Грегор Пюпенк: Активисти на НПО не трябва да бъдат предлагани за съдии в Страсбург

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8272659 www.24chasa.bg

След като разкрих конфликта на интереси в съда за правата на човека, опитаха да ме дискредитират със сталински методи, казва авторът на доклада и директор на Европейския център за право и правосъдие

Грегор Пюпенк е директор на Европейския център за право и правосъдие в Страсбург, консервативно-християнска неправителствена организация. Преди дни тя публикува доклад, в който се разкриват връзките между съдии в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) и неправителствени организации, които често се явяват по дела в него. В доклада се твърди, че през последните 10 г. 22-ма от 100 съдии в ЕСПЧ преди това са били служители и дори ръководители на една от 7 активни в съда НПО.

- Г-н Пюпенк, CV-тата на съдиите в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) и връзките им с неправителствени организации не са тайна в момента на избора им в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Тогава това не е било оценено като проблем. Какво се промени?

- Наистина, съдиите понякога споменават функциите си в неправителствените организиции в официалните си CV-та. Ако един кандидат за съдия в Страсбург е работил преди с някоя НПО, това не е обезателно проблематично. Но става проблематично, щом значителна част от съдиите произхождат от една и съща частна организация, още повече когато тя преследва политическа цел и основният ѝ начин на действие е чрез правосъдието, упражнявано именно в ЕСПЧ. А когато тези бивши сътрудници на НПО, след като станат съдии, заседават по дела, в които е намесена неправителствената организация, за която са работили, това се превръща в противоположност на всички правила на юридическата деонтология.

Депутатите от ПАСЕ не са обръщали внимание на тези връзки досега. Освен това често те имат твърде ограничена възможност за избор. Например при последния избор на съдия от Албания през 2018 г. двама от тримата кандидати, предложени от правителството, бяха бивши служители на “Отворено общество”. Единият от тях бе избран.

- Как неправителствените организации могат да въздействат върху решенията на съда и каква е целта им?

- Седемте НПО, с които са свързани съдиите, участват във важни дела в ЕСПЧ, които могат да представляват прецедент в юриспруденцията, най-често в сферата на свободата на изразяване, на правото на убежище, “ЛГБТ правата” (на хората с различна сексуална ориентация - б.р.), условията за задържане или правата на малцинствата. Те действат посредством прибягването до стратегически съдебни спорове, т.е. като използват правните средства за постигането на по-глобална цел от политически характер. В ЕСПЧ става въпрос, като се тръгне от конкретен случай, да се постигне осъждането на практики или национално законодателство, което противоречи на интересите или на ценностите на неправителствената организация.

Неправителствените организации се превърнаха в политически инструменти, които търсят преди всичко влияние. Някои от тях като Фондация “Отворено общество” (OSF) инвестираха много в тази система и в момента всички се съобразяват с тях. Фондация “Отворено общество” се наложи като най-богатата и влиятелна организация. Чрез своята политика на финансиране на други организации тя застана начело на солидна мрежа от НПО. Впрочем целите и делата на “Отворено общество”

предизвикват

колкото

ентусиазъм,

толкова

безпокойство

и въпросителни. Освен нейните действия от геополитически характер “Отворено общество” се бори и финансира например инициативи в полза на свободата на изразяване, на образованието на ромите, но също и за либерализация на дрогата, на проституцията, на аборта, на ЛГТБ поведението, както и за правата на бежанците и малцинствата. Правната инициатива на “Отворено общество” е специализирана в стратегическите съдебни спорове. Тази организация, както и някои други, е способна да действа едновременно пред всички международни инстанции или да създава право и да осъществява по този начин глобални стратегии на утвърждаване на нови международни норми. След като се научихме да не се доверяваме на правителствата, после на икономическите сили, трябва да се научим да ограничаваме властта на частните политически сили, каквито са неправителствените организации. Аз също ръководя НПО, но тя е миниатюрна в сравнение със 7-те, които са споменати в доклада.

- Защо в него българският съдия Йонко Грозев и неговата предшественичка Здравка Калайджиева са споменати многократно?

