Акад. Юлиан Ревалски: Не съм политик, но не бива да политизираме национално значими дати

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8253078 www.24chasa.bg
Акад. Юлиан Ревалски СНИМКА: Пиер Петров

Имаме поводи за гордост - и в историята, и в настоящето.

Да се освободим от ниското самочувствие и нихилизма, казва председателят на БАН

- Акад. Ревалски, БАН издаде книгата “3 март - празникът на Освобождението на страниците на българските вестници 1885-1944” преди години по идея на акад. Иван Юхновски, а второто издание от миналата година е посветено на 150-годишнината на БАН, какво мислите за този труд?

- Това е много интересна и полезна книга, защото в документи, събирани от нашата библиотека и от Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” е проследен един значителен период как е отразен 3 март в различните български вестници. Смятам, че това е ценен материал, който на едно място е събрал отразяването на една от най-важните дати, свързани с най-новата история на България. Горещо адмирирам идеята на акад. Юхновски и труда на съставителката Лидия Чолпанова и дизайна на Иван Янчев, както и това, че издателство “Захарий Стоянов” в чест на 150-годишнината на БАН отпечата книгата.

- Трябва ли да бъде национален празник 3 март, има спорове по въпроса?

- Доколкото ми е известно, сред историците наистина тече дискусия на тази тема. Предполагам, че такава се води и сред други слоеве на обществото. Разбира се, че има и други важни дати в нашата най-нова история, като Деня на Съединението и Деня на Независимостта например. 3 март бележи освобождението на България и поставя началото на Третата българска държава, затова е изключително важна дата в нашата история и в момента това е нашият национален празник. 

- С какви чувства трябва да посрещат българите 3 март?

- Мисля, че трябва да изпитваме чувство на гордост, защото, както споменах, това е началото на нашата най-нова история след 5 века османско владичество. На тази дата България се възражда за нов живот. От тази дата започва строежът на цялото ново държавно устройство, на всички съвременни институции, които съществуват в момента. Освен това българите

допринасят за своето

освобождение със

своите въстания,

кулминацията на които е Априлското въстание, което показва на целия свят огромната жажда на българския народ за свобода, показва, че тук има народ, който иска да има своя държава, иска да бъде независим и свободен. Така че гордостта се засилва и от това, че ние сме допринесли за тази свобода, и не на последно място с участието на нашите опълченци в самата Руско-турска война. 

- Не е ли редно на тази дата да благодарим и на българските опълченци? 

- Разбира се. Ние го правим всяка година. Градското тържество на 3 март в София винаги е пред паметника на българските опълченци. По този начин отдаваме почит на тези наши сънародници, които са участвали в Руско-турската война, част от които дадоха живота си за България. 

- А на Русия?

- Трябва да изкажем признателност на Русия и на руския народ, разбира се. Трябва да сме признателни за жертвите, които дава Русия в тази война, за да може България на 3 март 1878 година да бъде свободна. Не трябва да забравяме и представителите на други народи, които са участвали в руската армия по време на войната.

 - Мислите ли, че през последните години този празник се политизира, и защо?

- Като че ли имаме навика да политизираме различни неща, включително и тези, които са свързани с историята ни. Не съм политик, но не може да отречем, че от време на време наблюдаваме политизиране на национално значими дати, което не трябва да се случва. Както споменах вече, като народ трябва да гледаме с гордост на 3 март, защото наистина това бележи началото на нашата нова история и трябва да му отдаваме заслуженото му значение.

В навечерието на един празник нека гледаме с оптимизъм в бъдещето, учейки се от миналото, разбира се, нека да бъде празнично настроението ни, защото празникът дава самочувствие на един народ, че може сам да гради своята история. И

добре е на празника

да не се делим  

- Свободна ли е в момента България, има ли заплаха за свободата ѝ?

- Мисля, че категорично може да кажем, че България е свободна държава и свободата ѝ е в ръцете на нейния народ. Ние сме суверенна държава. Избрали сме евро-атлантическия път. Членове сме на Европейския съюз - едно голямо демократично семейство. Избрали сме принципите на свободната демокрация. Имаме всички основания да се радваме на извоюваната свобода.

- Какви страхове имат хората?

- Българите се страхуват от много неща. На гребена на вълната в момента е коронавирусът. Разбира се, че трябва да подходим с необходимата сериозност към този проблем, но без паника. Все пак е имало и други епидемии, пък и по-сериозни от тази на такъв етап.

В моменти, в които

трябва да се действа

ефикасно, паниката

никак не е полезна

Мисля обаче, че по-сериозните страхове на хората по-скоро са свързани с начина на съществуване, с това, че все още не сме достигнали на достатъчно високо ниво в много направления, за да може да кажем, че българският народ живее сигурно и в просперитет. Струва ми се, че там са по-сериозните страхове на хората - за съществуването, за бъдещето.

- Може би коренът е тук, а оттам страховете се разпиляват в различни посоки.

- Да, струва ми се, че в основата на по-голямата част от хората стои страхът от несигурността за бъдещето. Там трябва много да се работи във всички направления на държавното развитие, за да може обществото да просперира и да може огромната му част да получи увереност за своето бъдеще, за бъдещето на своите деца и внуци.

политик, но не бива

да политизираме

национално значими дати

- От какво трябва да се освободим?

