Италиански медици обясниха защо смъртността от коронавируса в Италия е толкова висока в статия в списанието на Американската медицинска асоциация.
Само 3-ма заразени с Ковид-19 имаше в Италия в средата на февруари, като и тримата се бяха върнали от Китай, пишат докторите по медицина Грациано Ондер, Силвио Брусаферо и Джовани Реца. Но на 20 февруари в болница влезе заразен жител на Ломбардия. Той бе около 30-годишен, с тежка пневмония и не бе пътувал в чужбина. В следващите 2 седмици се появиха още много заразени, а сред тях и тежко болни. Тогава бе изказана хипотезата, че вирусът циркулира в Ломбардия още от януари.
Едновременно се появи друго огнище на заразата в съседната област Венето. Оттогава броят на заразените бързо расте, най-много в Северна Италия. След Китай тя стана втората голяма страна, силно засегната от Ковид-19, при това с много висок процент смъртни случаи.
Националният здравен институт събираше информация за заразените от 19-те провинции в Италия и от 2-та автономни района Болцано и Тренто. Вирусът се откриваше с тестове чрез обратна транскриптаза - полимеразна верижна реакция. Смъртността се определяше като процент на умрелите спрямо диагностицираните. Към 17 март за цяла Италия той достигна 7,2% (1625 умрели при 22 ?512 заразени). Това е най-високата смъртност от тази болест в света, дължаща се на 3 фактора.
Възраст на болните
В демографско отношение италианците са различни от другите народи. През 2019 г. около 23% от тях са на 65 или повече години. Вирусът е най-опосен за старците, така че застарялото население на страната обяснява отчасти тази най-висока смъртност в нея.
Италианската смъртност от 7,2% е доста по-висока от китайската (2,3%). Броят на жертвите до 69-годишна възраст в двете страни е доста сходен, но в Италия той стръмно се покачва за възрастта над 70 г. и особено над 80 г.
Тази разлика трудно се обяснява, защото случаите са доста различни. От всички болни в Италия хората над 70 г. са 37,6%, а в Китай са само 11,9%. Освен това голям е броят на заразените италианци над 90 г. (687 души) и смъртността при тях е много висока (22,7%), докато данни от Китай за заразени и умрели от същата възрастова група няма. Но мисията на СЗО в Китай събра данни за 55?924 заразени и докладва, че за при над 80-годишните смъртността е като в Италия (21,9% в Китай срещу 20,2% в Италия).
Следователно по-застарялото като цяло население на Италия спрямо китайското обяснява, също отчасти, защо в нея смъртните случаи за повече, отколкото в Китай.
Второ обяснение за разликите в смъртността дава начинът, по който се установява смъртта от Ковид-19 в Италия. Ако умрелият е бил заразен с него, той се вписва като причина за смъртта, без да се гледа дали не са я причинили поредишни заболявания на същия човек. Този метод е избран, тъй като все още няма ясни критерии за дефиниране на смъртността от Ковид-19. Така обаче лесно се получава по-висок от реалния процент на смъртност от Ковид-19.
При извадка от 355 умрели от Ковид-19 в Италия се оказва, че средната им възраст е 79,5 г. и 30% от тях са жени. Също 30% (117 души) са имали исхемична болест на сърцето, 35,5% (126) са били диабетици, 20,3% (72) са имали рак, и 24,5% (87) - атеросклероза, 6,8% (24) - деменция, а 9,6% (34 души) са преживяли мозъчен или сърдечен удар.
Само 0,8% (3-ма души) са нямали болести, 25,1% (89) са имали една, 35,6% (91) са имали две болести, а 48,5% (172) - 3 и повече болести. Тази наличност на други тежки болести повишава риска от смърт независимо от заразяването с Ковид-19.
И по света научните доклади не дефинират еднозначно смъртността от вируса. Разликите в тълкуването кое е и кое не е смърт от коронавирус са вероятно в основата на разминаващите се данни за отделните страни.
Трето обяснение за разликата в смъртността по страни дава разликата в начина на тестване за вируса. След интензивно тестване на контактните със заразени - били те със или без симптоми - в най-ранната фаза на епидемията от 25 февруари Италия стесни тестването. Tя се ограничи до съмнителните с изразени симптоми, които трябва да влязат в болница. Хората с леки симптоми или без симптоми вече не се тестваха. Тази промяна доведе до по-висок процент на положителните проби - 19,3% (21?157 от общо 109?170 тествани до 14 март). Тя доведе и до повишаване на смъртността, тъй като засегнатите по-леко от болестта (и с по-нисък процент смъртност) вече не се тестваха. Така смъртността скочи рязко от 3,1% на 24 февруари до 7,2% на 17 март.
Други страни тестват по други стратегии. Южна Кория например тестваше масово. Това доведе до откриването на много случаи с умерени и леки симптоми и до доста по-нисък процент смъртност от италианския (1%).
От изследователска гледна точка тези сравнения на смъртността сочат, че трябва да има прозрачност при огласяването на броя на тестваните, на заразените и на умрелите по възраст, пол и клиничен статус, завършват тримата автори. Статията им предизвиква възражението, че смъртността не може да се обясни само с възрастта на болните, нито пък само с демографски особености. Япония и Индия например, макар и съседни на Китай страни, отчитат малко заразени и съвсем малк умрели. А в Япония средната продължителност на живота е дори по-висока, отколкото в Италия и населението като цяло е още по-застаряло.