Блогър зове за възможно най-крути мерки срещу пандемията - според него те са единственият начин само за седмици да овладеем и убием COVID-19
Американският блогър Томас Пуейо се прочу със статията си "Защо трябва да се действа незабавно срещу коронавируса". Тя има над 40 милиона прегледа и е преведена на 20 езика. Томас Пуейо е два пъти магистър по инженерство, магистър по бизнес администрация- MBA от Станфърдския университет, създател на приложения с повече от 20 млн. потребители, има бизнес за милиони.
Накратко в първата статия се казва, че суровите мерки срещу заразата трябва да се спазват само няколко седмици и няма да последва нов пик на инфекции. Че това се постига с разумни разходи и спасява милиони хора. Ако не, милиони ще се заразят и много от тях ще умрат наред с нуждаещите се от друго интензивно лечение, тъй като здравната система ще се срине.
Вдъхновен от успеха, Пуейо публикува нова статия "Справяне с Коронавируса: С чук и танц", в която критикува реакцията на властите в САЩ към заразата и предлага две стратегии за справяне с нея. Нарича ги Чук и Танц.
Само за седмица много страни минаха от “Коронавирусът не е кой знае какво” до извънредно положение. Но много не правят почти нищо. Защо?
Някои като Франция, Испания или Филипините са блокирани. Други като САЩ, Великобритания, Швейцария и Нидерлания се мотаят с рехави мерки за социално дистанция, пише Пуейо.
Светът никога не се е учил толкова бързо на нищо друго. А знанието му дава време.
1. Каква е ситуацията?
Преди седмица на световната карта на вируса освен Китай можеха да се различат само Италия, Иран и Южна Корея. Но имаше страни с бързо развитие и епидемията избухна в десетки държави. Испания, Германия, Франция и САЩ вече имат повече случаи от Италия преди блокадата й.
15 страни имат повече случаи от провинция Хубей, когато бе блокирана: Япония, Малайзия, Канада, Португалия, Австралия, Чехия, Бразилия, Катар, Швейцария, Швеция, Норвегия, Австрия, Белгия, Нидерландия и Дания.
Забелязвате ли? Без Китай, Иран, Бразилия и Малайзия това са най-богатите в света. Да не би вирусът да удря богаташите? Не, и по-бедните страни го имат. Топлото и влажно време май помага, но не спира вируса. Иначе Сингапур, Малайзия и Бразилия нямаше да са огнища.
По-бедните страни са по-малко свързани, а и не инвестират достатъчно в тестове. Но няма къде да избягат. Ще им се наложи да вземат мерки.
2. Какви мерки?
Испания и Франция са в едната крайност. Хората не могат да напуснат дома си, освен по належащи причини: храна, работа, аптека, болница, банка. Не може да се разхождат деца, без срещи с приятели и близки (освен да се грижите за тях). Барове и ресторанти - зад катинар. Допуска се само доставка на храна за вкъщи. Без забавления: спорт, музеи, тържества… Сватбите - само без гости. Погребенията - с шепа хора.
За едни е страхотно, други кършат ръце.
САЩ, Великобритания, Швейцария и Нидерландия се мотаха дълго.
Америка първо забрани някои пътувания, после обяви някаква спешност, но не мерки за социална дистанция. Властите зоват да се избягват барове и ресторанти и да няма сбирки на повече от 10 души. Нищо не се спазва.
И във Великобритания много препоръки, но почти нищо задължително.
Така се очертаха двата крайни подхода срещу вируса: смекчаване и потискане.
При първия не се прави нищо. Но какво е “правене на нищо” в САЩ? Това е заразяване на десетки милиони. Смъртност 4% поради срив на здравната система. Свиване на болничния престой от 20 на 10 дни и на процента на приетите в болница от 20 на 14%.
Ако не се прави нищо, всички се заразяват, здравната система се претрупва, смъртността избухва и 10 милиона умират - 25 пъти повече от американските жертви през Втората световна война.
