Коментар на седмицата №2: Докладът 226 на НСС, куфарчето на Ханке и думите на Стоянов към Костов: Иване, кажи!

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8221175 www.24chasa.bg
Петър Стоянов показва Доклад 226 в студиото на Би Ти Ви, където се провежда предизборен кандидат-президентски дебат с Богомил Бонев - 5 ноември 2001 г. СНИМКА: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата. Този е номер 2 с над 68 000 прочитания.

Разработката на службите за корумпираните в държавата

води до уволнението на 10 министри наведнъж, а после

Богомил Бонев и Петър Стоянов в студиото на Би Ти Ви.
Снимка Десислава Кулелиева
Богомил Бонев и Петър Стоянов в студиото на Би Ти Ви. Снимка Десислава Кулелиева

и Петър Стоянов загуби втори президентски мандат

Една от последните официални срещи на Петър Стоянов и Иван Костов, когато Стоянов очаква подкрепа от СДС за нов президентски мандат - 23 юли 2001 г.
Една от последните официални срещи на Петър Стоянов и Иван Костов, когато Стоянов очаква подкрепа от СДС за нов президентски мандат - 23 юли 2001 г.

Стив Ханке, когото смятат за баща на валутния борд у нас, обясни в неделя пред Би Ти Ви, че като съветник на президента Петър Стоянов му предоставил куфарче с документи за корупция у нас, но не уточни кога точно е станало това.

Стив Ханке
Стив Ханке

Според Ханке, докато секретарката на президента ги копирала, Стоянов се обадил на Костов, тогава премиер, и му се развикал по телефона. “Не разбрах какво му казваше, защото беше на български, но ясно

схванах посланието:

“Професор Ханке те

е хванал в крачка”

“Ако трябваше да говоря с прокурора, бих казал, че Костов се е насадил на пачи яйца и вероятно се е захванал с правилния човек, защото имаше страшно много корупция. В един конкретен случай буквално имах доказателствата”, каза Ханке. На въпроса на водещия за кой случай става въпрос, Ханке отговори: “Попитайте президента Стоянов”.

Петър Стоянов отказва коментар. Според запознати е възможно да става дума за случай, в който американска компания е искала да влезе в България и се е сблъскала с корупция.

Мнозина днес ще видят аналогии със случая със съдия Андон Миталов, когото от САЩ посочиха като човек, на когото няма да дадат американска виза, защото според държавния секретар Майк Помпео имат сериозни основания за това. (Формалният повод беше пускането на Николай Малинов в Русия въпреки обвиненията към него за шпионаж в полза на Кремъл.)

Та и в тази история отпреди 21 години не е ясно кога точно на сцената се е появило куфарчето на Ханке.

Факт е обаче, че през октомври 1999 г. президентът Стоянов прави обръщение в парламента, в което главен акцент е корупцията в България. Костов обяснява, че няма да разчиства сметки с никого, без да види документи черно на бяло. И поръчва доклад на службите. Така на сцената излиза прословутият Доклад 226.

Той е поръчан от Костов на контраразузнавателната Национална служба “Сигурност” (предшественик на ДАНС) и НС “Борба с организираната престъпност”. Целта на разработката е да се покажат корупционните практики по високите етажи на властта. Ръководителите на двете служби - ген. Атанас Атанасов и ген. Кирил Радев, са инструктирани да не информират вътрешния министър Богомил Бонев за разработката.

По-късно тя е наречена Доклад 226, защото в нея са посочени имената на 226 души на високи позиции във властта, заподозрени в корупция. Докладът дава повод на

Костов да уволни 10 от

своите министри -

половината

правителство

На 21 декември 1999 г., броени месеци след лошото представяне на местните избори на СДС, от кабинета на ОДС си отиват трима вицепремиери - Евгений Бакърджиев, Александър Божков и Веселин Методиев, както и министрите Богомил Бонев, Васил Гоцев, Вилхелм Краус, Валентин Василев, Георги Ананиев, Петър Бояджиев, Марио Тагарински.

Костов не обяснява защо ги уволнява, не казва, че е заради съмнения за корупция, дори обещава да се погрижи за политическата им кариера и да запази достойнството им.

Най-остро на уволнението си реагира Богомил Бонев. Твърди се, че в доклада се описва схема на престъпна групировка под контрола на руснака Майкъл Чорни, която не просто се ползва с протекциите на висши политици и служители на държавната администрация, но и държи службите за сигурност чрез вътрешния министър на Костов.

“Посредством предвидените в закона правомощия на МВР за прилагане на репресивни действия министърът на вътрешните работи

налага контрол и

упражнява влияние в

няколко основни

области на

икономиката,

свързани с големи печалби и бързо обращение на вложените средства, а именно: телекомуникации и мултимедии; производство и търговия на акцизни и лицензирани стоки (цигари, алкохол, кафе, CD), търговия с оръжие и специална продукция, хазарт и развлекателен бизнес. Тъй като съществува пряка зависимост, към тази област трябва да се причислят и интересите на туризма”, се казва в доклада.

