Красен Станчев: Защо да не отменим данък печалба и не мислим за осигурителна ваканция

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8369350 www.24chasa.bg

Бюджетът вече трябваше да бъде актуализиран, неизбежно ще се стигне и до нов външен заем, казва още икономистът

Струва ми се, че може да се очакват стойности на безработицата, близки до 13%.

Ще има увеличение на инфлацията

Трябва да се мисли не за съотношения, а за увеличаване на разполагаемия доход и на фирмите и на домакинствата

Не е измислен начин да се облага доход, който още не е произведен

В някакъв момент може да се окаже, че трябва да се мисли и за съкращаване на пенсиите

Бюджетът на здравеопазването трябваше да бъде увеличен веднага, още на 13 март

- Г-н Станчев, сметнахте, че бюджетът губи по 50 млн. лв., а при тези темпове фискалният резерв ще стигне за 140 дни. По всичко личи обаче, че ще трябват повече, а въпросът е откъде ще дойдат тези средства. Имате ли отговор?

- Може и да са повече загубите, защото това, което съм включил в сметката, са само преките - в ресторантьорство, транспорт, туризъм. Вероятно ще се окажат доста повече. А на въпроса ви откъде - когато нямаш пари, обикновено вземаш назаем. А загубите са преки, които вече виждаме, и косвени.

- Правителството обяви мерки, които трябва да неутрализират преките загуби, и ако част от тях се парират, няма ли да се ограничат и косвените?

- Досега и в пресконференциите на правителството, и в изявите по медиите и на министри, и на партии винаги се говори за засегнатите сектори. А данните на НОИ показват, че няма незасегнати сектори. Пряко или косвено всички търпят загуби.

- Не очаквате ли инструментите, които кабинетът обяви, да заработят, в резултат на което тези загуби да започнат и да се свиват, а не само да растат?

- Не е толкова просто. Въпросът е, че както досега обявените мерки на правителството, така и всичко това, което излиза като нови идеи, не са разпределени във времето. Като няма доходи, тези неща се случват естествено и Законът за извънредното положение само ги узакони. Когато имаш отлагане на данъчни задължения, никак не е ясно какво се случва след това - повечето преки данъци са отложени, но не е ясно какво се случва с другия пряк данък - осигуровките.

- А какво трябва да се случва - не беше ли правилно освен данъчна ваканция, при цялата условност на обявените мерки, да има и осигурителна?

- Аз смятам, че трябва да се даде по-голяма данъчна ваканция и поне за част от данъците. Бих отменил данък печалба за фирмите веднага. Това ще даде на фирмите перспектива и ще съхрани желанието им да запазят бизнеса си, като потърсят вътрешни резерви. И да запазят повече работни места.

- Но това увеличава прякото натоварване на фиска…

- Номинално бюджетът ще изгуби някъде около 1% от брутния вътрешен продукт. Но ще даде перспектива на фирмите, която да бъде насочена нанякъде - към заплати, инвестиции, ако щете, към подскачане на едно място. Но той ще се възстанови след година, защото корпоративният данък реално се финансира и от прехвърляне на плащането му върху цените, което означава върху потребителите. Нещо подобно, струва ми се, предлагат от КРИБ.

- Опция ли е осигурителната ваканция?

- Тя може неизменно да дойде в някакъв момент, защото не е измислен начин да се облага доход, който още не е произведен. В някакъв момент може да се окаже, че трябва да се мисли и за съкращаване на пенсиите.

- Ако се даде осигурителна ваканция, или просто ще стигнем до момент, в който се налага да се режат разходи?

- Това, което може да се направи, е относително просто и то е да се разпределят мерките във времето. Първо имаш отлагане на плащания, което вече е направено. След това - освобождаване на ресурс, и на третия месец, ако това не работи, ще се наложи да се направи преструктуриране на бюджетите на НОИ.

- Какво разбирате под преструктуриране, орязване ли?