Ако само 25% са болни (и другите имат вируса, но нямат симптоми), а смъртността е 0,6%, вместо 4%, в САЩ се стига до 500 000 жертви. Пак са много, но 20 пъти по-малко от 10-те милиона.
Как да мислим смъртността?
Над 3 милиона в САЩ ще трябва да отидат в болница, но леглата в интензивните отделения сега са 50 000 и най-много да бъдат удвоени до 100 000. Така всички останали - 2,9 милиона, ще изпаднат в тежко или критично състояние. Но без достъп до интензивни грижи те вероятно ще умрат.
Вместо по легла тази сметка може да се направи по брой машини за обдишване и резултатът е като цяло пак същият - в САЩ има по-малко от 100 000 такива машини.
Ето защо хора умираха масово в Хубей, а сега умират масово в Италия и Иран. Коефициентът на смъртност на Хубей пак бе по-добър, отколкото можеше да бъде, защото там построиха 2 болници почти за една нощ. Италия и Иран не правят същото. А и колко държави го могат?
Съпътстващи щети
Толкова за умиращите от коронавируса. Но какво става при срив на цялата здравна система заради него? Хора мрат и от друго. Инфаркт, а линейката идва за 50 минути, вместо за 8. След като ви закара в болница, там няма реанимация и няма лекар. И умирате от инфаркта, но виновен е коронавирусът.
Ежегодно в САЩ в реанимация влизат по 4 милиона души и 500 000 (13%) от тях умират. Без реанимация ще са близо 80%. Даже само 50% да са, при цяла година епидемия ще станат 2 милиона. Така съпътстващите жертви на вируса ще са 1,5 милиона души. Същото ще е и в други страни.
Смекчаването се бори не с вируса, а с последиците от него. Смекчаване ще рече: “Невъзможно е тоя вирус да се спре, така че да го пуснем. Но да изгладим малко кривата, за да улесним здравната система.“
Но една диаграма, публикувана от Импириъл колидж в Лондон тази седмица, очевидно тласна правителствата на Великобритания и САЩ да променят курса. Тя показа какво следва, ако не се прави нищо, и какво - ако се вземат различни по строгост мерки.
Така че, като чуете: „Ще смекчаваме“, всъщност чувате: „Нарочно ще претрупаме здравната система и смъртността ще скочи поне 10 пъти“.
Но дори това не е най-лошото. Защото ключов в тази страгтегия на смекчаване е т.нар. стаден имунитет.
Имунитет на стадото и мутации на вируса
Всички заразени и после оздравели вече са имунизирани срещу вируса. Това е основата на тази стратегия: „Абе, ще е трудно известно време, но след като приключим и няколко милиона умрат, останалите ще бъдат имунизирани. Така вирусът ще спре да заразява и ще се сбогуваме с него. Иначе трябва да страним един от друг цяла година и да рискуваме пак да има епидемия. Пък и вирусът не мутира бързо. А щом е така, много хора ще добият имунитет и в един момент епидемията ще отмре."
А дали този вирус изобщо мутира? Изглежда, че вече го е направил.
Китай засече два щама на вируса: S и L. В Хубей е S и е по-смъртоносен. Но по света се разпространи L.
А той продължава да мутира. Вируси с РНК като коронавируса или грипа мутират около 100 пъти по-бързо от вирусите с ДНК. Най-добрият начин коронавирусът да мутира е да има милиони възможности за това. Смекчаването би му ги осигурило: стотици милиони заразени хора. Но то разчита поне вирусът да не мутира много. Но след няколко милиона умрели ще трябва да се приготвим за още няколко милиона и така всяка година. Този коронавирус може да се превърне в повтарящ се факт от живота като грипа, но много пъти по-смъртоносен.
Но ако нито правенето на нищо, нито смекчаването проработят - тогава какво? Казва се потискане.