След като гони половината си правителство, Костов прави чистка и в партията СДС. Той иска “безболезнена” изолация на онези лица от ръководството на СДС, като ги обвинява за “демонстративния господарски манталитет,

необяснимия скок в

семейния и жизнен

стандарт,

изкористяването на властта и ориенталската партизанщина”. И не посочва имена.

Но някои обясняват точно с тези думи на премиера атаката срещу Костов от страна на Христо Бисеров - тогава главен секретар на СДС, наричан Сивия кардинал на синята партия, и Йордан Цонев, през октомври 2000 г. Те искат оставката на Костов като премиер - формално заради коалиционната политика на сините, но мнозина още тогава виждат сблъсък на икономически интереси. Говори се дори, че е станало заради приватизационната сделка на “Нефтохим”.

Да се върнем обаче за малко към началото на същата година. На 4 февруари 2000 г. (явно сакрална дата в българския политически живот, когато Първанов и Николай Добрев връщат мандата за съставяне на правителство на БСП през 1997 г., а сега - през 2020 г., президентът Радев оттегли доверието си в правителството на Борисов) - три години след уличните бунтове през 1997-а, Стоянов напомня за своето обръщение пред парламента за борба с корупцията (24 октомври 1999). И за това, че е недоволен от резултатите.

Два месеца по-късно, на 19 април 2000 г., идва и репликата “Иване, кажи им! Те ще те разберат!” Думите са на президента Петър Стоянов към премиера Иван Костов.

Датата е 19 април

2000 г. - на летище

София след визита

в Германия

Стоянов заявява, че няма да подкрепи политическата атака срещу Иван Костов и правителството, която публично води Богомил Бонев. Според Стоянов Бонев няма морално право да оглави атаката срещу кабинета, защото бил сред първите министри, демонстрирали “смущаваща близост до частния бизнес - нещо, което не е позволено в демократичните държави”.

Президентът обаче не щади и Костов, защото “не назова нещата с истинските им имена и сгреши. Той трябваше да назове истинската причина за смяната на министрите в своя кабинет”.

Тази история има още едно катастрофално политическо продължение. През есента на 2001 г. Петър Стоянов, кандидат за втори президентски мандат, показва този документ по време на двучасовия тв дебат по Би Ти Ви. Негов опонент е бившият вътрешен министър Богомил Бонев, а основният опонент на Стоянов - Георги Първанов, отказва участие в дебата. След показването на доклада, оценен от публиката като “компромат”, Стоянов губи катастрофално изборите и вместо да спечели втори мандат, президент на България неочаквано става доскорошният лидер на БСП Георги Първанов.

Що се отнася до това дали има някакви реални последствия от прословутия Доклад 226, нито през 1999 г., нито през следващите години прокуратурата е потърсила наказателна отговорност от посочените заподозрени.

Самият Бонев опита да осъди ген. Атанасов за уронване на престижа - без резултат. Съмненията за нерегламентирани връзки между ръководителя на МВР и руската групировка, описани в документа на НСС, останаха без отговор. Атанас Атанасов беше съден за престъпление по служба заради Доклад 226, но след 5 г. делото приключи с оправдателна присъда във Военния съд. Един от разузнавачите, участвали в писането на доклада - Иван Драшков, беше назначен от Сергей Станишев за зам.-председател на ДАНС през 2008 г. Друг от екипа на НСС, отговорен за доклада, е Цветлин Йовчев - бъдещ шеф на контраразузнаването при Бойко Борисов и вътрешен министър в кабинета “Орешарски”.

Иван Костов коментира пред Клуб Z: “Имаше сигнали и преди и от медии, и откъде ли не. Тези сигнали са отивали към прокуратурата. Заради тези сигнали беше възложен и с външно участие доклад да се провери приватизацията, и на НСБОП се даде да провери вътре в страната. Този доклад е известен на обществото. След това имаше много следствия. Сега чувам, че казват 1300 - аз знам за 550 проверки на приватизационни сделки. Имаше дела. Това всичко свърши без никакви обвинения, защото това е един голям обществено-политически процес, който сменя системата в страната.”

Всъщност темата, с която започна тв интервюто на Стив Ханке, бе валутният борд в контекста на бъдещо влизане на България в еврозоната. Валутният борд бе въведен у нас от 1 юли 1997 г. Подготовката за въвеждането му започна месеци по-рано. Как се случи това - вижте по-долу разказа на Красимир Ангарски, който бе министърът, отговарящ за подготовката за борда в служебното правителство на Стефан Софиянски. 

