Държавата не е спряла. Милиони хора ходят всеки ден на работа, въпреки че ги е страх. Има ток, вода, интернет, телевизиите работят, печатат се вестници, дори “Арсенал” възобнови работата, даже санирането продължава. Нивите се орат, кравите се доят, границите се пазят. Но от уикенда върви един патос, че ограниченията са толкова тежки - глобяват за безцелно шляене в Морската градина. Ако някой няма работа и много иска да се разхожда - да се запише доброволец. Ще може да разнася продукти на самотно живеещи възрастни хора. Ако толкова ептен няма какво да прави - да се включи доброволно в сметоизвозването. Или в кръводаряването. Желанието да пиеш бира с приятели в парка обаче е наистина безотговорно.
Иначе е чудесно да има критици на мерките на щаба и така трябва да бъде. Затова има плурализъм. Винаги е по-добре да има различни мнения, но ревът, че има някакви особено тежки ограничения, е наистина дразнещ, ако е породен само от заплахата за варненските глоби. Има държави, на които им се наложиха наистина тежки мерки.