- Най-големият разход за бюджета, знаете, че е този за пенсиите - над 10 млрд. лв. на година. Най-напред може да се махнат увеличенията , които са планирани за годината. Ако кризата продължава, ще се мисли нататък. Вероятно ще

трябва да се отложат

увеличенията на пенсиите,

а защо не - да се увеличи и

възрастта за пенсиониране

- Преди това не е ли нормално да се актуализира големият бюджет - този на държавата?

- Това е неизбежно. Още на първия месец актуализираш бюджета, проверяваш си договорите със Сити банк и се планира емисия на дълга, заради което трябва да работи парламентът.

- Но когато това бе изговорено, премиерът показа, че не е очарован от идеята за нов дълг.

- От 1989 г., с малки прекъсвания, всички правителства работеха в тежка обстановка, разликата е, че тогава икономиката бе причината. Сега икономиката е следствие, а не причина. Иван Костов е прав да каже, че задачата е титаническа, но иначе няма как да се реши.

- Други инструменти няма ли да помогнат за овладяване на кризата?

- Има редица неща, които трябва да се направят в административното обслужване например. Икономиката няма информация в момента, затова трябва да се публикуват редовно отчетите на финансовото министерство за приходите и за състоянието на резерва. Всичко, което законът позволява да се изпълнява онлайн, трябва да се изпълнява. Строителният надзор, както и много други дейности искат физическо ходене, което означава, че не може хората в тези сектори да излязат в платен отпуск и икономиката да си върви.

- Чух ви да изразявате съмнения около помощта на държавата, като си подели с работодателите заплатите на хората в съотношение 60/40. Какво ви смущава?

- Многото бюрокрация. 67% от икономиката са услугите, потреблението на домакинствата е 80%. Трябва да се мисли не за съотношения, а за увеличаване на разполагаемия доход и на фирмите, и на домакинствата. Онова, което може да се прави веднага, е да се поръча по Закона за обществените поръчки, който винаги е прилаган творчески, да се направят бързи поръчки за осигуряване на всичко нужно за здравната система.

Не вярвам да може да се произвежда автомобилна електроника, а да не могат да се произвеждат респираторни апарати например. Може и да не може. Ако не може, дезинфектанти, предполагам - може. Целта е фирми и домакинства да имат някакъв доход. Което означава, че част от бюджета трябва да се преструктурира.

- В каква посока да върви това преструктуриране - конюнктурна или да се мисли в перспектива?

- Например енергетиката да спре да плаче за АЕЦ “Белене”. Всички разходи, които могат да бъдат пестени, да бъдат спестени. Ситуацията показва, че много регулации са безсмислени, ако не бъдат отменени, то поне да не се прилагат известно време. Броих обществените услуги, над 150 хиляди са, като от тях на НАП са 70  хиляди. Предлаганото от тях не са услуги, а са задължения. От останалите трябва да се отместят всички, от които няма особена нужда, и да останат паспорти и гражданско състояние. Бюджетът на здравеопазването трябваше да бъде увеличен веднага, още на 13 март. Да започне тестване, ако не на цялото население, то на рискови групи, а само оттогава досега цените на тестовете се увеличиха в пъти, а сроковете за доставка се удължиха.

- Чух ви също да казвате, че помощ ще получат не най-нуждаещите си, а най-гласовитите, а тя няма да достигне до най-мълчаливите. Не мисля, че маргиналните, т.е. свободните професии, са мълчаливи, тях ли визирате?

- Хората, които се осигуряват сами, вероятно са около 1 милион, поне ако се съди по това, че се отчитат около 800  хиляди малки фирми. 430 хиляди фирми са най-малките, семейните, при които вероятно се самоосигуряват единствено управителите. Може да се пресметне при среден брой на едно семейство у нас от 2,2-ма души колко е нужно, ако и те влязат в сметката. Проста аритметика.

