Стефан Цанев, поет и драматург: В заразната болест има нещо обидно

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8368446 www.24chasa.bg

Положението е трагично,

но не е безнадеждно

- Боите ли се от коронавируса, г-н Цанев?

- Аз съм в най-рисковата група по възраст (над 80) и поради хроничните си белодробни проблеми. При заразяване шансът ми да оцелея е съмнителен.

Мъча се да се подготвя към този факт философски. Странно, в поемата ми “Първа хирургия”, писана през 1966 година, преди повече от половин век, има такъв стих:

Пазя се само от

заразни болести,

плаши ме тяхната

банална масовост.

Наистина има нещо обидно в това. Ако е на война, има все пак нещо утешително - че умираш, воювайки за някаква кауза.

А каква е каузата да умреш от масова зараза? За какво си наказан или какво допринасяш със смъртта си? Пълно безсмислие. Все пак смъртта е едно изключително приключение за всеки човек и затова ти се иска то да има някаква цел и някакъв смисъл.

- Как се чувствате като затворник в собствения си дом? Как преживявате със съпругата ви Доротея Тончева?

- Пиша, за да се забавлявам. Както казва героинята на Доротея в спектакъла “Цигуларката на Бога”:

Изкуството е

съпротива

срещу смъртта

Съпротивляваме се.

- Четете ли писанията за болестта в медиите и в многобройните сайтове? На кои новини вярвате и кои смятате за фалшиви?

- Вярвам само на докторите. Когато лекарите говорят, политиците и всички други край тях трябва да мълчат.

Особено вярвам на професор Плочев. Преди десетина години той публикува книгата си “БИОТЕРОРИЗМЪТ - СКРИТАТА ВОЙНА“. Може да се учудите, но аз съм редактор на тази книга и познавам добре съдържанието й. Едва ли има у нас по-компетентно научно изследване и практическо ръководство как трябва да постъпваме в ситуация като днешната, защото дали причината за разпространението на този вирус е умишлена, или неволна, това си е истински биотероризъм, война с невидим враг, който те дебне отвсякъде. И най-страшното - поради невежество или небрежност ти ставаш съучастник на този убиец и убиваш най-близките си.

Докторите са самоотвержени хора. В момента не става дума само за това, че спасяват живота на хиляди хора, но те правят това, рискувайки своя собствен живот.

Д-р Плочев е, както казват, на най-предната линия - в клиниката за заразни болести във ВМА, не в кабинета си, а горе на третия етаж при болните. Звъня му, питам го кога ще излезе да се видим, отговаря ми: “Аз трябва да изпълня това, което съм писал в книгата си. Посрещнах в клиниката първия заразен човек и

ще изляза оттук

14 дни след като

оздравее или

след като умре

последният

болен.”

Какво повече мога да кажа?

- Имате ли собствена версия защо човечеството беше сполетяно от тази смъртна опасност? Кой ни наказва - Природата, Бог или сам Човекът?

- Не съм компетентен по този въпрос и не искам да се присъединявам към хора на всезнайковците, ще кажа само, че не обичам, когато правят Бог съпричастен в нашите човешки или нечовешки дела.

Този вирус ни постави в абсурдна ситуация - да бягаме един от друг, да не си говорим, да не се докосваме, това е една принудителна алиенация и надеждата ми е, че тя ще предизвика у хората обратната реакция - да търсят сближение между себе си въпреки всичко, въпреки личните си дрязги, въпреки партийните си омрази и прочее глупости.

- Може ли всичко това, което преживяваме, да ви вдъхнови за поезия?

- Може, стига да се обади Оня отгоре.

- От времето на френско-пруската война в края на ХIХ век е останал следният афоризъм: “Положението на Франция е трагично, но не е безнадеждно. Положението на Париж е безнадеждно, но не е трагично". Като драматург как виждате положението в България и положението в света?

- Положението в България и в света е трагично, но не е безнадеждно.

Парадоксално и зловещо е, но “оптимизмът” е закодиран в самата програма на този вирус убиец: той не посяга на децата, разболява младите и убива старците, тоест той щади бъдещето на човечеството, наказва настоящето и убива миналото. Голямото изпитание на хуманизма ще бъде

дали държавите

ще последват

философията

на вируса

- Как оценявате работата на кризисния щаб и на правителството в борбата с болестта?

- Положително. Ама какво е било пропуснато да се направи, какво е трябвало да се направи по-добре - такива анализи могат да се правят по-късно, когато свърши всичко. Сега трябва да им ръкопляскаме, да им помагаме, а не да им пречим.

Но има един вид хора, които не създават нищо свое, а само съдят направеното от другите - досущ като словесните онанисти в интернет форумите, които “разбират” от всичко, за каквото и да става дума: за политика, за квазари, за пестициди, за Шекспир, за футбол, за Айнщайн, за косопад, за цигулки, за хемороиди, за дамски превръзки - те коментират, дават акъл, ама може хабер да си нямат от това, което коментират, но коментират, не одобряват, присмиват се, хулят, отричат, за каквото и да става дума, за когото и да става дума, ако ще за Господ - хулят и отричат, защото, като отричаш, значи много разбираш, много си умен, нали?

