Художникът Филип Колбер: В изкуството трябва да има предизвикателство, иначе то ще е само декорация

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8216086 www.24chasa.bg
Колбер беше в София да представи първата си изложба у нас. СНИМКИ: РУМЯНА ТОНЕВА

Наричаният Кръщелник на Анди Уорхол откри за първи път изложба у нас

Филип Колбер е роден през 1979 г. в Пърт, Шотландия. Завършва философия в Университета на Сейнт Андрюс - най-стария университет в Шотландия, където сред колегите му е и принц Уилям.

Колбер е световноизвестен художник, който работи в областта на живописта, скулптурата, модата и дизайна. Базиран е в Лондон. Често го наричат Кръщелника на Анди Уорхол. На кръстопътя между попарта, сюрреализма и дълбокото познаване на историята на изкуството, произведенията му са оригинален коментар на страховете в днешния ден като пристрастеността към социалните медии, промените в климата и заплахата от ядрена война. Всичко това той представя с интересни сюжети, които за пръв път бяха показани и у нас - в галерия “Структура”.

Филип Колбер в галерия
Филип Колбер в галерия "Структура", където е показана изложбата му "Лобстер Ленд"

Един от любимите герои на художника е гигантският лобстер, превърнал се в негово алтер его. Изложбата на Колбер, която ще е в София до 28 март, се казва “Лобстер Ленд”. Тя гостува у нас с подкрепата на “Виваком”.

Художникът Филип Колбер: В изкуството трябва да има предизвикателство, иначе то ще е само декорация

- Сигурно ви е омръзнал този въпрос, но защо лобстер, г-н Колбер?

- Знаете ли, ако ми омръзне този въпрос, това би означавало, че ми е писнало от мен самия - все пак аз съм Човека лобстер. Той е моето артистично аз. Причината да стана Човека лобстер е в това, че символизмът винаги ме е вдъхновявал. А за мен лобстерът е бил символ на сюрреализма. Творци като Салвадор Дали са използвали фигурата на лобстера в много от произведенията си. Той е присъствал в картини и от XVII и XVIII век, така че има доста препратки към него назад в историята. Лобстерът е отчетлива фигура в сюрреализма.

Аз станах човека лобстер, защото исках да пренеса идеята на сюрреализма в истинския живот.

- Защо нарекохте изложбата си “Лобстер Ленд”?

- Ролята на един художник е да преоткрие възможностите на изкуството. Това е най-хубавото нещо на това да живееш в днешно време - човек може да промени понятието на това какво е изкуство, както и да премине границите на това, което се смята за изкуство. Аз искам да направя свят за моя лобстер - затова е и “Лобстер Ленд”. Това е моят артистичен свят, мястото, в което мога да правя своите артистични научни изследвания, където да играя с границите на реалността и на въображението спокойно.

- Казвате, че самият вие не се стремите изкуството ви да бъде признато. Защо?

- За мен най-важното е един човек на изкуството да може да общува с другите, да се фокусира върху своята работа, върху теорията си, върху това да остане верен на себе си, на своята философия и енергия. Важно е да следваш своите инстинкти, а не тълпата, както е в модата - да правиш това, което всички останали правят и очакват да правиш. Тогава артистът би станал много ограничен. Да, човекът на изкуството има нужда от предизвикателства, от подкрепа, но колкото по-верен е на своята същност, толкова по-голяма е вероятността да получи така или иначе подкрепа.

Има толкова много художници по света, но кое ги прави ценни и значими? И в този въпрос не влагам финансови измерения. Важно е, ако творбите им са оригинални и са направени със страст, ако са верни на вижданията на твореца.

- Завършили сте философия. До каква степен тя повлиява на работата ви?

- За мен философията дава едно овластяване. Когато бях тийнейджър, не бях много по науките, не се справях кой знае колко добре в училище. Но когато осъзнах, че искам да уча философия, тя ми помогна да разбера, че мога да контролирам живота си, да се вгледам в себе си и да видя, че всичко е възможно. Тя ми помогна да осъзная, че решенията,

изборите, които

правим,

самоосъзнаването

е това, което

определя хората

По някакъв начин с достатъчно вяра можем да променим всичко. Вярвам в това. Затова философията може да овластява хората.

Вярвам в индивидуализма, в ценността на всеки човек. Вярвам, че всеки може да стане такъв, какъвто иска да бъде, ако вярва достатъчно в това.

- Наистина ли сте учили в същия университет с принц Уилям, познавате ли го?

- Да, така е. Не го познавам добре, макар да съм го срещал няколко пъти.

- Какъв човек е той?

- Изглежда мил, свенлив човек. Той е по-малък от мен, виждали сме се само няколко пъти. Не мога да кажа много за него, освен че изглежда свестен човек.

- Защо не избрахте образование в сферата на изкуствата?

