4 отрасъла със 117 000 заети са ударени най-силно от 3-те вълни на кризата

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8411755 www.24chasa.bg

В 16 сектора работните места са в

най-голям риск заради карантината,

в 14 - заради кризата на външните пазари

Мерките за борба с пандемията ще доведат до значителни стопански загуби, като макроикономическите измерения почти сигурно ще надхвърлят спада след финансовата криза от 2008 г. Тук правим начален опит да очертаем различния тип негативни въздействия върху отделните сектори на икономиката. Базираме оценките си на широк кръг данни за структурата на стопанските отношения, ключовите пазари и продуктовата специализация, като се опитваме да отчитаме и най-новите данни за дейността и затрудненията в различните типове производства.

Най-общо разглеждаме 3 ефекта:

- Пряк (незабавен) ефект. Това е непосредственият ефект от забраните и ограниченията – включват се както вътрешните мерки, например за ресторанти, спортни и културни прояви, търговски центрове, така и външни, например ограничения за пътувания в чужбина, отменени полети и др.

Косвен (средносрочен) ефект. Тук обобщаваме различните непреки въздействия, които с голяма вероятност ще се проявят в месеците, следващи отмяната или смекчаването на преките забрани за дейност и ограничения пред социалния живот.

Последиците ще са както от спряната работа и понесените загуби заради противоепидемичните мерки, така и заради
неизбежната промяна в структурата на потребление и очаквания спад на заетостта и доходите.

- Зависимост от външни пазари. Независимо дали става въпрос за незабавни и средносрочни въздействия, за някои отрасли водеща е динамиката на вътрешния пазар, докато за други решаващо е възстановяването на дейността и поръчките на чуждестранните партньори.

Силата на въздействията илюстрираме чрез
оценка в три степени: “слабо” (1), “средно” (2) и “силно” (3). Оценките трябва да се приемат с голяма доза условност като отправна точка за дискусия и ще бъдат динамично променяни при получаване на актуални данни за развитието на кризата.

Същевременно отчитаме, че всички сфери на стопанския и обществения живот ще претърпят трансформация, включително и публичните услуги, и следователно дори дейностите, за които прогнозираме “слаб” ефект,
почти сигурно ще понесат
финансови щети и ще се
наложи да се адаптират

Фокусът е върху работните места в риск, като в таблицата са посочени данни за общия брой на наетите лица в отделните икономически дейности.

Дейността на самонаетите лица не е отчетена, което предполага, че общата заетост по сектори е по-висока, като това е особено характерно за селското стопанство, ресторантьорството и хотелиерството, както и за някои видове професионални услуги. Важно е да се посочи, че дори за силно засегнатите отрасли голяма част от компаниите ще се приспособят и ще успеят да продължат дейността и съответно ще съхранят част от служителите си. В този смисъл “заетост в риск” не трябва да се разглежда като прогноза за очаквано закриване на работни места за целия отрасъл, посочени в таблицата.

 

 

  • Гадно е с вируса, но май ще си живеем с него

    Гадно е с вируса, но май ще си живеем с него

    Още малко и ще стане година в плен на коронавируса. На човечеството яко взе да му писва, но колкото и да се залъгва, че краят му се вижда, ще трябва да се научи да живее с гадната и опасна инфекция, която превзема все по-големи територии. Краят не се вижда, макар че ваксините донесоха светлина в тунела
  • Георги Марков

    Георги Марков: Не се предавай, Доналд Тръмп!

    От президентския стол на Велика Америка слиза Доналд Тръмп. Най-голямата политическа жертва на коронавируса, но на световната политическа сцена остава явлението тръмпизъм. Не на глобализма ! Да на патриотизма! Да на националния суверенитет ! Да на защитата на границите от незаконни мигранти ! Да на националната идентичност