Човечеството получи болестта, от която се нуждаеше

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8348031 www.24chasa.bg
Илюстрация: pixabay

Този текст без автор в последните дни обикаля фейсбук - хората го споделят масово. Затова го пускаме и тук. Мнозина се питат кой е авторът. Проучване на "24 часа" показа, че той за пръв път е пуснат от сайта Любословие. Там пише, че е взет от чешка социална мрежа. След публикуването на този текст читателка ни написа, че авторката е млада жена на име Вероника от Словакия.

Човечеството получи болестта, от която се нуждаеше.

Спряхме да уважаваме здравето си, затова се разболяхме достатъчно, за да осъзнаем кое е най-важното.

Вече не оценявахме природата, затова се разболяхме от болест, която ни накара да осъзнаем колко ценно всъщност е да бъдеш сред природата.

Спряхме да работим върху семействата си, затова болестта ни заключи в домовете ни, за да се научим отново да функционираме като семейство. 

Спряхме да ценим възрастните хора и болните и се появи тази болест, за да ни напомня колко са уязвими.

Спряхме да ценим здравните специалисти и фармацевти, за да разберем колко са незаменими…

Спряхме да уважаваме учителите си и болестта затвори училищата ни, за да могат родители сами да опитат ролята на учители…

Мислехме, че можем да купим всичко, да бъдем навсякъде и с всеки, затова получихме тази болест- за да осъзнаем, че нищо не е даденост.
Алчността ни обърка – прекарвахме свободното си време в търговските центрове, затова болестта ни затвори, за да разберем, че не можем да си купим щастие.

Обръщахме огромно внимание на външния си вид и се конкурирахме помежду си, затова тази болест закри лицата ни, за да разберем, че красотата е преходна. 

Мислехме си, че сме владетелите на тази земя, затова се разболяхме от тази болест – за да може нещо миниатюрно, което дори не можем да видим, да ни укроти, да ни даде урок и малко смирение.

Тази болест отнема много от нас, но също така ни дава възможност да научим толкова много и да разберем кое е най-важното в живота.

Имаме болест направо по мярка. Ние – човешкият род, вероятно наистина сме имали нужда от нея.

  • Водата - има я достатъчно, но да помним драмата с Перник

    Водата - има я достатъчно, но да помним драмата с Перник

    Два сериозни дефекта ни пречат да живеем нормално - бързо забравяме и трудно помним поуките от грешките си. След като в Перник и селата наоколо хората с месеци бяха на тежък режим, там ситуацията с водоснабдяването най-после е в рамките на нормалното. Веднъж, защото доста сняг и дъжд се изсипаха, втори път - защото се направи байпас към язовир
  • Да блокираш - за всички е гадно

    Да блокираш - за всички е гадно

    Гадно е, нали? Да ти блокират пътя и да не можеш да се прибереш вкъщи. Да опиташ да заобиколиш, но пак да се окажеш блокиран. Да си с чувството, че си невинен в затвор или птица в клетка. Да се питаш: “Защо сега точно на мен ми нарушават правата?” Но пък когато пред колоната от автомобили с вече проклинащи момента шофьори и пътници се изправи