Петър Кънев: Като политик и бизнесмен имам 2 варианта за бизнеса в пандемията

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8387617 www.24chasa.bg

 Надявам се този път, за разлика от 2008 г., да не повторим приказката “докато научим магарето да не яде, то взе, че умря”, казва още председателят на икономическата комисия в Народното събрание

 Помощта на държавата 60/40 е трудна за администриране и е философски сгрешена

Разбирам опасенията на правителството, а оттам и нежеланието да взема крайни решения и да отвори торбата с парите, 

Ако успеем да излезем с до 10 млрд. лв. сухи от кризата, това като процент от БВП е колкото предлагат и други държави

Правителството се държи като кризисен щаб - през ден обявява и допълва различни мерки, някои редактира в движение

 

- Извънредната ситуация извади всякакви идеи за спасяване на бизнеса от разни посоки - някои семпли, други радикални. Ще ги коментирате ли, г-н Кънев. Питам ви като председател на икономическата комисия в парламента и като човек от реалния бизнес.

- Не бих се ангажирал с крайно становище по всички предложения, които наистина валят. Не бих ангажирал с мнението си и парламентарната група, към която принадлежа. А и самото правителство е записало цял комплект - от предложения за данъчни ваканции до такива за кешови плащания. Има и доста екзотики - отпадане на данък печалба, на данък върху доходите.

- Чува ли правителството идеите? Някои от тях може и да са работещи?

- Донякъде разбирам нерешителността на правителството да отговаря на всички. Защото сега всеки иска всичко. Допускам, че много малко хора все още си дават сметка, че фискът в края на март от гледна точка на събираемостта ще бъде в ситуация, която аз помня от април 2009 г.

Тогава все още икономиката бе в добро състояние, което бе доста по-различно от сега, но въпреки това изведнъж приходите от ДДС и осигуровки паднаха два пъти. Затова и разбирам опасенията на правителството, а оттам и нежеланието да взема крайни решения и да отвори торбата с парите.

В същото време обаче кабинетът се държи като кризисен щаб - през ден обявява и допълва различни мерки, някои редактира в движение.

Донякъде разбирам нерешителността на кабинета, но не разбирам защо нито едно от предложенията не бе обсъждано там, където му е мястото - в парламентарните комисии, дебати в зала и гласуване. Направиха го всички европейски лидери - и Ангела Меркел с гласуване в Бундестага, и Еманюел Макрон - с дебати и гласуване в Сената. Дори Доналд Тръмп - с гласуване в американския Сенат.

Само при нас предложенията се обсъждат в тесен кръг, след което се обявяват на широката публика готови за прилагане и се “сервират” на тристранката.

- Премиерът каза - имаме пари за 3 месеца. Звучи успокояващо и тревожно. А след това?

- Резервите не са толкова големи - има свободни около 5 милиарда лева. Останалите са в Сребърния фонд и фонд “Козлодуй”, които не могат да бъдат пипани. През 2009 г., с която направих паралел, резервите бяха почти 11 млрд. лв. При това те струваха два пъти повече от сегашните - и заплатите, и пенсиите бяха два пъти по-ниски.

Мисля, че при част от предложенията на кабинета, и най-вече при това прословуто съотношение 60/40, за което се водят спорове в Съвета за тристранно сътрудничество, философията е сгрешена. Неслучайно и синдикати, и работодатели предупредиха, че това е трудно работеща мярка.

- Какво е сгрешеното - пропорцията 60/40?

- Следя внимателно мерките, които прилагат другите държави. Не съм чул досега да е предложена и приложена такава, при която да се дадат на работниците 100%от досегашните им заплати, а те да си стоят вкъщи и да не работят.

- Какво е вашето предложение?

- Моята идея бе съвсем различна и е на човек, който от дълги години е в политиката, работи в бюджетната и икономическата комисия и едновременно с това е представител на реалния бизнес. В криза като сегашната има две хипотези - и за работодателя, и за работника, защото аз ги приемам като едно цяло. Предприятието е в криза, работникът е ползвал пълният си платен отпуск за минали периоди, а от извънредните условия е принуден да ползва 50% от тазгодишния си отпуск. Първи вариант - работникът е освободен, отива на борсата, получава съответния процент от досегашната си заплата и е осигурен от държавата. Свършва кризата след месец, два, три, той се връща на работа. Втората хипотеза е всички, които трябва да излязат на борсата по първия вариант, си остават в трудовоправни отношения с фирмата, държавата им изплаща по една минимална работна заплата и ги осигурява 100% безвъзмездно. Мисля, че това е по-социално справедлив вариант, защото в ситуации на криза всички сме в една лодка.

- Има ли финансов или технически проблем това да заработи?

- Разчетите, които сме правили в комисията, показват, че този вариант не е по-скъп от разчетите по варианта на правителството, но е много по-лесен за администриране. Което никак не е без значение, защото в момента имаме две основни задачи - запазване здравето на хората и запазване на работните места.

- Има ли аналог тази идея навън, казахте, че следите мерките, обявявани от други правителства?

- Моделът е работещ, прилагат го в Австрия, Белгия, в доста други държави. Подобен проблем стои пред самоосигуряващите се лица.

От 800  000 общо над 200  000 са т.нар. свободни професии, където е интелектуалният елит на държавата - художници, писатели, архитекти. За тях също може да се приложи подобна схема.

