Цял свят отбеляза 60-годишния юбилей на Детския радиохор с песни онлайн

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8405966 www.24chasa.bg
Венеция Караманова

17 набора са минали през него. Железни репетиции и лимонови резенки преди всеки концерт раждат магията, казва Венеция Караманова, главен диригент на Детския радиохор

Детският радиохор щеше да отпразнува 60-годишния си юбилей с концерт на 21 март, но това, за съжаление, нямаше как да се случи точно сега. От състава са оптимисти, че всичко скоро ще се оправи и на 1 октомври тържеството ще се състои. Очакват го поколения певци, минали през невероятната школа на хора и вложили своя талант и сърце, за да бъде аплодирана българската музика на десетки световни сцени.

“Поканихме софийските деца на възраст от 7 до 12 години, които пеят добре и имат висок успех в училище, да се явят за прослушване в радио “София”. Записаха се 2500 деца. Прослушвах ги два месеца от сутрин до вечер, в делник и празник. Отделих 250, които прослушах повторно, вече по-задълбочено. 120 бяха избрани за основатели на Детския радиохор на Българското национално радио, и на 21-22 март 1960 г., с настъпването на пролетта, разцъфна един букет от красиви детски гласове, който не увяхва десетилетия…” Това разказва в албума за 50-годишнината на състава легендарният му основател акад. Христо Недялков. Маестрото го ръководи повече от половин век.

Концерт в Роял Албърт Хол през 1990 г.
Концерт в Роял Албърт Хол през 1990 г.

- Маестра Караманова, как отбелязахте 60-годишния юбилей на Детския радиохор, след като концертът не можа да се състои заради кризата?

Цял свят отбеляза 60-годишния юбилей на Детския радиохор с песни онлайн

- Честването не можа да се състои във вида, в който искахме. Щяхме да имаме концерт на 21 март - рождената дата на Детския радиохор. Стана обаче по друг начин. Всички програми на БНР отбелязаха празника. Преди това с много интервюта в различни телевизии също се почете. По този начин успяхме да обхванем и голяма част от нашите приятели, бивши хористи, разпръснати по цял свят. И те можаха да ни чуят. Всички интервюта бяха съпроводени с песни от различни десетилетия. Успяхме да го отбележим. Децата от домовете си направиха клип. Родителите също направиха клип, с който поздравиха децата.

Споделихме го в мрежата. Всички бяхме пред екраните и успяхме да сме отново заедно с песента и с Детския радиохор. А това е голямо семейство. Минали са 17 набора. Това са стотици деца в най-хубавата възраст, минали през школата ни. Когато са най-възприемчиви, те са тръгнали по пътя на музиката, чрез нея да опознаят себе си, да опознаят света, да се срещнат с други приятели, да се научат да общуват и да имат критерии. Научават се и на дисциплина. Музиката я изисква, не ние.

Музиката налага да се прави в тишина. Всички трябва да сме концентрирани. Казвам на децата: трябва да се научите да се концентрирате, в момента, в който вдигна ръка, пианистката подаде тон, вие трябва да запеете,

да направите

картината за

слушателите, да я

съпреживеете,

за да може и слушателите да ѝ се зарадват и да я заобичат. Има ли искреност на сцената, има искреност и в залата.

- Как тръгна вашият път в Детския радиохор?

-Когато се създаваше хорът през 1960 г., аз съм била на 8-9 години и много исках майка ми да ме заведе на конкурс. Вече 5 години се занимавах с пиано, а сестра ми пееше в “Бодра смяна”. Майка ми твърдо ме отряза и ми каза, че ще свиря на пиано, а сестра ми ще става певица и така ще концертираме. Това се осъществи. Но Господ си знае работата. Когато маестро Христо Недялков през 1978 г. обяви, че търси помощник, моята преподавателка проф. Лили Гюлева ми се обади и каза: хайде! Свирих, дирижирах, подготвих се за конкурса и го спечелих.

- Разкажете за работата си с маестро Христо Недялков.

- Работата с маестрото никак не е лесна. Той беше твърд характер. Безкрайно беше взискателен - първо към себе си, после към колегите и след това към децата. Това е много хубаво. Удивих се от професионалната работа и атмосфера, която цари в залата на Детския радиохор. Професионализмът дърпа постоянно всяко едно детенце. Маестрото не искаше той да се примири, за да се хареса, напротив, той издърпваше всяко дете да се качи все по-високо. Възпитаваше ги. Вие не сте обичайни деца. (Б.а. авторката е пяла в Детския радиохор.) Вие имате естетически критерии, може би, защото искате винаги да се получи най-доброто, независимо от трудностите. Както е сега - трудно е, но никой не се отказва.