Стратегия за потискане
Смекчаването не се опитва да овладее епидемията, а да снижи пика на болните. Стратегията за потискане включва тежки мерки, за да овладее бързо епидемията. След време мерките се разхлабват, така че хората постепенно си връщат свободите и се подновява нормалният живот.
Според стратегията за потискане след първата вълна жертвите ще са хиляди, не в милиони. Защо? Защото намалява експоненциалният растеж на заразените. Смъртността спада и защото здравната система не е претрупана. Явно всички трябва да следват стратегията за потискане.
Но защо някои правителства се колебаят? Страх ги е от 3 неща:
Блокадата ще трае месеци, което е неприемливо за мнозина.
Блокада ще разруши икономиката.
Блокадата няма да премахне епидемията, само ще я забави. Щом тя бъде вдигната, хората пак ще се заразяват и милиони ще умират.
Този модел игнорира стойността на времето.
3. Стойността на времето
Предстои най-големият в историята натиск върху здравната система. Ние сме съвсем неподготвени, изправени пред враг, когото не познаваме. Това не е добра позиция за война. Трябва ни време за подготовка. Всеки ден, в който забавим коронавируса, ни го дава.
По-малко болни
С потискане броят на случаите ще намалее за една нощ, както стана в Хубей. Днес има 0 нови случаи на коронавирус в цялата 60-милионна провинция Хубей.
Новите случаи ще растат няколко седмици, но след това ще започне спад. С по-малко нови случаи процентът на смъртност също ще спада. Както и съпъстващите щети. Потискането незабавно облекчава здравната система и работещите в нея. То ще позволи на изолираните медици да се върнат на работа. В Италия те са 8% от всички заразени.
Намалена обща заразеност
Обществото е уплашено. Коронавирусът е нов. Има толкова много, което все още не знаем как да правим. Хората не са се научили да спрат да се здрависват. Все още се прегръщат. Те не отварят врати с лакът. Не си мият ръцете, след като се пипали дръжките им. Не дезинфекцират масата преди да седнат. А би трябвало. Това са доста евтини начини за намаляване на скоростта на разпространение на вируса.
Да схванеш вируса
Ние знаем много много малко за вируса. Но всяка седмица излизат стотици нови научни статии. Светът е обединен срещу общия враг. Учени по целия свят се мобилизират, за да разберат по-добре този вирус.
Как се разпространява? Как да се забави заразяването? Какъв е делът на безсимптомните носители? Заразни ли са? Колко? Колко дълго оцелява? На какви повърхности? Как различните мерки за дистанция влияят на скоростта на предаване?
Тези въпроси един след друг получават своите отговори.
Откриване на терапии
А какво ще стане, ако намерим лечение след няколко седмици? Всеки отвоюван ден ни доближава до това. Колко глупаво ще изглеждаме, ако вече сме дали милиони жертви със стратегията за смекчаване.
Разбиране на разходите и ползите
Още си нямаме идея каква е социалната и икономическа цена на различните мерки. А е трудно да решим какви дългосрочни мерки ще са нужни, ако не знаем цената им и ползата от тях. Няколко седмици ще ни дадат време да ги изучаваме, да ги разбираме, да им даваме приоритет.
4. Чук и Танц
Вече стана ясно, че смекчаването е ужасен избор и че потискането има огромно краткосрочно предимство. Хората обаче имат основателни опасения относно тази стратегия: Колко дълго ще продължи потискането?
Колко скъпо ще излезе? Ще има ли нов пик, сякаш не е имало потискане.
Можем да наречем най-добрата стратегия за потискане „Чук и танц“.
Чук
Действате бързо и агресивно. Предвид стойността на времето искате да угасите това нещо възможно най-скоро. Но колко скоро? Колко време ще бие чукът? Масовият страх е, че ще сме затворени в домовете си месеци и ще настъпят икономическа катастрофа и психически срив.
Ако сте политик и едната възможност е да убиете стотици хиляди или милиони със смекчаването, а другата е да спрете икономиката за 5 месеца и после пак да има пик на болестта, и двете опции не ви устройват.