- Преди ден всички мислехме, че ще теглим нов дълг около 1 милиард, а те се оказаха до 10 милиарда лв. Толкова големи ли ще бъдат щетите?

- Не коментирам сумата, но все пак всички бихме желали да чуем обосновка, и то в парламента, за къде са предназначени и на кого ще помогнат тези пари. Ако успеем да излезем с до 10 милиарда лева сухи от тази криза, това като процент от БВП е колкото предлагат и други държави - Германия, САЩ. Аз разбирам всички притеснения на управляващите, но мисля, че се закъсня с тегленето на заем. Независимо от това, че българските банки си върнаха 2 млрд. лв. от тези 7 млрд. лв. от банките майки в чужбина. Предполагам, че логиката на финансовия министър беше, “ако сега изтегля нов дълг, ще го изхарчат веднага”. Голямото притеснение на всички е, че след тази икономическа криза, за която вече се твърди, че ще бъде най-сериозната след Втората световна война, може да се стигне и до финансова криза.

- Светът също е в стрес, епидемията е повсеместна. Как ще ни повлияе това, дори и ние да успеем да се справим с вътрешните си резерви?

- Рецесията наистина вече е и при нас, и при останалите. Голямата опасност за нас идва от това, че сме малка икономика, отворена икономика. Над 53% от БВП се формират от българския износ. Успяхме в последните две години да пренаредим експортната ни листа - вече водещи в нея не са суровини и материали, а вкарахме полуфабрикати за машиностроене, електроника, комплектуване, софтуер. При положение че вече има пълен блокаж на автомобилното производство, самолетостроенето и като цяло в индустрията на Западна Европа, се страхувам, че големият въпрос за нашата икономика ще бъде - а накъде след коронавируса?

Като добавим и това, че голяма част от българския експортен потенциал е свързан най-вече с немската и италианската производствена индустрия, а по последни данни на немския съюз на работодателите очакваният спад за немската икономика е между 4 и 9%, отговорът на този въпрос става неизбежен и важен.

- Струват ли ви се отново забравени малките и средните фирми?

- Ще ви отговоря с няколко цифри - в търговията от 143  000 предприятия 136  000 са микро - т.е. семеен бизнес.

Първо трябваше да започнем с тях, защото по разпореждане на държавата те първи бяха затворени. В хотелиерството е същото - от 27 000 24  000 са малки семейни хотели. По брой заети в търговията от 500  000 работещи 240 000 са в малките, които най-тежко ще пострадат и най-трудно ще се възстановят.

От 140  000 човека, работещи в хотелиерството, над 60  000 са пак отново в малките. Неслучайно винаги обръщам внимание към тях, защото те са най-лабилни, икономическата им имунна система е много слаба и всяко нарушаване на стабилността води до фалити.

- Адекватна ли е скоростта, с която се вземат решенията? Изпреварваме ли проблемите, или вървим след тях?

- Мисля, че не бива да се бърза. Нека минат още седмица-две, да видим постъпленията. Не са еднозначни отговорите.

Освен застрашени има и отрасли с буен темп - търговия с храни, онлайн търговията, производство и търговия с лекарства и хигиенни препарати.

Вече споменах за опасенията си от драстичен спад на приходите. Затова за мен ще бъде интересно каква ще е събираемостта на ДДС след затварянето на малките магазинчета, защото големият оборот се прави от веригите, при които плащанията им са 100% чисти. Търговията с употребявани коли е занулена, защото основно идват от Италия, а и при тази криза човек взема трудно решение да инвестира в нещо, когато не се знае съдбата.

- Ще успеем ли да се справим с двете епидемии, насложили се една върху друга?

- Този път икономическата криза е съвсем различна от онази през 2008-2009 г. Принципът на тогавашния финансов министър с постните пици доведе до това, за което народната мъдрост казва: “Докато науча магарето да не яде, то взе, че умря”. Разчитам, че сегашното управление на финансите ще бъде много по-разумно и далновидно, което означава в подкрепа на реалния бизнес, защото не ми се ще това да се повтори.

CV

Роден на 18 декември 1953 г. в Ямбол

Завършил е Московския полиграфически институт. Специализира “Икономика на печата” във Висшето графично училище в Лайпциг. Има следдипломна квалификация по международни икономически отношения в УНСС

Депутат от гражданската квота от БСП два мандата - в 40-ото и 42-ото НС. Към момента е председател на комисията по икономическа политика и туризъм

Почетен председател на Съюза на печатарската индустрия

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Ана Мария от "Игри на волята" остави мотора и разчита на двата си крака, за да стигне до любимия мол. Топпапараците на "България Днес" изловиха красавицата без любимия й превоз да препуска към търговския център. Ана Мария обаче не изневери на спортния си стил и за разлика от засуканите кифли атакува магазините с клин и маратонки

На косъм от смъртта се разминава бившият победител в "Биг брадър" Мирослав Атанасов. Известният като "ревльото" мъж, получава инсулт, дни след като навършва 40 години. Благодарение на добрата намеса на лекарите, брадърът прескача трапа.  Миро, който развива успешен бизнес, попада в болницата в началото на март

На колело, с куче и видимо отслабнал. Това е равносметката за Явор Бахаров близо четири месеца след като бе сгащен в Банско посред пладне да шофира пиян и под въздействието на кокаин и марихуана. "България Днес" улови актьора да джитка с велосипед из столицата. Завързал кучето си на каишка за колелото, Бахаров търчеше по задачи