- Кои са най-големите успехи на хора?

- Хорът има всички възможни награди. Получил е световни, национални призове. През 2002 г., преди да бъдем приети в ЕС, ние станахме посланици на европейската култура. Няма важна и маловажна награда. Всички са важни, защото са признание за труда на диригент, колектив, на пианисти и организатори. Най-голямата награда всъщност е това, че нашите зали са винаги пълни. Зала “България” не ни стига, затова ще направим юбилейния концерт в зала 1 на НДК. Почитателите се множат. Все повече възпитаваме публиката да заобича хоровото изкуство, въпреки че хората сега са разглезени от достъпа до най-красиви изпълнения.

- Детският радиохор е една от емблемите на България.

-Това е много хубаво и много отговорно. От теб се очаква да си на най-високо ниво. Това се изработва в залата на най-черните репетиции. Там е магията, там се кове всичко.

Пеенето е

най-съкровеното

изкуство, защото го

правиш със себе си

Каквото помислиш, това пееш. Децата го правят спонтанно. Тук е магията на диригента, който трябва да бъде искрен и да знае какво иска и как да го поиска от децата.

-Какви хора са тръгнали от Детския радиохор?

-Над 60 певици са тръгнали от хора - Ина Кънчева, Мария Радоева, проф. Мила Дюлгерова, Светлина Стоянова, Жана Костава, Мария Славова и много други. Има специалисти във всички сфери на живота - оперно-симфоничните диригенти Росен Миланов, Стефан Недялков, хоровите диригенти Зоя Видас, Румен Райчев, оркестровият диригент Иван Янакиев. Много самодейни състави са захранени с наши певци, които не могат да не продължат с песента. Има тонрежисьори, инструменталисти, журналисти, лекари, юристи…

- Сигурно има и много забавни случки през годините, разкажете някоя.

-В ежедневнието наистина има много забавни случки. На сцената обаче гледаме да ги няма, защото това би разсеяло изпълнението. Но певците така са обучени, че каквото и да става около тях, те продължават да пеят.

Случвало се е в зала “България” да

изгасне големият

лампион над

сцената и децата

продължават да пеят

Иначе смях в залата има много. Опитвам се, освен да пеят, да бъдат артистични, да са усмихнати и да излъчват тази радост, която изпитваме от хубавото музициране. Когато са съсредоточени и сериозни и аз направя огледално тяхната физиономия, изведнъж всички прихват в смях. На Кранево, където са нашите лагери за подготовка, също се смеем, правим си шеги. Първа съм да ги подканя да направят нещо извън регламента и рамките, които обичайно следваме. Свобода имаме, строгостта е по време на репетиция, когато работим. После сме приятели.

-Още ли задължавате хористите да носят лимонови резенки на всяко турне?

-Задължително. Когато преди 2-3 години търсех спонсори, написах на завода. За съжаление, не ми отговориха. За да наложи маестрото лимоновите резенки, се е съветвал с дългогодишният лекар на хора проф. д-р Антон Митов. Страхотен човек! С невероятна култура, с невероятна обич към децата. И сега преди всеки концерт и в паузите се ядат лимонови резенки.От дълги години вече грижата за децата пое д-р Рени Бориславова.

  • Полфрийман и горчивият вкус за дефицит на справедливост

    Полфрийман и горчивият вкус за дефицит на справедливост

    Когато миналия септември съдът пусна предсрочно на свобода Джок Полфрийман, осъден за убийство на студент, се разрази обществена буря. На практика наказанието на Пофрийман намаля сериозно - 6 години и половина. Главният прокурор тогава Сотир Цацаров атакува решението за предсрочно освобождаване пред ВКС
  • Даниел Спасов, Катрин Селие, Милен Иванов и Александър Селие - двамата певци са със съпругата и сина на Марсел Селие.
СНИМКА: ФЕЙСБУК

    Загрижеността за бъдещето на “Мистерията на българските гласове” е наша мисия

    Златната марка “Мистерията на българските гласове” предизвика задочен спор на страниците на в. “24 часа” между певици от хора и настоящата диригентка Дора Христова. Днес публикуваме отговора на певеца Даниел Спасов, който също е част от историята на знаменития хор. “Писанията” на Дора Христова в отговор на отвореното писмо от народната певица Олга