----------------------------

Красимир Ангарски, който беше служебен министър през 1997 г., пряко отговорен за въвеждането на борда*:

Ханке искаше да вържем лева за
долара, Петър Стоянов беше против

По повод последните изявления на проф. Стив Ханке съм провокиран да кажа няколко думи, защото темата за валутния борд е широко коментирана напоследък и
неговите “бащи” се оказаха
твърде много

Всъщност президентът Петър Стоянов го употреби за първи път в началото на 1997 г., като ме нарече баща на валутния борд - и досега на шега ме нарича така. Политически идеята за валутния борд беше заложена още в декларацията от 4 февруари 1997 г. На този ден сутринта президентът отказа на БСП да състави втори кабинет начело с Николай Добрев и следобед свика Консултативния съвет за национална сигурност. Чак тогава БСП се отказаха от мандата си и в декларацията за отказа от мандата, подписана от всички политически сили, президентът поиска от мен и Константин Тодоров да включим и следния текст:

“Точка 2. Провеждането на преговори и сключване на договори с международни финансови институции за осигуряване на държавни заеми.”

Петър Стоянов поиска това, за да има политическа легитимност - съгласието на всички партии, защото беше убеден, че колкото е важно връщането на мандата и умиротворяването на страната, толкова важно е и незабавното започване на преговори за въвеждане на борд, защото България беше в истински фалит.

Искам да напомня нещо много важно - по онова време нямаше парламент, нито редовно правителство - имаше само служебен кабинет, назначен от президента, който се допитваше до него за всичко. След като реши политическата криза на 4 февруари 1997 г. Петър Стоянов имаше рейтинг от 90% и беше единственият човек, който можеше да прокара всякакво политическо решение в този момент. Когато се срещахме с шефа на Световната банка Улферсън, както и с Камдесю - президент на МВФ, и двамата казваха едно и също: В България няма политически гарант за въвеждане на валутен борд и за отпускане на заем, от който имахме крещяща нужда, единственият гарант е вашият президент, който има 5-годишен мандат и безпрецедентно одобрение сред народа.

Точно тогава той ме назначи с единствената цел да отговарям за въвеждането на валутния борд и от първия до последния момент съм се занимавал с това.

Бордът има, разбира се, и предистория…Още в края на 1996 година бях поканен в парламента заедно с финансистите Иван Илиев, Иван Ангелов, Стоян Александров, Емил Хърсев и други. Освен мен всички останали бяха против валутния борд, защото щял да отнеме суверенитета на България. След заседанието Иван Костов ме покани в кабинета си заедно с Румен Аврамов, тъй като
по онова време СДС беше против
валутния борд

Но да се върнем в началото на 1997 г. Стив Ханке беше един от хората, които ни съветваха заедно с Джефри Сакс и други видни икономисти. Стив Ханке обаче държеше да вържем лева за долара. Стоянов беше категорично против, тъй като целта му беше членството на България в ЕС и аз бях на същото мнение. В продължение на месец, аз лично се занимавах само с това. Съставих нарочна работна група, работехме по 12 часа. Благодарен съм на Борислав Стратев, проф. Валери Димитров и колегата им Димитър Ананиев от БНБ.

Имах пълното разбиране и съдействие и на Стефан Софиянски и Александър Божков. Впрочем по това време президентът издаде указ и бях назначен за министър без портфейл, отговарящ за икономическата политика, включително валутния борд. За 45 дни с помощта на МВФ разработихме цялата програма.

Най-много ни помогнаха
Деплер и Ан Макгърк,
която дълго след това, като ми изпращаше имейли, ми казваше да не забравя да поздравя “нашия герой”, като имаше предвид президента.

Когато се сформира правителство на Иван Костов, ние му предоставихме готовите закони за борда, които аз лично заедно със Стефан Софиянски съм докладвал в комисиите на Народното събрание. Ако през първите години правителството на Иван Костов беше много силно, това се дължеше в немалка степен и на инерцията от постигнатото от президента Петър Стоянов и служебното правителство и осигурената от Петър Стоянов подкрепа на световните финансови институции.

Колкото до последните изявления на Стив Ханке, струва ми се, че силно надценява своята роля при въвеждането на валутния борд и за да бъде в центъра на общественото внимание, е склонен понякога да дава странни интервюта. Например неговите съвети да следваме примера на Хонконг са неадекватни за България.

* Красимир Ангарски от 24 март до 21 май 1997 г. бе министър в кабинета на Стефан Софиянски, пряко отговорен за подготовката на законодателството ни по въвеждане на валутния борд.

  • Къде е новият план “Маршал” за Европа

    Къде е новият план “Маршал” за Европа

    Европейската икономика е в ступор и никой днес не може да каже докога ще продължи ситуацията със затварящите се един по един големи заводи, с поставените пред фалит малки и средни фирми, с колапса пред хората, работещи в туризма, транспорта, услугите. Срещу това огромно предизвикателство Европа засега дава 37 милиарда евро - твърде малка сума
  • Доказано! Истината тук!

    Доказано! Истината тук!

    Сляпата вяра в безумни “новинарски” сайтове е опасна. Заглавия само от главни букви не трябва да се превръщат в стандарт РЯДКО се обръщам към читателя с призив. Аз самият рядко откликвам позитивно на публични призиви, защото искрено не обичам да ми казват какво да правя – поредният признак, че въпреки опитите си не съм излязъл от пубертета