Дубровник - дом на древни съоръжения за карантина

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8354934 www.24chasa.bg
СНИМКА: Pixabay

До величествените стени на хърватския средновековен град-крепост Дубровник има комплекс от малки каменни къщи - Лазарета на Дубровник, известен като туристическа атракция и място за изкуство и клубове.

Но с разпространението на коронавируса по света, мнозина си спомниха за неговото първоначално предназначение преди векове като място за изолация на пристигащите в пристанищния град, които може да са пренасяли заразни болести.

"Ние предоставихме Лазарета на артистите за културни прояви", каза Ана Бакия-Консуо, лекар и автор на книга за комплекса.

"Интересно е, че писахме, че заразните болести вече не представляват заплаха", каза тя. "Животът ни доказва, че грешим, като много други пъти преди".

Обичайно пълен с туристи през цялата година, сега Дубровник е празен, улиците му са пусти, а обикновено натовареното му пристанище - затворено. В цяла Хърватия са въведени ограничителни мерки в опит да се ограничи разпространението на новия коронавирус.

Усилията в цял свят за спиране на болестта Ковид-19 принудиха държавите да затворят границите и да въведат карантина за хората, които идват от най-засегнатите зони, както и да изолират цели райони.

В Дубровник, който е под закрилата на ЮНЕСКО и където бе сниман сериалът "Игра на тронове", са регистрирани няколко случая.

Бакия-Консуо каза, че Дубровник, който се намира на адриатическото крайбрежие, е първият град в Европа, въвел карантината през 1377 г., като защитна мярка срещу проказа - бактериално заболяване, което засяга нервната система, кожата и дихателните органи. Първоначално новодошлите били държани на близките острови в дървени къщи, които по-късно били изгорени.

"Това било много модерно в сравнение с Венеция например, която забранила достъпа на всички кораби до своето пристанище, или в сравнение със законите в Милано, където били издигнати стени около домовете на заразените", каза тя. "Как са се чувствали заразените, дори не можем да си представим в днешно време".

Историкът Иван Виген каза, че Лазаретът е построен през 17-и век, когато властите решили да създадат зона за карантина близо до пристанището. По онова време комплексът бил "най-голямата държавна инвестиция в общественото здраве", обясни той.

"Властите били много ефективни в предпазването от болести, още преди да се появят на територията на Дубровник", който бил морска сила по онова време, каза историкът. "В историята правилата за карантина са останали непроменени".

Тези правила предвиждали пътниците и търговците, идващи от райони, засегнати от проказа, чума и други болести, да останат най-малко 20 дни в изолация. След това периодът бил увеличен на 40 дни, или "каранта" на италиански език, откъдето идва и названието карантина.

Виген каза, че идеята е една и съща през цялото време - изолацията ще държи болестта далеч. За съжаление, допълни той, понякога ефектът е бил точно обратен, тъй като много хора се струпвали в малко пространство.

В Лазарета хората винаги били настанявани отделно от товарите, водел се регистър на всички хора и техните принадлежности, разказа Виген. Имало 10 зали, отделени с дворове и заобиколени от стени, със собствена канализационна система и управител.

"По време на карантината се случвали много неща, защото имало много пътници и търговци, които обменяли информация, пишели писма, играели карти и прочие", каза Виген. "Знаем, че всъщност това е било голямо място за правене на бизнес".

Векове по-късно, мерки, подобни на карантината, били въведени по света, но Бакия-Консуо отбелязва, че има една голяма разлика: "Хората в миналото не са разбирали. Те са вярвали, че това е Божият гняв, че Всевишният е ядосан. Те не са знаели как се разпространява болестта или как биха могли да се предпазят", каза тя. "Днес изглежда, че ако постъпваме отговорно, всеки един от нас, всичко ще бъде наред".

(От БТА)

  • Защо Кремъл иска Кирил и Методий напук на историята

    Защо Кремъл иска Кирил и Методий напук на историята

    Руснаците го прекалиха - такава беше общата реакция по повод онази изложба в Руския културен център в София, според която Кирил и Методий са “рeфoрмaтoри нa cлaвянcкaтa aзбукa, cъздaтeли нa църкoвнocлaвянcкия eзик, първи рaзпрocтрaнитeли нa грaмoтнocттa и прocвeтaтa в Руcия”. Пак по повод на азбуката президентът Путин съобщи по 24 май 2017 г