Балканските народи са изправени пред ново предизвикателство. След дълги години препирни, явни конфронтации и открити военни конфликти за първи път всички се намират на една и съща страна. Срещу тях е непознатият и невидим противник - коронавирусът. В целия регион е включена червената светлина за опасност. Заразата, която се разпространява бързо, напада еднакво всички хора и народи, независимо от етническата, религиозната или политическата им принадлежност. Всички са на предната линия на "фронта", борейки се с епидемията, която отне живота на много хора, а много други са заразени или се намират в изолация или карантина. От коронавируса еднакво се страхуват и сърбите, и хърватите, и босненците, черногорците, албанците, македонците, българите, гърците. Всички, които по-рано, окопани в своите етнически окопи, се "обстрелваха" един друг с всички средства, сега се оттеглиха в домовете си, опасявайки се болестта да не почука на вратата им. Изведнъж спряха всички противоречия, опровержения, присвоявания на чужди територии и истории. На Балканите за пръв път всички са единни.
Завладя непоносима тишина и страх за собствения живот. И в това време, когато трябваше да се прояви солидарност, пак се показа онзи наш балкански манталитет. Мнозина видяха шанс да спечелят някоя дребна политическа точка и към това прибягват отделни хора, партии и високопоставени държавни функционери, както и фирми, които искат да печелят от страданието на гражданите. Появиха се много стари и нови "спасители" и експерти по здравеопазването, икономиката, епидемиите, пандемиите. Кажи-речи във всички страни в тази атмосфера на обща несигурност за опазване на собственото здраве и живот, гражданите са изложени на множество политически самореклами, които, вместо да допринасят за по-добра защита от заразата, със своите понякога неразумни предложения внасят допълнително безпокойство и паника сред хората.
Ако се погледне малко по-навътре в събитията, и по време на глобалната здравна криза политиката на Балканите си остана непроменена. В самото начало на епидемията коронавирусът беше използван като мотив за отлагане на изборите в Сърбия и в /Северна/ Македония. Сега партийните лидери се прехвърлиха на здравен терен - на спорове дали сегашните власти се справят добре с опасността. Като най-драстичен пример за водене на "висока" политика е гласуването на недоверие на новото косовско правителство, водено от Албин Курти, при което цялата операция бе водена отдалеч, от Вашингтон, по време, когато Косово съобщи за първите жертви от заразата. Колко беше необходима смяната на Курти в този момент за решаването на сръбско-косовския проблем е спорно, ако се има предвид, че Сърбия има десетки жертви от коронавируса и стотици заразени, които стават все повече с всеки изминал ден.
Необходимо ли беше и сръбският президент Александър Вучич да изтъкне по-близките си връзки с Китай, като посрещна медицинската помощ от Пекин, което пък беше причина за коментар на европейския дипломат Карл Билд, че сръбските власти не са показали достатъчна "почит" към помощта, която Европейският съюз дава за сръбския народ!
Но в това време на всеобща криза има една светла точка. Това е акцията на белградчани "Аплодисменти в 8", когато на 22 март в 20 часа вечерта жителите на Белград отвориха прозорците и балконите си, за да подкрепят загребчани, които същия ден бяха разтърсени от земетресение в период на строги мерки за самозащита от коронавируса. Към тази акция се присъединиха и жителите на Сараево. Този жест на съседите беше приет с голямо одобрение от хърватските граждани. Това беше първият път през последните 30 години, когато се изказа такава близка солидарност между съседните народи, които дълго време бяха във война, а политическите и националните им различия все още са дълбоки въпреки края на военния период. Малък жест със силно послание, което трябва да продължи в периода след заразата.
Доколко пандемията ще повлияе да се променят някои неща, които дълго време държаха региона в пълна политическа и икономическа изолация? Дали политическите ръководства ще извлекат поука от тази здравна заплаха, еднаква за всички народи и непризнаваща етнически и държавни граници? За кого е важно сега чия собственост са църковните имоти в Черна гора или дали Дейтънското споразумение за Босна и Херцеговина трябва да се преразгледа или не?
Може би в бъдеще националните лидери ще разберат, че всички поотделно като държави са немощни, малки, неспособни и неорганизирани и, ако щете, със слаба здравна и икономическа система, което в периода след кризата ще се отрази много на живота на милиони балкански граждани. Ще успеят ли да надмогнат собствената си суета и да сменят речника, който използваха досега, затворени в своите етнически лагери, и вместо за великонационални идеи да започнат да говорят за солидарност, толерантност и сътрудничество на Балканите? Кризата с коронавируса показа, че страните от региона са недостатъчно подготвени за справяне с по-сериозно предизвикателство. Отварянето, сближаването и свързването едни с други се налага като необходимост за по-бързо оздравяване на целия регион. Колкото по-бързо се справят с "политическия" вирус на разделения, делби и завоюване на близките народи, толкова по-бързо ще излязат от безнадеждното положение, в което от дълго време се намират Балканите.
И накрая, дали някой тези дни забеляза новината, че турските войници са "дислоцирали" мигрантите, които се намираха в пограничната зона с Гърция в района на река Марица? Все пак нещо се променя на Балканите, но докога ще важи това "временно примирие"? /БТА/