Простакът победи и ни върна в 90-те: дюната я няма, той - невинен

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8259772 www.24chasa.bg

Има едни хора, които са по-важни и от съдията за изхода на всяко дело. Те са специалисти в различни области на живота и могат да повлияят на всяка присъда. Полезни са всеки ден за правосъдието, но ако обичат шума на парите в плик, могат да разплачат жертвата на престъплението, да превърнат виновника в жертва, да вземат от бедния последната стотинка и да спасят от конфискация милионите на крадеца.

И както се случи миналата седмица – могат да направят така, че простакът, който унищожи дюната в къмпинг “Смокиня”, за да си отвори гледка към морето, да остане на свобода, вместо да отиде в затвора, а държавата, вместо да му конфискува караваната и да го глоби, да го остави да си изкара там наближаващото лято – вече с отворена гледка към синята шир.

Разораната с багер дюна на “Смокиня” бе на век, неясно е кога ще се възстанови.
Разораната с багер дюна на “Смокиня” бе на век, неясно е кога ще се възстанови.

Как обаче се случи всичко това и как съдията по делото в Бургас го позволи? Защото експертизите решават почти всички дела, но магистратът не е задължен да се съобразява с тях. Особено когато вещите лица обърнат истината на обратно, както се случи на това дело.

Първо съдията услужливо отказа да конституира като граждански ищец регионалното министерство и стартира процеса, освобождавайки предварително от наказателна отговорност баровеца с караваната, приемайки, че в случая няма нанесени имуществени вреди. Но как се измерва вредата от унищожаването на природно богатсто? Колко струва една пясъчна дюна с големина декър и половина?

За да се реши делото, двама експерти – еколог и геодезист, трябваше да отговорят на въпросите – къде точно се е намирала унищожената дюна, къде и колко е увредена, каква част от нея е била или не в имота на простака. И в крайна сметка се оказа следното – дюната не била бяла, а “сива – зараждаща се”, не била “унищожена”, а само “увредена”. И не била в имота на баровеца с караваната, а в съседство.

Интересно защо съдията отдава толкова пламенно значение на факта дали дюната е в парцела на простака, или не? Какво значение има това към признанието на багериста, че простака му е платил 1000 лева да я изравни, за да не пречи на гледката му. И по какъв начин този факт оневинява обвиняeмия?

Жалко за съдията. Той не въздаде справедливост, защото фактите към днешна дата са следните – дюната е безвъзвратно унищожена (може да го види всеки на място), караваната си е на мястото, а простакът не само че не е в затвора, но дори не бе глобен.

Още по-жалко за вещото лице еколог – главен експерт “Биологично разнообразие” в природен парк “Странджа”. Може ли въобще този човек да бъде еколог? Той направи черното бяло в 26-странична експертиза и ни върна право в 1992 година, когато простаците побеждаваха останалите хора всеки ден, всеки час, на всеки ъгъл, във всеки град.

Историята с унищожената дюна в къмпинг “Смокиня” е емблематична и не бива да се забравя. Трябва да се търси отговорност на всички по веригата – вещите лица, прокурора и дори на съдията, защото простаците са все повече, а дюни почти не останаха.

  • Ще живеят ли децата ни по-зле от нас?

    Ще живеят ли децата ни по-зле от нас?

    Въпросът е актуален. Не, не става дума за сегашната политическа бъркотия в България, която, разбира се, има потенциал при лош сценарий да смрази икономиката и бизнеса, да уплаши инвеститорите и да намали растежа по начин, че последствията да се носят от следващото поколение у нас. Но сега светът е глобален и мобилен
  • Александра Николаева

    Джаферович, Радославова и вълшебната дума “прошка”

    Защо много ученици снимат и споделят агресията като геройство, а така тя става пример за подражание Всички правим грешки, но малко са онези, които имат доблестта да ги признаят. В случая със скандала между Евгения Джаферович и Наталия Радославова на софийската улица “Дунав” неприятното беше, че направиха грешка пред децата си