Младоженците от "Пирогов": В карантина сме до 5 април, след това сме готови пак да влезем в изолатора

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/8399804 www.24chasa.bg

Още акценти от интервюто с първите реаниматори доброволци в “Пирогов”  д-р Ая Таха и д-р Сезен Хабилов

Двамата се женят на 20 февруари, 20 дни след сватбата започват да лекуват първите с COVID-19, без да излизат от болницата

Преди време непознати хора много бързо ни помогнаха, за да заминем на обучение в Германия, сега търсим начин как да предадем доброто нататък

Готови сме. Бройте ни, когато стане нужно. Така категорично отговарят д-р Ая Таха и д-р Сезен Хабилов, запитани дали ще лекуват пациенти с COVID-19 още преди да се появят първите случаи у нас. Двамата са анестезиолози в “Пирогов”, а решението да са сред доброволците вземат, без да се замислят. Приемат го за лекарски и човешки дълг.

Освен в работата Ая и Сезен са партньори и в живота, а на 20 февруари сключиха и брак. В изолатора на спешната болница влизат 20 дни по-късно, а там прекарват над 10 дни, без да излизат. За времето, в което лекуват пациентите с коронавирус, казват, че наистина е било трудно, защото се налага да трансформират цяло едно отделение, да дезинфекцират, да спят по час на денонощие, а от адреналина винаги да са нащрек почти не усещат глад и жажда. Но не се оплакват, защото да спасят пациентите, е най-важното за тях.

Ето какво още споделиха те пред “24 часа”.

- Д-р Таха, д-р Хабилов, колко време вече сте си у дома и как се чувствате? Как минават дните ви?

- Бяхме изведени от изолатора на “Пирогов” на 23 март вечерта. Пробите ни излязоха отрицателни и ни пуснаха да се приберем вкъщи под 14-дневна карантина. Така че от 24 март следобед сме си вкъщи и се радваме на почивка, каквато не сме имали през последните десетина години. Наваксваме си сън, защото, докато бяхме в изолатора, това ни липсваше най-много. Благодарение на родители и близки получаваме продукти всеки ден, готвим си и се наслаждаваме на вкусна храна.

В слънчевите дни дори излизаме на терасата да подишаме чист въздух, какъвто не помним скоро да е имало в София, да послушаме пеещите птички и да се радваме един на друг с чаша хубаво кафе и шоколад.

Имаме и достатъчно време да продължаваме да следим всякаква нова медицинска информация относно справянето с пандемията коронавирус. Много се радваме и на многобройните поздравления от стотици познати и непознати хора. Опитваме се да помагаме дистанционно и на много притеснени хора, призоваваме за спазване на предприетите от националния щаб и правителството мерки.

- Какво почувствахте, като излязохте “на свобода”?

- Умора. Дотогава не бяхме усетили страхотното напрежение на изолатора. В същото време

бяхме щастливи,

че сме добре и

че сме заедно,

защото заради естеството на работата ни рядко успяваме да си отделим достатъчно време, както и на близките си.

- Д-р Хабилов, ден след прибирането ви у дома е бил и рожденият ви ден. Как празнувахте под карантина?

- Ха-ха, със съвременните възможности за телекомуникации и социалните мрежи се оказа не толкова “изолирано”. Получих и изненада - домашно приготвена торта, свещички и балони. И куп приятни пожелания от близки, приятели и познати. В крайна сметка този ден минава бързо и с позитивизъм поглеждаш към следващите 364.

- Разкажете ми повече за вас извън лекарската професия - какво обичате да правите, какви интереси и хобита имате?

- За щастие, и двамата сме работохолици, но все се надяваме да е в позитивния смисъл. Често съчетаваме почивките си с някаква степен на работа. Свободното ни време е силно ограничено, защото работата ни далеч не е само в болницата - извън нея постоянно се усъвършенстваме и опитваме да повишим квалификацията си. Това е свързано и с много четене, което никога няма да свърши.

Интересите и хобитата ни са не едно и две, но успяваме да им се насладим само когато можем да откраднем малко време. Не се оплакваме, напротив - по този начин се наслаждаваме изключително на всяко приятно занимание, което често изглежда съвсем обикновено за повечето хора. И все пак успяваме да откриваме щастието в малките неща.

- Ще ви върна няколко седмици назад. Кое се случи първо - заявихте желанието си да сте сред лекуващите лекари, когато дойдат пациенти с коронавирус, или пациентите дойдоха?

- Разбира се, че първо бяхме заявили желанието си да бъдем доброволци като част от подготовката за посрещане на прогнозираната усложнена ситуация. Така се случи, че още сред първите позитивни пациенти имаше такива, които да изискват интензивно лечение, и така станахме първите доброволно влезли в изолатора реаниматори.

- Д-р Хабилов, кога започнахте да претрансформирате токсикологията в интензивно отделение? Какво ви струва това?

- Пръв доброволно влязъл в изолатора реаниматор бях аз - на 11 март, а Ая се присъедини на следващия ден.

