Сравни позициите на двамата президенти за карантината

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8405795 www.24chasa.bg

Вчера президентът Румен Радев направи изявление по повод предложението за удължаване на извънредното положение. В него изложи възгледите си какво трябва да се прави и какво не в сегашната ситуация.

Бившият президент Росен Плевнелиев предостави на “24 часа” своя статия с визия за изход от кризата.

Публикуваме идеите и съображенията на двамата президенти паралелно - всеки може да ги сравни и да си направи изводи.

МИЗЕРИЯТА НЕ Е СПАСЕНИЕ ОТ ВИРУСА

Управляващите да преосмислят социалната изолация

РУМЕН РАДЕВ, ПРЕЗИДЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

Вече 20 дни сме в извънредно положение. Правителството предлага неговото удължаване до 13 май. Решение ще вземат народните представители.

Без съмнение, пандемията изисква решителни мерки. Повечето българи ги приемат с разбиране. Считам обаче, че правителството дължи на обществото убедителна информация за ефекта от извънредното положение през първия месец на неговото прилагане. Управленските решения следва да се вземат на базата на достоверни и всеобхватни данни.

Извънредните ограничения забавят ръста на заболеваемостта, но доведоха до обществена парализа и отключиха безпрецедентна социална и икономическа криза. Безработицата расте с часове,

хиляди

предприятия

спират работа

Много българи спешно се нуждаят от помощ. Бизнесът и свободните професии също очакват убедителни мерки. Мизерията не е спасение от вируса. Вече споменах, че гладът скоро може да надделее над страха и последствията рискуват да бъдат по-разрушителни от самия коронавирус.

Затова трябва да си поставим ясна национална цел – възможно най-бързо, управляемо и безопасно връщане към относително нормален ритъм на живот, към производство, към свободно движение на хора и стоки. Тази цел може да бъде постигната само с обединените усилия на институциите и на всеки един от нас.

Идните месеци ще бъдат решаващи не само за справяне с пандемията, но и за бъдещето ни като нация в един нов свят, в който ще оцеляват и прогресират онези, които успеят да бъдат сплотени и иновативни в тези условия. Които могат да се адаптират и да развият социално-икономическа дейност в кризи, подобни на сегашната.

Здравеопазването ни във взаимодействие с останалите обществено значими системи следва да възприеме по-гъвкава стратегия за борба с коронавируса. Да разшири значително обхвата на тестване, фокусирайки се върху различни социални и рискови групи, за да придобие реална информация за картината в страната и да действа целенасочено. Фокусирането върху коронавируса не трябва да възпрепятства достъпа до здравеопазване на хронично болните и спешните случаи, което подлага на риск живота на хиляди българи. Нашата здравна система проявява слабости, които засега се компенсират от себеотрицанието на медиците ни.

Мерките в защита на пострадалите следва да са ясни и ефективни.

-Част от мерките в извънредния закон и приетите впоследствие с решение на Министерския съвет се определят и от гражданите, и от бизнеса като недостатъчни, а някои от тях и за неудачни. Хората в нужда очакват помощ, а не оферта за заем.

Икономическите

мерки не

достигат до

най-важния

бизнес -

малкия и средния, а формулата 60/40 е на практика неприложима.

-Когато държавата налага ограничения, тя трябва да предложи и адекватна компенсация – и за работниците, и за бизнеса. В условия на криза реалната помощ е безвъзмездната.

-Необходимо е в спешен порядък да се преразгледат и някои разпоредби на приетия в бързина и хаос закон, които блокират икономическия живот.

Правителството прибягва до нов заем в размер до 10 млрд. лв., преди да използва резервите в бюджета, като преосмисли своите приоритети. Това е

тежко решение,

което ще

плащаме

с години

Очакваме гаранции за прозрачност и ясни разчети за финансово подпомагане на всички засегнати. Парите за възстановяването на икономиката и подпомагането на най-нуждаещите се не могат да се разпределят без ясни правила и само в тесния състав на кабинета, както това става с милиардите от бюджетния излишък.

Очакваните мерки не са свързани само с финансова помощ, а и с постигане на оптимален баланс между ограничения и социално-икономическа активност. Дългата изолация подлага на изпитания психиката и здравето на хората, а непосилните глоби са неприемливи.

Болшинството българи демонстрираха своята съзнателност и спазват социална дистанция, затова и управляващите трябва да преосмислят социалната изолация в разумен срок. В дългосрочен план трябва да заложим на съзнанието и чувството за отговорност,

не на репресиите

и цензурата,

която притиска гражданите дори в социалните мрежи.

