Росен Петров: Сега или никога единство на нацията

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8345626 www.24chasa.bg

Щаб "24 часа: Попитахме политолози и публицисти защо отново се стигна до тежка размяна на полярни мнения между правителството и президента, и то точно в момент, когато в страната е обявено извънредно положение заради битката срещу коронавируса. Попитахме "Защо в гръб". Войната Румен Радев - Бойко Борисов: време ли е за примирие, или заразата е унищожила мостовете

Вижте анализа на Росен Петров:

През 1933 г. един голям и вече забравен народопсихолог Найден Шейтанов пише изключителното си есе “Духът на отрицанието у българина”. Когато човек го прочете, си мисли, че е писано днес. Той прави жестока дисекция на нашите личностни и обществени привички. По начало ние сме си разделен народ - на град и село, на столица и провинция, на “жълти павета” и крайни квартали, на леви и десни, на русофили и русофоби, на млади и стари, на “Левски” и “ЦСКА” и прочее нашенски делби.

Ето какво пише Шейтанов за нас като общество: “В психологията на българското отрицание имат надмощие следните елементи: апатия към висшето като добро и хубаво, като държава и народност, фанатична страст към парично-материалното и към властта като средство за самозадоволяване и забогатяване, животински егоизъм в отношенията към другите, простотия и заинтересованост на бюрократи, безогледна опозиция, партикуларизъм на политики, егоцентризъм на интелигенти, омраза и завист едва ли не на всички против всички.”

Демек ние сме достатъчно разделен народ, за да има нужда да ни разделят и институциите - създадени, избрани и призвани да ни водят в такива мигове, защото има моменти в историята на един народ, когато той се нуждае наистина от единство. Ветото на президента беше издържано в юридически смисъл, но начинът и тонът, по който бе съобщено, не му отиваше, още повече на човек с неговата биография - дългогодишен военен, генерал, боен пилот, особено в сегашната екстремна ситуация.

Той бе прав за недомислиците в Закона за извънредното положение, които можеха да върнат търговията и икономиката някъде в годините на късния Сталин, а медиите - във времената на ранния Берия, но днес българите се нуждаят от друг изказ и начин на поведение от цялата ни “политическа прослойка”. Сега не е моментът за политически схватки и ненужни битки.

Хората са достатъчно изнервени и уплашени, за да гледат караници и безкрайни изявления и пресконференции, на които националните лидери си изясняват отношенията. Между другото, това, което прави парламентът, за съжаление, също все повече започва да прилича на някакъв цирк на гротеската. Депутати, облечени в скафандри, декларации, контрадекларации, безумни заседания по комисии и в залата и непродуктивни решения. Имам чувството, че налудничавото поведение става заразно. Ние, медиите, също се държим, меко казано, не особено адекватно. Кампаниите от типа “хората да си останат в къщи” са добри и нужни, но въпросите и темите, които се повдигат пред оперативния щаб и към изпълнителната власт, често вече граничат с пълния абсурд. Постоянните извънредни емисии, на които с треперещ глас ни съобщават, че има съмнение за още един заразен, повече паникьосват, отколкото да информират или успокояват.

По сайтовете също вилнеят изумителни неща, включително хороскопи кои зодии били по-податливи на COVID-19 и в кои дни има по-голяма вероятност да се заразим!? Днес гледах едно светско предаване, в което ни обясняваха за Плутон, Сатурн и тяхното влияние над вируса!? Както и да е. Ние всички като нация трябва да си дадем сметка, че сме изправени пред изключителна заплаха. Първо здравна и след това икономическа и финансова. Светът буквално спря. И докато днес Германия сметна, че кризата може да струва само за три месеца 729 милиарда евро и тя ще намери начин да ги осигури, не виждам ние откъде ще извадим дори многократно по-малки финансови ресурси.

Усилията на държавата и цялото ни общество би трябва да се концентрират в няколко посоки: 1. Защита на здравето и живота на гражданите. 2. Опазване на финансовата система и валутния борд. 3. Търсене на спасителни изходи за българската икономика. На това ни учи тежката ни история.

Казано простичко, нали всички искаме ние и нашите близки да са живи и здрави? Нали искаме утре левът още да е стабилен, за да не изчезне спестеното, ако има таково? И трето – нали искаме да имаме работа и утре? Това са трите свръхзадачи и ако политическият ни “елит” не се сплоти около тях, после няма да има кого и какво да управляват. Жалко е, че националното единение за политиците трая точно само един ден - 13 март. Още по-жалко е, че ние като общество все още като че ли не си даваме сметка, че всички сме в една лодка и от нас също зависи дали ще потънем, или ще достигнем до спасителен бряг.

  • Полфрийман и горчивият вкус за дефицит на справедливост

    Полфрийман и горчивият вкус за дефицит на справедливост

    Когато миналия септември съдът пусна предсрочно на свобода Джок Полфрийман, осъден за убийство на студент, се разрази обществена буря. На практика наказанието на Пофрийман намаля сериозно - 6 години и половина. Главният прокурор тогава Сотир Цацаров атакува решението за предсрочно освобождаване пред ВКС
  • Даниел Спасов, Катрин Селие, Милен Иванов и Александър Селие - двамата певци са със съпругата и сина на Марсел Селие.
СНИМКА: ФЕЙСБУК

    Загрижеността за бъдещето на “Мистерията на българските гласове” е наша мисия

    Златната марка “Мистерията на българските гласове” предизвика задочен спор на страниците на в. “24 часа” между певици от хора и настоящата диригентка Дора Христова. Днес публикуваме отговора на певеца Даниел Спасов, който също е част от историята на знаменития хор. “Писанията” на Дора Христова в отговор на отвореното писмо от народната певица Олга