Трансформацията

в интензивно

отделение

започна от

първия момент -

костваше ни

сериозни усилия

и абсолютно цялото време успоредно с полаганите грижи за най-тежките пациенти - тези на апаратна вентилация. Помагаха ни - колегите доброволци от вътрешна клиника поемаха случаите, които бяха с по-лека симптоматика. Лекарите от екипа в противошокова зала, който беше изолиран с първия пациент, също ни помагаха, преди да бъдат изведени. И разбира се, отвън имаше огромен екип, който да ни снабдява с всичко необходимо, за да можем да изградим едно функционално интензивно отделение на място. В това число цялото ръководство на болница “Пирогов” начело с директора проф. Асен Балтов, началниците на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение, в която работим - проф. Стоян Миланов, на централна реанимация д-р Георгиев, на спешното отделение д-р Димитрова, инж. Генев и голям отбор от медицински сестри начело със старшата сестра Стоянова, епидемиолози, лаборанти, санитари, техници и IT специалисти. Изключително много им благодарим - без тях нямаше да се справим!

- Двамата сте специализирали и в Германия за кратко. Помогна ли чуждестранният опит в сегашната ситуация?

- Да, в Германия бяхме заедно преди 2 г. Кандидатствахме за обучение в един от европейските референтни центрове в нашата специалност и ни одобриха. Това обучение беше близо месец и само толкова бяхме извън България - не сме променяли работното си място като лекари. Научихме доста полезни неща, които прилагаме в работата си.

- Малко хора знаят, че потърсихте помощ от хората, за да заминете за Германия. Като благодарност обещахте да останете в България и да лекувате тук пациенти. Действията ви в момента са повече от показателни за това.

- Благодарни сме на хората, които ни помогнаха финансово, а и морално и емоционално, за да съберем в кратък срок сумата, необходима ни за това обучение.

Това, което обещахме в отговор на подкрепата, беше да направим всичко възможно да организираме подобни подпомагания и на други като нас, на които не им достига малко, за да осъществят целите си и да бъдат още по-добри в практиката си тук - в България. Не сме се отказали от това, но към момента все още проучваме как да създадем такава организация и да можем да предаваме доброто нататък.

- Все пак обмислялили сте да заминете?

- Никога досега не е стояла такава дилема пред нас. Разбира се, без да се заричаме,

желанието ни е

да се развиваме

и лекуваме тук

- Какво ви споделяха пациентите за болестта и как изглежда тя във вашите очи - единствените, които могат да я оценят реалистично?

- Споделеното е твърде лично и остава в рамките на отношенията лекар - пациент. А болестта в нашите очи е като всяка друга - правиш каквото можеш, за да помогнеш, с надежда за най-добър резултат.

- Поддържате ли контакт с колегите си в “Пирогов” и сега?

- Да. Чуваме се почти всеки ден.

- Няколко седмици преди да влезете в изолатора, сключвате брак. Предполагам, че сте имали други планове за след това - какви бяха те и кога се промениха?

- Практически сватба нямахме. Сключихме само граждански брак в присъствието на кумовете ни. Плановете ни за сватбено тържество бяха за лятото, но предвид ситуацията организацията спря. Но сме оптимисти, че ще успеем да отпразнуваме събитието с близките си.

- Кога изтича карантината за вас и какво следва след това?

- До 5 април включително сме под карантина. След това се връщаме на работа в болницата, а ако се наложи, сме в готовност за повторно влизане в изолатора.

- Какво бихте казали на всички ваши колеги не само в “Пирогов”, които също лекуват болни с COVID-19? Някои от тях изпитват притеснение и страх.

- Съвсем нормално и човешко е хората да се страхуват. А хора са и лекарите, и всички други медицински работници. Страх има и у пациентите - независимо дали са болни от този вирус или нещо друго. Нашият призив е всеки да се постарае да запази трезвото си мислене, за да може ефективно да се предпази от заразата, ползвайки съответните средства и спазвайки препоръките на здравните власти. Заедност е нещото, което ще помогне на всички нас да се справим със ситуацията и след края на бурята да можем да се усмихнем на един по-добър свят.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Тя винаги е била неудобна, а търсенето й занимание самотно КОЙ Е ТОЙ Журналистът Павел Владимиров ще бъде водещ на най-новия уеб сериал у нас. "Скритата истина" ще търси отговори на редица обществени проблеми основно чрез скечове и шеги, а първият епизод, който е посветен на убития в катастрофа навръх Великден телевизионен водещ Милен Цветков

Данна стана на 16 г., направи синьо парти Чисто нова песен получи най-малката фолкпевица у нас. Данна беше възнаградена с подаръка за 16-ия си рожден ден, след като принудително беше в тримесечно творческо затишие заради коронавируса. Това е първата й самостоятелна песен, откакто започна да гради кариера. Досега тя имаше няколко дуета

Предлагат кумуване и бой в края на тържеството "Срам те е от твоите роднини, а се налага да се ожениш. Обади ми се, ще ги заместим". Така започва обява в социалните мрежи, която се превърна в хит напоследък. Предприемчива дама Николина Георгиева предлага нестандартната услуга да е гост под наем на сватба срещу заплащане