Необходим е гъвкав подход: достоверни данни, приоритетна защита на рисковите групи, просвещаване на хората, високо съзнание, лична отговорност и мисъл за другия.

В тези условия е критично важно българският парламент да прояви отговорност и да намери форма да продължи своята дейност за приемане на важни решения и особено за конституционното си призвание за контрол над изпълнителната власт.

Скъпи сънародници,

Кризата открои своите тихи герои: лекарите, медицинските специалисти, доброволците, полицаите и всички работници в търговията, транспорта, жизненоважни производства, администрацията, които с риск за здравето поддържат основните функции на държавата и икономиката ни. Преподавателите и учениците, които не само възстановиха в кратки срокове учебния процес, но и дадоха пример как в екстрени срокове цяла една обществена система може да се преформатира и да заработи на принципно нова основа.

Наред с всички проблеми и беди кризата открои необходимостта държавата да бъде стълб на стабилност, завърна ни и чувство за солидарност.

Настоящата криза е повод да преосмислим приоритетите и ценностите си като общество. Нека не се оставяме на отчаянието – сега не е време за малодушие. Да надмогнем заблудите на егоизма и да се осъзнаем като общност. В задружните ни усилия е ключът към успеха сега и в бъдеще.

ИЗХОДЪТ Е ВАКСИНА, ЕСТЕСТВЕН ИМУНИТЕТ И ДВЕТЕ СКОРОСТИ

Как от юни да освободим активната група българи по идеята на Красен Кюркчиев и при спазване на южнокорейския модел: тествай, проследявай и лекувай

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ, ПРЕЗИДЕНТ НА БЪЛГАРИЯ (2012-2017)

Намираме се в комбинация от две кризи - здравна и икономическа. Относно здравната криза сме в нейния начален, първи етап на развитие. За съжаление, положението в следващите седмици ще се влошава - ще има все повече заразени и все повече невинни жертви на коварния вирус. Правителството, кризисният щаб и всички ние, гражданите, ще трябва да действаме солидарно и отговорно, за да не допуснем трагедия, подобна на тази в Италия и Испания, където хора умират, без да имат шанс за подходяща медицинска грижа поради колапс и претоварване на здравната система.

В България ще отнеме минимум още три месеца, поне

до средата

на лятото,

за да се

овладее

процесът,

т.е. да се постигне контрол върху разпространението на вируса, като се избегне пик на заболяванията над капацитета на здравната система. Тогава ще приключи първият етап на здравната криза - ще постигнем видим, но крехък контрол върху разпространението. Но вирусът остава! Остава и рискът от вторичен, третичен и т.н. пик на новозаразени, който да ни върне отново в начална точка на епидемията, като обезсмисли положените дотук усилия.

Има ли изход от кризата тогава? Разбира се, че има. Три са възможните решения.

1. Изграждане на изкуствен имунитет за хората т.е. ваксина. Но чакането за създаване на ваксина срещу COVID-19 не е печеливша стратегия за изход, защото ще отнеме една до две години за производството и внедряването ѝ

2. Изграждане на естествен имунитет за хората - това според водещи вирусолози в света ще се постигне най-рано след две години, като минимум половината от населението трябва да преболедува злокобния вирус с цената на много жертви. Изобщо не е ясно колко силен ще бъде този естествен имунитет, защото някои вече повторно се разболяват.

3. Промяна в социално-икономическия модел, така че да се спасят максимално човешки животи, като стъпка по стъпка,

с премерен и

управляем риск,

се връщаме

към някаква

нормалност

в обществено-икономическия живот, докато в следващите година-две се постигне сигурност чрез изграждане на имунитет.

Решението се нарича “България на две скорости”, като негов автор е българският индустриалец и филантроп Красен Кюркчиев.

Целта на стратегията е максимално запазване на живота и здравето на хората, ограничаване на негативните икономически последствия от кризата при минимално натоварване на бюджета. Основната идея е да се раздели обществото условно на две групи и да се приложат различни мерки спрямо двете групи:

l Защитена група: възрастни хора и хора със здравословни проблеми, при които има данни за висока смъртност при COVID-19. Мерките към тях са насочени към максимално намаляване на риска от заразяване при активността и контактите с цел съхранение на здравето и живота им. В тази група са около 1,5 млн+ българи.

l Активна група: хора в активна възраст без хронични заболявания, деца и младежи, при които рискът от летален изход е минимален. Мерките към тях са насочени към поддържане на икономическата активност при много строги правила за ограничаване на разпространението на вируса с цел да се запази икономиката на държавата.