- Като е проста, защо не се прави?

- Ситуацията е стресова, включително и за правителството, хората в него не са имунизирани срещу стрес. При тях натоварването сега е особено силно.

- Скептик ли сте за “хеликоптерните” пари - тези, които ще дойдат през банките - по 1500 лв. на човек, който временно не работи, но ще се върне обратно на работното си място?

- Ако за тази мярка са заделени 200 млн. лева, това ще е предназначено за около 130  000 души. А вероятно повече хора са в нещо като неплатен отпуск, защото никой не може да каже какъв е. Всъщност това не е заем, а е вземане на пари от самия себе си след известно време. Не мисля, че ще има особен ефект.

- Защо сте скептичен към избрания начин?

Политиците имат приятели. Ако се възприеме такава стратегия, първо ще спечелят приятелите. Ще се повтори сценарият от 2008 г. А днес е много важно мерките да са неутрални спрямо отделните хора и отделните отрасли на икономиката. Българската банка за развитие май върви към намерението тя да бъде използвана по т.нар. аспекс система, при която си поделя риска с крайния кредитор, отколкото по начина, по който тя работи досега.

- Само държавата ли трябва да предлага изход, бизнесът не остава ли пасивен?

- Не мисля. Банките като кредитори предлагат вече схеми за преструктуриране или лихвена ваканция. Камарите на частните съдебни изпълнители предлагат спиране на продажбите на залози и спиране на нови производства по задължение към банките или пък към държавата и смятам, че това е правилно. Това е също вид данъчна ваканция.

- Вече споменахте, че актуализацията на бюджета така или иначе ще се наложи. Прогнозирайте какви ще са новите му параметри?

- Така, на “коляно”, е малко трудно. Не мога да кажа кои разходи и с колко ще бъдат съкратени, но там резервите не са много, затова ще има висок бюджетен дефицит. Някои казват, че очакват безработица от 20% при сегашни около 4%, като имат предвид ситуацията от 2001 г. Тогава обаче 70% от икономиката бе фалирала. Сега е по-добра. Струва ми се, че могат да се очакват стойности, близки до 13%. Ще има увеличение на инфлацията, паричното предлагане от ЕЦБ ще ни се отрази, но малко.

- Какъв тип криза очаквате да е сегашната - от онази, която стръмно забива надолу и бързо се възстановява, или плавно слизане надолу и години влачене по дъното?

- От това, което виждам до момента, това си е рязък спад и най-вероятно възстановяването би било също рязко.

CV

Роден е през 1955 г.

Завършил е философия в Санкт Петербург

Основател на Института за пазарна икономика

Депутат във Великото народно събрание 1990-1991

От 1996 до 2001 г. е член на Съвета за икономическа политика към президента

Доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Управител на КС2 ЕООД

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Бразилската футболната легенда Ривалдо се радва на женски ласки в басейн. Той и половинката му Елиза се натискат във водата. Двамата в момента се намират в Уиндърмиър, Флорида. Под кадъра хубавицата е написала: "Любовен басейн", с което намеква какво е намислила за футболиста под жаркото слънце. "Златната топка" е женен за доста по-младата от него

Буят ще е дистанцията с давещия се КОЙ Е ТОЙ Стоян Андонов е роден на 19 ноември 1959 г. От 1994-а е председател на Националната комисия по водно спасяване към БЧК. Той е индивидуален световен шампион по водно спасяване и дългогодишен ръководен деятел на българското водно спасяване с неоспорим и забележителен принос за неговото административно

Топ моделът Ирина Шейк не страда особено след раздялата с актьора и продуцент Брадли Купър. Рускинята, която навремето топлеше леглото и на футболната суперзвезда Кристиано Роналдо, участва в нова рекламна кампания на бельо. Тя сложи прозрачен сутиен за кеф на милионите си фенове по света. Кадрите бяха част от фотосесията за италианската марка