Но грешите. На чука му трябват седмици, а не месеци. Толкова му стигнаха в Хубей - 7 седмици и втората вълна от случаи бе нищожна.
Мерките в Италия, Испания и Франция са изолация, карантина, хората стоят вкъщи и излизат само за храна или по спешност. Китайските мерки бяха по-силни. Например само 1 от домакинство е разрешено да напуска дома през 3 дни, за да купува храна. А и контролът бе строг.
В Италия, Франция и Испания хората си ходят по улиците, мнозина без маски. Това ще доведе до по-бавен чук. Някои ще кажат: Ами така е то в демократичните държави.
В Южна Корея по едно време бе най-тежко засегнатата след Китай. Сега там всичко е под контрол. И го направи, без да кара хората да си стоят вкъщи. Постигна го най-вече с масови тестове, проследяване на контакти, карантини и изолации. Така че чукът е въпрос на дисциплина.
Танц
Ако начукате коронавируса, след няколко седмици го контролирате и сте в много по-добра позиция да се справите с него чрез бъдеща ваксина.
Танцът е успешен в Южна Корея, Сингапур, Тайван и Япония. Те нямат нови случаи отдавна, а в Южна Корея бяха хиляди. Външният й министър Кан Киунва казва че ранните тестове са били ключови наред с мерките. В Сингапур същите мерки като в Южна Корея. Плюс икономическа помощ за хората под карантина. Прекалено късно ли е за други страни? Не. Прилагайки чука, получавате покана за танц.
Месеците между “чука” и ваксината се наричат “танц”, защото в този период мерките не са едни и същи. Някъде отново ще пламнат огнища, но ще угаснат бързо. Според развитието на заразата мерките могат да се смекчат или да станат по-строги. Това е танцът - танц от мерки.
Как се танцува?
Всичко се върти около скоростта на предаване. В неподготвена страна в началото тя е между 2 и 3. Тоест всеки заразен инфектира двама-трима. Щом са повече от 1 инфекцията прераства експоненциално в епидемия. Ако е под 1, тя умира.
По време на чука целта е скоростта да се доближи до нула, колкото е възможно по-бързо, за да се потуши епидемията. В Ухан изчислиха, че първо е била 3,9, а през блокадата е спаднала до 0,32.
Смята се, че човек заразява по време на фазата “без симптоми”. След нея симптомите се появяват и усилват, човек търси лекар, диагностицират го и заразността му намалява.
Колкото повече вирусът се развива в тялото, толкова по-заразен сте. Появят ли се симптоми, спирате да работите, оставате в леглото, носите маска и отивате на лекар. Колкото по-големи са симптомите, толкова повече страните от другите, намалявайки обсега на вируса. Щом врелзете в болница, макар да сте много заразни, не заразявате чак толкова, тъй като сте изолирани. Тук проличава ролята на масовото тестване. То открива и заразените без симптоми и ги слага под карантина.
Заключение: спестете време
Коронавирусът се шири навсякъде. Имат го 152 държави. Нямате време! Когато удари голямата вълна, вашата здравна система ще е в по-лоша форма, отколкото в богатите страни. По-добре да се предпазите, отколкото да съжалявате. Може да тръгнете по пътя на смекчаване и ще ви удари голяма епидемия, ще претрупате здравната система, ще умрат много-много хора.
Но страните могат и да се борят. Да се заключат за няколко седмици, за да си набавят време, да приемат мъдър план за действие, докато чакат ваксина. САЩ, Великобритания, Швейцария и Нидерландия са избрали другия път. Те се отказват без бой. Виждат, че други държави са се борили успешно, но казват: “Ние не можем да го направим!”
Ами ако Чърчил беше казал същото? “Нацистите вече са навсякъде в Европа. Не можем да се борим с тях. Да се откажем.” Това правят много правителства по света днес. Те не ви дават шанс да се борите. Трябва да го поискате, гласи финалният призив на автора Томас Пуейо.