/Бившият министър на финансите Младжан/ Динкич навремето обеща на хората 1000 евро и това, че не изпълни обещанието си, до голяма степен му струваше политическата кариера.
Вучич сега обеща на хората по 100 евро и това, че ще изпълни обещанието си, ще циментира политическата му кариера с несъмнена победа на следващите избори.
Хубаво е, и със сигурност има политическа сметка в това, че всеки пълнолетен гражданин на Сърбия, което свободно може да се разбира като всеки избирател, след три месеца, когато бъде отменено извънредното положение, ще получи почти 12 000 динара точно преди изборите, които ще бъдат организирани в рекордно кратък срок след отминаването на епидемията.
Но макар да е политически опортюнистично, дори може би политически манипулативно да използваш държавни пари за де факто лично "купуване" на гласове, без да е нужно да се харчат малкото партийни пари за пакети брашно, пастет и олио, не значи, че това е оправдано и икономически.
В този случай не е неоправдано, но не е и оправдано.
Защото държавата дава споменатите 100 евро, както бе казано отначало, за да помогне на хората, застрашени от пандемията от Ковид-19.
Но гражданите няма да получат тези пари по време на пандемията, а след края й. Следователно не е това, което бе казано. И добре, че не е, защото насред епидемията и полицейския час хората няма къде да похарчат тези пари.
Това е обяснението, дадено преди дни от министъра на финансите Синиша Мали, че тези пари са предназначени за стимулиране на потреблението след края на извънредното положение, тоест като стимул за местната икономика, в която гражданите, когато започнат да харчат държавния подарък, ще внесат около половин милиард евро.
Това естествено е така, и от гледна точка на тайминга, и на самата мярка не може да има възражения.
Но тези 100 евро на човек са само частичка от общото потребление на гражданите. Потребление, което и без това ще се увеличи, когато след три месеца хората най-сетне ще могат да излязат на улиците, да седнат в ресторантите, да платят почивките, да купят дрехи и при това изхарчат всички пари, които им останат, след като три месеца не са плащали вноските по кредитите си.
Икономическият ефект от тази еднократна мярка следователно също ще бъде еднократен и в поредицата от всички други мерки най-вероятно, ако не маргинален, ще бъде скромен.
Политически обаче ефектът ще бъде грандиозен. В тази разлика между политическото и кономическото се отразяват мотивите на фискалната отстъпчивост на президента на Сърбия, на човека с меко сърце, както преди време пророчески го описа бившият министър на финансите Лазар Кръстич.
(БТА)