Предлагат се четири конкретни стъпки за осъществяване на тази стратегия:

1. Ясно идентифициране на двете групи.

2. Създаване на условия за физическо разделение на двете групи в публичните пространства.

3. Насърчаване на обособяване на различните групи в различни домакинства.

4. Въвеждане на различни мерки към активната и към защитената групи.

За разделянето на групите извън домакинствата вече има набелязани мерки по отношение на супермаркетите.

Подобни тайм-слотове за защитената група могат да бъдат въведени за посещение в аптеки, за плащане на битови сметки, посещения при GP-та, посещение на финансови застрахователни институции, както и в общинските и държавни администрации. Разделение на превозните средства може да има и в градския транспорт.

Физическото обособяване на групите в домакинства предполага в едно домакинство всички членове да бъдат или само от активната групаq или само от защитената група. Ролята на държавата при разделяне на смесените домакинства е преди всичко информационна и мотивационна, за да активира хората доброволно да намерят начин да се разделят:

чрез използване

на свободно

жилище,

чрез помощ за роднини и близки. Работодателите, както и гражданите също могат доброволно да се включат в подкрепа на такова разделяне. На по- късен етап е възможно и обмисляне на държавна програма за подпомагане на процеса.

След като е обезпечена възможността за физическо разделение на защитената група, е необходимо да се направят правилата за двете групи. Мерките за защитената група би трябвало да предвиждат максимално ограничаване на възможността за заразяване.

Мерките за “активната група” могат да бъдат в различна степен ограничителни на база на данните за разпространение на болестта. Целта на мерките трябва да бъде

запазване на

икономическата

активност на

тази група

в степен, която позволява управление на заразяването от една страна (за да се избегне претоварване на здравната система), но, от друга страна, обезпечава функционирането на икономиката, за да могат да бъдат ограничени икономическите щети от кризата. В същото време е нужно да се минимизира рискът от заразяване по време на работа. Именно това правят най-успешните държави дотук в битката с пандемията. Стратегията на Южна Корея, Сингапур, Тайван и други по отношение на активната група е test, trace, treat (тествай, проследявай, лекувай ), но икономиката работи.

Ако предположим, че в активната група ще попаднат около 5,5 млн. българи, за тях ще бъдат необходими десетки милиони тестове, както и специално мобилно приложение за бързо проследяване на контактните, каквото Израел иска да ни предостави. В края на април пък се очаква на пазара да има свръхбързи (2 до 10 мин.), мобилни и достатъчно точни тестове за масово приложение. Държавата и работодателите биха могли да придобият масово подобни тестове в следващите два - три месеца. Следователно от юни/юли бихме били готови да освободим активната група при стриктно прилагане на плана “България на две скорости” до пълното му отпадане при постигане на обществен имунитет срещу вируса убиец.

Подобен план бе разработен и от възпитаниците на “Харвард” Асен Василев и Кирил Петков и публикуван при огромен обществен интерес в “24 часа”.

В заключение. Трябва да благодарим на кризисния щаб и правителството за своевременните и ефективни мерки, предприети в началния етап на разпространение на вирусната инфекция COVID -19. Постигнатото на този етап ограничаване на скоростта на разпространение поставя България в по-добра позиция спрямо много други държави.

Същевременно е необходим нов план за действие, отвъд социалната изолация, която в дългосрочен аспект ще нанесе непоправими щети на икономиката. Ще се радвам, ако с този материал съм допринесъл за така необходимия сега дебат в обществото за пътя напред.

  • Хайде, Европа, вдигай здравния щит!

    Хайде, Европа, вдигай здравния щит!

    Повечето европейски страни са силно притеснени от резкия скок в броя на заразените. Всяка държава бърза да прилага нови и нови строги мерки в опит да се ограничи максимално лавинорастящата опасност. Брюксел също реагира и предлага 8 мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19.  Всъщност голяма част от тях бяха предложени на Европейската
  • Бойко Василев

    “Панорама” - журналистика, която не стои в агитките, а между тях

    Всеизвестно е, че не “Панорама” е причина и цел на протеста в петък вечер. Причакването на гости след предаването се е случвало и преди - през 2013-а и през 90-те. Ние уважаваме всичките си гости. Те се събират около една маса и изразяват различни мнения. Каним ги да отговарят на въпроси, а не да търпят публични обиди