиде за свободния. Въпросът е, че със заповедта на енергийния министър ТЕЦ “Марица-изток 2” да произвежда ток за регулирания пазар, за следващия регулаторен период се получава увеличение на цената на добавката “задължения към обществото” с няколко лева. Представих модела по време на срещата, която имахме с работодателите, бизнесът се произнесе на първо четене, че биха желали енергията да е повече и по-бързо да излиза на свободния пазар, но е по-лесно да се управлява този процес, отколкото да изваждаме по 20-30% от потреблението на домакинствата. Бизнес потребителите би трябвало да се ориентират по-бързо на свободния пазар и да си намират по-лесно доставчик, както и богатите.

- Как собственик на една къща ще пазарува тока си, как ще си намери търговец?

- Ние ще задължим със закона КЕВР да направи платформа, от която лесно да преминаваш от един към друг търговец.

- Как ще става това?

- В Англия и в Германия можеш да разгледаш офертите на различните търговци в реално време и когато ти свърши ценовият период, имам предвид месеца, можеш веднага да си избереш друг търговец, много лесно минаваш, без да подготвяш документи.

- През тази платформа?

- Точно така. Примерно няколко дни преди да свърши краят на периода, вече си избрал друг търговец и той те снабдява от следващия месец или за следващите няколко.

- Няма ли да станат много задълженията на КЕВР?

- Дали сме достатъчно финансиране, така че може да си увеличи щата, а и не е задължително регулаторът да го прави, но ще трябва да го администрира.

- А какъв срок ще дадете за тази платформа?

- Три месеца, трябва да е готова до 1 юли. Пак ще го разискваме, но по директива сме задължени клиентите да бъдат достатъчно защитени откъм информираност. Трябва да имат достатъчно информация за свободния пазар, иначе ще бъдат закотвени към този, който ги е привлякъл.

- Собственикът на една голяма къща ще може ли да остане при сегашния си снабдител?

- Не, не може. Но може да отиде при търговското дружество на ЧЕЗ, “Енерго-Про”, ЕВН. Сигурен съм, че търговците ще бъдат проактивни, и то доста, и ще се опитат да привличат клиенти, за да си направят портфолио.

- Знаете ли колко от бизнеса, който сега е на регулирания, ще излезе след законовите промени на свободния?

- Знаем. Общо ще излязат 54 998 клиенти, или 12% от регулирания пазар.

- А като потребление?

- Ако потреблението на електроенергия на регулирания пазар е 13 млн. мегаватчаса, 2,2 млн. са към 16,9%.

- Какъв тип бизнес ще остане на регулирания пазар?

- Не влизат баничарници, фризьорски салон няма да влезе, адвокатски кантори, всякакви офиси. Дори тези, които се топлят на климатици, няма да влязат, малки шивашки цехове.

- Докога фирмите ще стоят на регулиран пазар? Твърде голяма част остава в него.

- Идеята е да не го изкарваме целия бизнес през тази година, защото работодателските организации, в които членува този съвсем малък бизнес, казват, че той не може да се оправя, а и търговците не се интересуват толкова от тях. Така че те ще отидат при доставчик последна инстанция и ще им се качи цената на електроенергията.

- Да кажем на хората, че цената на тока на доставчика от последна инстанция се определя по методика на КЕВР и тя е висока, за да не стоят хората и бизнесът дълго време при него.

- Затова решихме на първия етап да го защитим, за да може да се подготви, да види, че е неизбежно. Ще запишем в закона какви са етапите.

- Какви са етапите?

- Още се обсъжда, но да кажем следващият етап ще бъде за присъединените на 15 киловата, а третият етап е всички. А уязвимите потребители и енергийно бедните ще бъдат в отделна група.

- От 1 юли догодина на свободния пазар отиват...

- Всички, които са присъединени на 15 и над 15 киловата, независимо дали са бизнес или домакинства. Даваме година да се подготвят за това, което ще се случи, както и КЕВР да подготви всичките платформи, ще направим и разяснителни кампании. За тази една година трябва да обучим хората.

- Излиза, че с богатите къщи, които изваждате на свободния пазар на ток, вие тествате модела?

- Точно така.

- Горките богати.

- Би трябвало да нямат проблем. След като са изкарали пари да си купят такива къщи, ще могат да управляват и енергопотреблението си.

- Те още не са скочили.

- Може би защото още се съмняват, че ще стане. Други пък, ето г-н Домусчиев (Кирил Домусчиев, председател на КРИБ - б.а.) например, казва - искам да изляза на свободен пазар. Не че и сега не може да излезе, но друго е да те задължат. Това ще провокира и добър бизнес, защото, когато излезеш на свободния пазар, се замисляш дали не трябва да използваш еврофондове, да си сложиш панели на къщата или да вземеш някое енергийно ефективно отоплително тяло и т.н.