Та и в случая с правителството и кризисния щаб. Като прибавим към празнословията и грубите политически пристрастия, които не заглъхват дори в този трагичен за нацията момент.

Изпитвам срам, като слушам дребнавите заяждания по всеки въпрос не за да помогнеш, а просто за да демонстрираш своята опозиционност и да печелиш любовта на своя електорат.

Ефектът обаче е обратен - губиш. Защото народът високо цени благородството и презира политическото сметкаджийство.

Трябва да си

много зъл

и много тъп,

за да не виждаш и да не признаваш доброто, направено от другите, от неприятелите ти, дори от враговете ти.

- След тази криза може би ще се научим да поддържаме чисти ръцете и тялото си. Ще важи ли обаче това и за душите ни? С тях какво ще стане?

- Надявам се, вярвам, че катарзисът от тази трагедия ще пречисти душите ни. Ако пандемията продължи още дълго, ще настъпи невиждана икономическа криза, предвиждат експерти. Това за обикновените хора ще означава глад, безработица, тотална мизерия, болести, смърт...

- Как мислите - най-богатите хора по света и в България ще бъдат ли готови да се разделят с част от огромните си авоари, за да спасят човечеството?

- Не, не вярвам. Солидарността на бедните, на обикновените хора ще спаси човечеството. Всяка година “Българската коледа” ни разиграва тази тъжна драма: лев по лев незнайните хора събират някой-друг милион за лекуване на бедните болни деца, не съм чул някой от милионерите ни да се е трогнал и да е дал някой-друг милион.

Защото българинът, който разполага с 200-300-400 лева в джоба си и праща есемес за един лев - същото би струвало на богаташа, който има 200-300-400 милиона, ако даде един милион. Уви, не дават. Дай Боже тази трагедия да отвори сърцата (и кесиите) им.

- Оптимист ли сте, че в скоро време може да бъде открита ваксина срещу коронавируса?

- Да, ваксина

ще бъде открита,

вярвам

в умовете

на учените

За съжаление, човечеството се сеща за учените само в такива критични ситуации. Аз съм от тези, които смятат, че учените трябва да поемат управлението на държавите.

В нашата епоха на свръхвисоки технологии и космически знания за всяка професия се изисква все по-високо образование, да управляваш самолет, се учиш години, а какво да кажем за управлението на държавата? То би трябвало да се предостави на най-високообразованите, на учените.

- Въпреки че заради пандемията всички театри в страната са затворени, не мога да не ви попитам какво става с пиесата ви “Заговорът на Калигула”, която сте нарекли “кървава комедия”. Колко години вече тя чака да бъде поставена и защо това не става?

- 6 години чака, писах я през 2014 г. В Истанбул се играе вече трети сезон. В България съм я предлагал в почти всички театри - отговорът е мълчание.

Един директор все пак ми отговори: “Намирам “Заговорът на Калигула” за толкова дълбоко отчайваща относно живота и хората в света, и в частност в страната ни днес, че не мога да си представя сценично решение на драматургията, което да не изпрати от салона зрителите напълно омерзени от себе си и от рода си”.

А в трагедията става дума за това, че ние сами избираме диктаторите си и моят вик е да не спим, да не лентяйстваме, да не се страхуваме, а да внимаваме кого избираме да ни управлява - какво омерзително има в това?

- Знам, че пишете и пиеса със заглавие “Убийството на Богородица”, която е за българския преход. Докъде стигнахте и сегашните събития ще й повлияят ли по някакъв начин?

- Аз вече написах “Убийството на Богородица” и преди две седмици я предадох на директора на Народния театър. Разбира се, при сегашните събития е неловко да се водят разговори за театър, нека почакаме бъдещето.

 

 

  • А защо изобщо са необходими направления

    А защо изобщо са необходими направления

    Направленията за болните от COVID-19 стават електронни, което е безспорно похвално. Но здравият разум задава един въпрос - защо изобщо са необходими направления за каквото и да било. Нима не е ясно на всеки човек, че ако те боли коремът, ти е необходим хирург, а ако кашляш, трябва рентгенова снимка. Не може ли пациентите да ходят при т. нар
  • Всеки, тръгнал за площадни изяви сега, да декларира, че отказва лечение

    Всеки, тръгнал за площадни изяви сега, да декларира, че отказва лечение

    Протестите вече не са срещу Борисов или срещу Гешев, а срещу правото на близките ни да поемат дъх “80 към 20” - това вече далеч не е само схема за запазване на работните места в засегнати бизнеси. За все повече хора с този символ може да се опишат отчаяните им опити да си поемат въздух. 80 насечени вдишвания