- Българинът често страда от липса на достатъчно самочувствие. Нихилизмът у българина също е на доста по-високо ниво в сравнение с други народи. Трябва да се освободим от тези чувства, защото имаме много поводи да се гордеем с това, че сме българи - и в историята, и в настоящето. Макар и малък, българският народ е много талантлив. За това има много примери в областта на изкуството, културата, науката, спорта.

Възползвам се от случая да кажа, че на 10 март БАН ще представи разработки с висока степен на приложимост в българския бизнес в София Тех парк. Има голям интерес към събитието, което сме нарекли “Наука за бизнес”. Над 200 души са се записали за участие. На форума ще се представят както утвърдени разработки, вече приложени в практиката, така и такива, които очакваме да имат успешно приложение в бъдеще. Мисля, че този форум ще покаже нашия сериозен реален потенциал. Считам, че той ще помогне да повишим самочувствието си, защото

имаме блестящи примери

за големи индивидуални

и колективни приноси

в световната

наука и култура

- Бихте ли дали примери за такива световни пробиви на учени от БАН в последните години?

- В няколко направления може да се похвалим с пробиви, които са на световно ниво. Едното е в информационните и комуникационните технологии. Другото направление е химията и изследванията ни в областта на полимерите, където имаме разработки с различни приложения в областта на медицината, селското стопанство и др. В областта на нанотехнологиите и материалознанието също имаме доста разработки, част от които ще бъдат показани и на срещата на 10 март.

 - Успявате ли да задържите младите учени, защото постиженията им, които са световни, у нас са платени в регионални мащаби?

- В навечерието на празника не ми се иска да поставям акцента върху заплащането. С младите хора обаче имаме определени успехи за задържането им в последните години. Успяхме да реализираме редица младежки програми. В момента осъществяваме трета програма за последните 6 години. Те дадоха самочувствие на младите хора. Показаха им, че те самите могат да се справят с индивидуални проекти.

Показаха им, разбира се,

красотата на науката

и възможността за приложението ѝ. Остава да направим така, че да ги задържим при нас за по-дълъг период, не само по време на тези програми, във връзка с които могат да кандидатстват. Това в момента е нашето най-голямо предизвикателство. А то е свързано и с адекватно финансиране в близките години.  

- Какви са контактите на БАН с Руската академия на науките?

- Традиционно ние имахме много добри двустранни връзки с Руската академия на науките допреди 5-6 години, когато при тях имаше доста големи сътресения, свързани с начина на финансиране. Дотогава с тях имахме около 40 проекта и други допълнителни проекти, свързани с космическите изследвания, но тези проекти бяха прекратени заради липса на финансиране от руска страна, не поради липса на желание за съвместна работа. В момента нашите контакти са предимно по линия на проектите, които се финансират от Националния фонд за научни изследвания, а не директно между двете академии. Отправили сме покана към руската страна за възобновяване на нашето двустранно сътрудничество и очакваме положителен отговор, защото традиционно между учените в България и учените в Русия съществува добро взаимодействие, което е от взаимен интерес и за двете страни.

- Какво мислите за идеите на сдружение “Единение” на акад. Стефан Воденичаров?

- Не съм член на това сдружение. Мога да кажа обаче, че споделям напълно основния принцип, който акад. Стефан Воденичаров и неговите колеги изповядват - политиците трябва да използват експертите при вземането на важни за държавата решения.

И че експертността трябва да бъде приоритет при разглеждането на важни въпроси за развитието на българското общество. Ролята на учените в такива експертизи може да бъде изключително полезна. Мисля, че в това отношение БАН в последните 3 години демонстрира много голяма активност, изпълнявайки важни експертизи за Министерския съвет в областта на образованието, демографията и енергетиката.

Това доведе и до приемане на специално постановление на Министерския съвет - така наречения Механизъм за възлагане на експертизи на БАН, с който МС определя БАН като свой основен експертен партньор. Считам, че това е голямо признание за труда на учените от БАН.

- Къде ще бъдете на националния празник?

- Традиционно Българската академия на науките полага венец пред Паметника на Цар Освободител на площад “Народно събрание” сутринта на 3 март. След това ще се присъединя към вдигането на знамената, а вечерта ще присъствам на тържествената заря проверка. Ще бъда на основните събития, свързани с празнуването на 3 март. 

CV

l Директор на Института по математика и информатика на БАН от 2012 до 2016 г.

l Професор е от 2001 г.

l От 2008 г. е член-кореспондент, а от 2015 г. - академик

l Ръководител на 5 изследователски проекта с Националния фонд за научни изследвания и координатор на 7 международни проекта

l Преподавал е в Софийския университет във Факултета по математика и информатика и е бил гост-изследовател и гост-професор в Италия, Канада, Гърция, Германия, Франция и др.

l Има 60 научни публикации, цитирани близо 600 пъти, 480 от които са чуждестранни автори

l Избран е за председател на БАН на 1 декември 2016 г.

  • От глупост ли някой налива масло в огъня заради "Росенец"? Едва ли

    От глупост ли някой налива масло в огъня заради "Росенец"? Едва ли

    Шефът на НСО бе принуден да подаде оставка след канонадата между премиер и президент. Поводът е известен на всички - поведението на гардове от службата при акцията на Христо Иванов да стъпи на брега на парк “Росенец”. Последвалата акция на прокуратурата в кабинетите на президентски секретари и съветници пък стана повод за протест, който събра леви