- Колко домакинства ще излязат на втория етап?

- Ако се приеме това да са присъединените на 15 и над 15 киловата, то те ще бъдат над 100 000 домакинства на свободния пазар. Общо с бизнеса ще са 172 000 потребители.

- Какво трябва да има в жилището, за да е такава мощността? Какъв тип са тези потребители?

- Примерно да се отопляват с термопомпи или с парно с електрически котел, или да е голям апартамент, който е изцяло на ток.

- Проиграван ли е моделът на либерализация и как ще се отрази на цените на електроенергията?

- Правен е анализ за тази година. Излизането на част от бизнеса и домакинствата и освобождаването на част от електроенергията, която се ползва на регулирания, по никакъв начин да се отрази на цената на тока за домакинствата.

- А защо законодателната инициатива е на парламента, а не на изпълнителната власт през Министерския съвет?

- Защото се забавихме и няма много време.

- А това забавяне и сега бързане няма ли да направи бели на пазара?

- Не виждам какви бели може да направи на пазара.

- Вие давате към две години време на социалното министерство да направи критерии и идентификация на енергийно бедните и на уязвимите потребители. Защо?

- О, не, не. Догодина трябва да са готови. Даже до края на тази година трябва да са готови, за да може да се включи сумата в бюджета. Моделът за защита на тези потребители ще влезе от 1 януари, а ще я получат защитата, когато се отвори пазарът.

- Може ли по-подробно да обясните.

- Имаме енергийно бедни и уязвими потребители. Първите са тези, които не могат да си позволят повишаване на цената на тока и ако това се случи на свободния пазар, няма да могат да платят. Уязвимите са тези, които зависят от различни обстоятелства, да кажем, падне сняг, не може да отиде да си плати, но не трябва да му спират тока. Тези потребители трябва да имат постоянно електроенергия, защото немалко от тях са зависими от медицинска апаратура, примерно на командно дишане са. Те може да са богати, но са уязвими. И в двата случая трябва да се изготвят критерии, за да бъдат идентифицирани. След това трябва да има бюджет и да се знае по какъв начин да се компенсират флуктуациите на цените и да бъдат защитени. Примерно цената на тока за тях да е една и съща, а държавата да доплаща разликата.

- В закона какво ще запишете като срокове?

- Ще запишем срок до една година, до следващия ценови период, министерствата на енергетиката и на труда и социалната политика да изработят механизъм за идентифициране и бюджет за компенсиране на енергийно бедните и уязвимите. Когато дойде следващата вълна на либерализация, да знаем те ще излязат ли, или няма да излязат. Или да предвидим те да не бъдат изваждани от регулирания пазар.

- Ако направим рекапитулация на сроковете, какво ще излезе?

- От 1 юли излизат 12% от потребителите на регулирания пазар, от юли 2021 г. този процент ще стане 37, а от средата на 2022 г. на свободния пазар ще са всички, като енергийно бедните и уязвимите ще бъдат защитени. Но пак да повторя, промените, които предвиждаме за тази година, по никакъв начин няма да се отразят на цените за домакинствата.

     CV

Роден на 9 август 1971 г. в Габрово

Магистър е от Техническия университет в София и от Стопанската академия в Свищов

Депутат от ГЕРБ в 41-ото и 43-ото народно събрание

На 23 март 2012 г. е назначен за зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма

Бил е председател на борда на БЕХ

През 2012 г. е назначен за директор на АЕЦ “Козлодуй”

Бил е зам.-председател на енергийната комисия в 43-ото и 44-ото народно събрание

В момента е председател на тази комисия

Женен, има дъщеря

Владее английски и руски

  • Слава богу, поне банките са здрави

    Слава богу, поне банките са здрави

    Въпреки сравненията, които мнозина са склонни да направят с последната световна финансова криза, сега ситуацията се различава по нещо коренно различно. Преди 10 години банковата система бе изпаднала в колапс, трезорите преустановиха отпускането на кредити, много бизнеси пострадаха от това и дълго не можеха да се възстановят
  • Доказано! Истината тук!

    Доказано! Истината тук!

    Сляпата вяра в безумни “новинарски” сайтове е опасна. Заглавия само от главни букви не трябва да се превръщат в стандарт РЯДКО се обръщам към читателя с призив. Аз самият рядко откликвам позитивно на публични призиви, защото искрено не обичам да ми казват какво да правя – поредният признак, че въпреки опитите си не съм излязъл от пубертета