“Политико” събра прогнози на глобални умове след коронавируса.
Политическото противопоставяне ще стихне, експертите стават важни, глад за развлекателна индустрия
Ще останат ли нациите затворени? Ще стане ли докосването табу? Какво ще се случи с ресторантите?
Заради кризата, предизвикана от коронавируса, в обществата вървят драматични промени - от начина, по който пътуваме и купуваме къщи, до мерките за сигурност и проследяване, дори езика, който използваме, пише “Политико”.
Списанието представя прогнозите на умни глобални мислители - как кризата ще промени политиката, здравеопазването, бизнеса, лайфстайла.
Личният контакт
става опасен,
прогнозира Дебора Тенън, професор по лингвистика в Джорджтаунския университет.
Вече знаем, че да докосваш неща, да бъдеш с други хора и да дишаш с тях в затворено пространство, може да е рисковано. Това съзнание няма да изчезне съвсем. Може да се превърне във втора природа - да избягваш да докосваш лицето си и да се ръкуваш, а може да открием, че не можем да спрем постоянно да си мием ръцете. Вместо да питаме “Има ли причина да го правим онлайн?” ще питаме “Защо трябва да се видим лично?”. Хората без достъп до бърз интернет губят житейски шансове.
Патриотизъм
от нов тип
прогнозира Марк Лорънс Шрад, професор по политически науки.
Хората от първата линия срещу коронавируса не са наемници или запасняци - те са лекари, медицински сестри, учители, социални работници, собственици на малък бизнес и наети. Много от тях изведнъж са натоварени с непосилни задачи и увеличен риск от заразяване или смърт.
Когато кризата свърши, вероятно ще видим в тази нова класа истински патриотизъм. И може би ще започнем да разбираме патриотизма като култивиране на здравето и живота в нашата общност, а не в разгромяването на нечия чужда общност.
Спад на противо-
поставянето
в обществото,
прогнозира Питър Т. Колман, професор по психология в Колумбийския университет. Ще се увеличи солидарността. За това помага сценарият “общ враг”. Хората започват да пренебрегват различията, когато са изправени пред обща външна заплаха. При 56-дневните бомбардировки на Великобритания от нацистите правителството на Чърчил било удивено от вълната човешка доброта - алтруизъм, съчувствие и щедрост на духа и действията.
Неравенството
ще се увеличи, казва Теда Скопол, професор по социология в Харвард. Неравенството между хората, които могат да си позволят да работят от дома и заетите в секторите, които не им позволяват това.
Завръщане на
доверието към
сериозните
експерти
прогнозира Том Никълс, професор в Naval War College, САЩ. Кризата с COVID-19 убеди хората, че експертизата има значение. Те искат да слушат медицински професионалисти.
Науката отново е на власт, казва Соня Троус, изпълнителен директор на YIMBY Law, и отбелязва колко бързо много хора започнаха да се интересуват от материи като вирусология и експоненциален растеж.
По-малко
индивидуализъм
е прогнозата на Ерик Клинънбърг, професор по социология в Университета в Ню Йорк. Пандемията сложи край на романса ни с хипериндивидуализма. Ние ставаме по-уязвими към заразата заради съседа, който отказва да стои вкъщи при пандемия, защото училището не му е дало умения за научно осмисляне и критично мислене. Коронавирусът ще ни причини огромни болки и страдания, но ще ни накара да преосмислим кои сме и какво ценим и може би да открием по-добрата версия на самите себе си.
Ще паднат
регулаторни
бариери пред
онлайн
дейностите, казва Катрин Манг-Уорд, главен редактор на сп. Reason. Онлайн обучението ще форсира масивни промени в сектор, узрял отдавна за иновации. Разцвет на технологиите за виртуална реалност предсказва Елизабет Брадли, президент на Vassar College.
Възход на
телемедицината
ще има според Езекил Имануел, специалист по здравна етика в Университета на Пенсилвания.
Правителствата
ще станат
Биг Фарма,
казва Стеф Стърлинг, вицепрезидент на Roosevelt Institute. Създава се консенсус, че публичният сектор трябва да е много по-активен и директно отговорен за разработването и производството на лекарства.
Правителствените
служби връщат
доверието,
казва Лиляна Мейсън, асоцииран преподавател по политика в Университета в Мериленд.
Широко разпространената идея, че правителствата са нещо изначално лошо, няма да съществува след коронавируса. Виждаме доказателства, че работещо правителство е нещо критично важно за общественото здраве. Вече не е “ужасно” да чуеш: “Аз съм от администрацията и идвам да помогна”.
За ефекта на съживено доверие в институциите говори и Мичико Какутани, автор на бестселъра “Смъртта на истината”.
Кати О Нийл, изпълнителен директор на компанията ORCAA обаче очаква политически бунтове. Ще видим
възход на
електронното
гласуване и
вота по пощата, прогнозират Джо Брадъртън, председател на стъртъпа Democracy Live, и Кевин Косър от R Street Institute.
Ли Дратмън, старши стипендиант в New America, пита: Как се провеждат избори във времена на коронавирус? Рискът от големи тълпи и дълги опашки изисква да се улесни гласуването чрез удължаване на вота и гласуване по пощата. Така
изборният ден
става изборен
месец
Соня Шах, автор на “Пандемия: Заразите от холера през ебола и по-нататък”, очаква
ограничаване
на масовата
консумация
Травмата от пандемията ще принуди обществото да приеме ограничения върху масовата консуматорска култура като приемлива цена да бъдем защитени от бъдещи зарази и климатични бедствия.
Засилване на
вътрешните
вериги за
доставки
прогнозира Тод Такър от Roosevelt Institute.
Може да си представим “перфектната буря”, в която дълбока рецесия плюс увеличаващи се геополитически напрежения ограничават достъпа до нормални вериги за доставка. Икономистът Дамбиса Мойо казва, че пандемията ще окаже натиск върху корпорациите да претеглят ефикасността и съотношението цена/печалба на системата за глобални вериги за доставки спрямо силните вътрешни вериги за доставки.
Глад за
развлечения
когато кризата свърши, прогнозира Мери Франсис Бери, преподавател в Университета на Пенсилвания. Вероятно след края на пандемията хората ще реагират с чувство на облекчение и ще търсят усилено общност и удоволствия.
Съживяване
на парковете прогнозира Александра Ланг, специалистка по архитектура. Обществата може да излязат от пандемията, ценейки тези големи пространства не само като места за събития, но като възможност да бъдат заедно визуално, макар и на разстояние един от друг.
Масова
кулинаризация
Защото, докато ресторантите са затворени и изолацията се увеличава, много хора ще се научат да готвят, отбелязва Пол Фрийдмън, преподавател по история в университета Йейл.