- Цял живот съм чел за изкуствата. Винаги ми е била интересна историята на изкуството, но за мен философията беше по-вълнуваща за следване. Тя е за това как възприемаме света, а това изчерпва всичко. Философията е по-важна в изкуството от рисуването. Така че не виждах особена причина да уча изкуство. Човек може да учи изкуство, без да следва в колеж.

- Съпругата ви също е човек на изкуството. Сътрудничите ли си?

- Да, помагаме си - и двамата разбираме предизвикателствата в работата ни. Но и двамата се занимаваме с различни неща. Да, понякога си сътрудничим по някои проекти, но нямаме нещо специално общо. Имаме деца - родителството е нещото, по което най-често си сътрудничим.

- Колко деца имате?

- Две - на 4 и на 2 г.

- Харесват ли те вашите произведения?

- Да, макар дъщеря ми да харесва еднорозите повече от лобстерите, а синът ми да предпочита динозаврите. За тях лобстерът е на второ място. (Смее се.)

- Изкуството трябва ли да е красиво?

- Да, но не е задължително. Красотата може да се приема различно. Но в конвенционалния смисъл не е задължително. Аз харесвам изкуството, което предизвиква. Чистата красота за мен е в интериорния дизайн, в декорирането на къщи. Но човекът не може да победи природата в създаването на красота. Тя дава най-дълбоката и истинска красота.

Да,

изкуството може да е

красиво. Но за мен

то задължително

трябва да провокира

публиката, да я кара да си задава въпроси, да я кара да се чувства леко неудобно. В изкуството трябва да има някакво предизвикателство, иначе то е само една декорация.

- Какво ни разкриват вашите картини?

- Диалог с историята, философски поглед към възможностите на рисуването - използвам много препратки към различни философски идеи от миналото, както и към художници, които са станали икони. Опитвам се да показвам този диалог по свой начин.

Днес изкуството се консумира по начина, който напълно определя самото изкуство. Изкуството е напълно консуматорско, дори и да се разграничава от системата. Но според мен демократичното консуматорство е една голяма утопия. Идеята е да даваш на повече хора достъп до нещо - качеството му може да не е добро, но мечтата за всеки се е сбъднала. Така се стига до по-голямата консумация днес от когато и да е било. Това е голямата утопия, но в същото време и проблематичната идея. Това очевидно унищожава планетата.

Сложно е да живееш в реалността днес. Ние сме като летяща в Космоса скала, която изгаря по пътя си. Така сме се устремили към самоунищожението. Но все още трябва да вярваме в идеалите си, да вървим напред по оптимистичен начин. Защото това е ключът към живота според мен - никога да не смъкваш флага на оптимизма.

- Вкарвате Ван Гог по анцуг, заобиколен от емоджита, в едно от платната си. Защо точно емоджита?

- Те са част от съвременния език.

Тези картини се

опитват да уловят

реализма на

съвременния живот

- пренасищането, свръхконсумацията, свръхпроизводството. Аз се опитвам да покажа в картините си системите, които влияят на съвременната култура, без да заемам едната от двете крайности на популизма или либерализма. Но в същото време се опитвам да улавям динамиката между различните играчи, защото в крайна сметка животът е много сложен. Освен това динамиката на крайното разделение може да е много опасна сама по себе си.

Опитвам се да изследвам свръхконсумацията, езика и глобализацията по положителен, а не отрицателен начин. Със сигурност има много позитивна страна, много демократична, в която аз все още вярвам. Онзи предвестник на утопичните идеали, демократизацията на изкуството, информационна свобода и интернет. В същото време има и много тъмна страна, оказваща влияние на ефективността в политиката на много места по света. Тази битка между светлината и тъмнината, между доброто и злото може да се види в моите картини.

- Харесва ли ви в страната ни? Какво знаете за българското изкуство?

- Да, всички са много приятелски настроени. Не знам много за вашите художници, но съм чел доста за историята ви - за революциите, за комунистическия период. Страната ви има необикновена, богата история. Имате интересна култура - тя отразява как сте минали през различните промени в историята си.

 

 

  • Слава богу, поне банките са здрави

    Слава богу, поне банките са здрави

    Въпреки сравненията, които мнозина са склонни да направят с последната световна финансова криза, сега ситуацията се различава по нещо коренно различно. Преди 10 години банковата система бе изпаднала в колапс, трезорите преустановиха отпускането на кредити, много бизнеси пострадаха от това и дълго не можеха да се възстановят
  • Доказано! Истината тук!

    Доказано! Истината тук!

    Сляпата вяра в безумни “новинарски” сайтове е опасна. Заглавия само от главни букви не трябва да се превръщат в стандарт РЯДКО се обръщам към читателя с призив. Аз самият рядко откликвам позитивно на публични призиви, защото искрено не обичам да ми казват какво да правя – поредният признак, че въпреки опитите си не съм излязъл от пубертета