Жерар Муру: Чистата енергия, която можем да произведем, е сравнима с натиска на Айфеловата кула по 4, оказан върху върха на пръста

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8238611 www.24chasa.bg
Проф. Жерар Муру - носител на Нобелова награда за физика за 2018 г. СНИМКА: Велислав Николов

Българският физик проф. Соломон Салтиел бе мой приятел, той ме вдъхновяваше и окуражаваше

Професор Жерар Албер Муру е роден на 22 юни 1944 г. в Албервил, Франция. Завършва университета в Гренобъл и университета “Париж-VI- Пиер и Мария Кюри”. Работи в Лабораторията за приложна оптика в Палезо, Рочестърския и Мичиганския университет. Занимава се с изследвания в областта на лазерната оптика и физиката на електрическите полета.

През 2018 г. получава Нобелова награда за фундаментални открития в областта на физиката с проекта “Екстремна светлина” заедно с учените Дона Стрикланд и Артър Ашкин.

Проектът му е признат като нова научноизследователска структура с общоевропейско значение. Включен е в Европейската пътна карта, а центровете с лазери са разположени в Чехия, Унгария и Румъния. Български изследователски центрове също може да се включат във фундаменталната фаза на научноизследователския проект, стана ясно при посещението на проф. Муру в София на 25 февруари. За целта е създаден консорциум от водещите научни организации в изследванията по лазерна физика у нас.

БАН удостои проф. Муру с най-високата си почетна титла “доктор хонорис кауза”, а след тържествената церемония той изнесе лекция за откритието си. Създадените от него ултракъси, високоинтензитетни лазерни пулсации не нарушават целостта на материите. В медицината се използват за протонна и ядрена терапия при отстраняването на тумори. Приложение има и в екологията - разбива на малки частици космическия отпадък и той изгаря в земната атмосфера. А при производстото на енергия по този метод с торий не се отделя въглероден диоксид.

- Как се печели Нобелова награда, проф. Муру? Очаквахте ли този успех?

- Винаги съм обичал физиката и съм работил от интерес към нея. Това просто ми доставя удоволствие - да изследвам и откривам нови неща.

Точно в момента, в който разбрах, че съм номиниран се, готвех да поплувам. И в този миг ми съобщиха, че имам входящо повикване от Нобеловата комисия по физика. Не бях на себе си, не можех да повярвам какво се случва.

В този момент разбрах две невероятни новини. Първата, че съм спечелил Нобелова награда, и втората, още по-невероятна, че моята партньорка Дона Стрикланд също е отличена. Тя е

втората жена,

получила

Нобелова награда

за постижения

във физиката

след Мария Кюри

- На колко години бяхте, когато се запалихте по физиката? Какво харесвате в нея най-много?

- Детството ми винаги е било свързано с електричеството. Баща ми беше електроинженер и ми разказваше за работата си. Понякога дори ме водеше със себе си и ми показваше какво прави. Затова и реших в университета да запиша физика.

Какво ми харесва във физиката ли? Най-вече фактът, че можем да предсказваме явленията, да изследваме механизмите, които ни заобикалят и влияят. Още като малък наблюдавах звездите и си задавах вечните въпроси: “Откъде идваме?”, “Къде се намираме сега?” и “Накъде отиваме?”.

Това са и въпросите, на които трябва да отговаря физиката и науката като цяло.

- Как да бъдат запалени днешните млади хора за точните и природни науки?

- Отговорът е съвсем прост. Само трябва да им покажем невероятните физични постижения, както и техните ползи за човечеството.

Да вземем пример със силата на гравитацията и как всъщност тя функционира. Може би, ако не разчитахме на случайността и ябълката не беше паднала на главата на Нютон, и той самият не би се озадачил защо го е ударила, а не е останала да си витае в пространството, не би открил велик физичен закон. Невероятното е, че е направил такова феноменално откритие във време, в което информацията не е била изобилна.

- Можете ли да обясните по-простичко какво е уникалното във вашето откритие?

- Какво е уникалното ли? Ние произвеждаме енергия. Но не каква да е енергия, а такава с мощта на милиони електроцентрали. Или по-просто казано, световната енергийна мрежа, умножена по 1000.

Чистата произведена енергия може да се сравни с натиска на Айфеловата кула по четири, оказан върху върха на пръста.

- Имате ли партньори учени от България? Къде е потенциалът за общи проекти, кои имена на български учени бихте могли да посочите?

- Преди имах. Един много добър мой приятел - проф. Соломон Салтиел (починал през 2009 г. - бел.ред.). Той ме вдъхновяваше и окуражаваше в това, което правя. Именно на него посвещавам и тази лекция (проф. Муру изнесе лекция в БАН при удостояването му с “доктор хонорис кауза” на българската акадамия).

Но към момента нямам. Надявам се занапред да си партнираме и с България и заедно да градим бъдеще. Би било хубаво.

- Какви ползи в бъдеще на човечеството може да донесе проектът “Екстремна светлина” и в кои сфери?

- Цялостното ми откритие се концентрира върху създаването на ултракъси, високоинтензитетни лазерни пулсации, които не разрушават целостта на материите. Основно се прилага в медицината, също и за опазване на околната среда. Лазерните пулсации се използват за протонна и ядрена терапия. Унищожават туморни образувания, като не разрушават здравата тъкан.

С помощта на този метод може да се произвежда електроенергия, без да се отделя въглероден диоксид, който замърсява въздуха.

Космическият отпадък е един от проблемите, който ще ни засегне пряко в бъдеще. Ултракъсите лазерни пулсации ще ни помогнат да го раздробим на малки парченца, които после ще изгорят в атмосферата на Земята.

- В кои страни има добри условия за развитие в областта на физиката? И ако има причина някъде да се прави по-добра наука, каква е тя?

- Не бих казал, че има точно определени страни. Важното е да искаш да се развиваш и сам да търсиш и намираш среда и възможности. Трябва да се информираш за процесите. Ако наистина обичаш физиката и си отдаден на нея, ще намериш формулата на успеха, ще откриеш правилните хора, които да ти помогнат и да те насочат. Пък кой знае, може да се окажеш следващият гений и да се върнеш отново в страната си и да откриеш своя лаборатория, която да даде основа на следващите поколения успешни учени.

Като всеки един учен обичам да казвам:

“Направихме

много в тази

сфера, но

най-доброто

предстои!”

А относно България - надявам се най-доброто, което предстои в работата по нашия проект, да е и благодарение на нейното участие.

  • Защо свободолюбивите интелектуалци дразнят

    Защо свободолюбивите интелектуалци дразнят

    Държавата не е спряла. Милиони хора ходят всеки ден на работа, въпреки че ги е страх. Има ток, вода, интернет, телевизиите работят, печатат се вестници, дори “Арсенал” възобнови работата, даже санирането продължава. Нивите се орат, кравите се доят, границите се пазят. Но от уикенда върви един патос, че ограниченията са толкова тежки - глобяват за
  • Доказано! Истината тук!

    Доказано! Истината тук!

    Сляпата вяра в безумни “новинарски” сайтове е опасна. Заглавия само от главни букви не трябва да се превръщат в стандарт РЯДКО се обръщам към читателя с призив. Аз самият рядко откликвам позитивно на публични призиви, защото искрено не обичам да ми казват какво да правя – поредният признак, че въпреки опитите си не съм излязъл от пубертета