- Защото тези съдии са имали важни отговорности в неправителствени организации, активни в ЕСПЧ, и защото са заседавали по дела, в които са намесени тези организации. Йонко Грозев е създател на Българския хелзинкски комитет през 1992 г. Този комитет е солидно финансиран от Фондация “Отворено общество”. Той е бил също член на административния съвет на Институт “Отворено общество” в София и дори в административния съвет на Правната инициатива на “Отворено общество”, базирана в Ню Йорк, преди избирането си в съда.

Той бе адвокат на Pussy Riot пред европейския съд. Става дума за феминистка пънк група, която направи светотатствен спектакъл в катедралата на Москва. Когато съдът осъди Русия по това дело, г-н Грозев вече бе станал съдия. Впоследствие той

е заседавал

по редица дела,

заведени от

Българския

хелзинкски

комитет,

който сам е основал, както и по дела с участието на Правната инициатива на “Отворено общество”.

Г-жа Калайджиева, предишната българска съдийка в ЕСПЧ, също е била член на Българския хелзинкски комитет и е основателка на неправителствената организация “Български адвокати за човешки права”, финансирана също от “Отворено общество”. Тя е заседавала по 21 дела, в които някой Хелзинкски комитет, включително българският, са участвали. Заседавала е и по дело, в което НПО “Български адвокати за човешки права” е била трета страна.

- Можете ли да цитирате конкретен случай, в който решението на съда е било повлияно от връзките на някой от двамата български съдии със споменатите НПО?

- Не е възможно да се цитира такъв случай, защото няма как да се разберат дълбоките причини за един избор по време на съвещанията между съдиите. Впрочем не е нужно да се доказва пристрастността на един съдия, за да бъде поставен под съмнение. Достатъчно е видимостта да буди въпросителни по отношение на неговата безпристрастност, за да бъде задължен той, принципно, да си направи отвод. Очевидно това е случаят, когато един съдия има привилегировани отношения с някоя от страните по делото.

- Какви бяха реакциите на съдиите в ЕСПЧ на вашия доклад? Очаквате ли някои от посочените в него да подадат оставка?

- Получавам всеки ден много писма на подкрепа, благодарност и окуражаване. Получавам ги от юристи, национални магистрати, политически и религиозни ръководители, дори от бивши съдии в ЕСПЧ. До момента никой не е критикувал доклада по същество. Никой не е открил най-малката грешка. Досега, за нещастие,

ЕСПЧ не е

отговорил

публично

При това аз изпратих доклада на председателя му преди публикацията. Във Франция медиите, близки до политическата власт, не пожелаха да споменат за него. Единственият отговор, който получих, бе публикация във в. “Монд”, която опитваше да ме дискредитира, следвайки старите сталински методи. Но свободните медии и социалните мрежи разпространяват доклада. Поканен съм и от университети да го представя.

- Как трябва да се промени на национално равнище процедурата на избор на съдиите?

- Трябва кандидатите за поста на съдия да не бъдат бивши активисти. За да си съдия, трябва да си независим по отношение на идеологиите и групите на частните интереси. Когато един активист стане съдия, той си казва, че най-после има възможност да осъществи политическата си програма.

Трябва да се променят и вътрешните правила на ЕСПЧ за справянето с конфликта на интереси. В това отношение съдът не спазва нормите, които в същото време налага на националните юрисдикции. За съдиите няма задължение да си направят отвод, нито да информират съда за риска от конфликт на интереси. Освен това е невъзможно да се поиска отводът на съдия, защото страните в общия случай не знаят предварително кой ще отсъжда по делото им.

  • Пандемията ни нареди на 45-о място по щедрост - ето защо

    Пандемията ни нареди на 45-о място по щедрост - ето защо

    Една приятна изненада - пандемията от коронавируса нареди българите на 45-о място по щедрост от 114 изследвани страни в света. За първи път България е сред водещите в международната класация, а само допреди 2-3 години е била на 126-о - 127-о място. В която - пак изненадващо, изпадат от челото страни като САЩ, Канада и Великобритания
  • Коментар на седмицата №1: Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Коментар на седмицата №1: Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №1 и е събрал над 188 000 прочитания: Изявление на Нейно превъзходителство посланика на САЩ за “24 часа” Бъдещето на България зависи от собствените ѝ усилия за провеждане на необходимите реформи за гарантиране на прозрачност, отчетност и добро управление