Слави Ангелов: Побоят ме срещна и със смели хора с големи сърца

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8499273 www.24chasa.bg

Нападателите ми са професионални биячи, на които това е постоянна работа, мислят си, че нищо от 90-те не се е променило

- Слави, в какво състояние те завари новината за акцията срещу твоите нападатели, как се възстановяваш след получените травми?

Слави Ангелов на премиерата на една от книгите си за мафията.
Слави Ангелов на премиерата на една от книгите си за мафията.

- Тук ще ти издам една малка тайна. Аз се оказах може би най-облагодетелстван на планетата от коронавируса и карантината. Защото и да искам, няма как да излизам, и прекарвам толкова много време със семейството си. Възстановявам се постепенно. Носът ми беше счупен, но вече е по-добре. Кракът ми също бе счупен и гипсиран. Лечението му ще продължи още поне месец и половина. Останалите

Десетки студенти по журналистика останаха в професията заради мотивацията, която им даде Слави Ангелов в създадената преди години от него академия “168 часа”.
Десетки студенти по журналистика останаха в професията заради мотивацията, която им даде Слави Ангелов в създадената преди години от него академия “168 часа”.

травми по главата и лицето

постепенно отшумяват

- Как минава сега денят ти - след побоя и в карантина заради коронавируса?

- Ами аз реално почти не съм спирал да работя. Вечерта преди да ме нападнат, ние вече бяхме подготвили вестник “168 часа” за печат. Изписаха ме следващия понеделник - прибрах се у дома и започнах да работя по следващия брой. До края на седмицата направихме и новия брой на списание “Космос”. Най-трудно беше в първите седмици, защото тези хора са професионалисти - те

бият 30 секунди и ти после

15 дни едвам се движиш

За мен е много важно, че имам цялата тази работа, защото така съм свикнал и времето ми буквално лети. Обръщам гръб на тази история, за да продължа напред.

- Когато видя кои са задържаните, вече обясняваш ли си нападението и предполагаш ли кои са поръчителите?

- Аз видях единия нападател доста добре, въпреки че беше с маска, в секундите преди инцидента. Дори се усъмних в него заради маската, но той успя да ме заблуди, че е спортист, излязъл вечерта да тича. Сега, като се замисля, в първите дни, като се опомних от шока, се чувствах леко объркан и дори може би гузен, че със заети с чанти ръце не съм успял да окажа съпротива при нападението, а след първия удар и сблъсъка в земята загубих съзнание. Но снимките, които видях вчера на арестуваните, надхвърлиха очакванията ми и обясняват всичко.

Сблъскал съм се с
елитни
професионални
биячи,
на които това е
постоянна работа

Имам своите обяснения за всичко, което толкова неочаквано ме сполетя, но ще оставя на полицията и прокуратурата да си свършат работата.

- Наясно ли си за себе си с кое точно от твоята журналистическа работа си предизвикал атаката?

- Има хора от миналото. С много нисък праг на търпимост, които са свикнали цял живот по този начин да решават своите проблеми. Те не знаят друго, защото са застинали в мисленето си в 90-те години. За тях нищо до днес не се е променило. И страшното е, че може би в някаква степен са прави, щом всичко това действително се случва в 2020 година.

- “Атентат срещу държавата.” Така главният прокурор нарече нападението срещу теб, но ти самият очакваше ли, че извършителите ще бъдат заловени бързо?

- Аз имах някаква информация какво се случва. Знаех, че полицията работи наистина много активно и че за тях през цялото време беше много важно заедно с прокуратурата да съберат значителни улики срещу заподозрените, за да не стане така, че да ги арестуват и след една седмица да ги пуснат на свобода. Надявам се, че са успели да съберат наистина сериозни доказателства, защото тези биячи със сигурност имат още много жертви. Най-вероятно и служителят на “Левски”, който бе пребит подобно на мен, но през миналата година. Свързват ги и с аналогичен побой над зъболекар, отново в същия район.

Вероятно са замесени
и в много други
престъпления
Аз лично не вярвам, че затвор би ги променил, но трябва да има възмездие за всичко, което са направили.

- Цялата ти журналистическа кариера е свързана с разследвания, имал си сблъсък с достатъчно опасни хора, още по времето на т.нар. мутренски години през 90-те. Но случилото се с теб миналия месец стресира обществото, защото мнозина си дадоха сметка, че щом има такова зверско нападение над журналист, и то в центъра на София, явно силовите методи и начинът на разправа не са се променили много в днешна България.

- Като си спомня за всичко суперрисково, което съм правил през 90-те години, а и по-късно, ако някой ми беше казал в началото на 2020 година, че ще ми се случи подобно нещо, щях да му се изсмея. Вечерта на 17 март обещаваше да е една много обикновена вечер за мен. Когато паркирах пред нас, минаваше 20,40 часът.

Бързах да приготвя

вечеря на дъщеря ми

у дома,
а след 22 часа да взема жена ми от работа - във вторник вечер тя прави предаването “Референдум” по БНТ 1. Само че биячите объркаха плановете ми не само за вечерта, а и за следващите седмици и месеци. И сега на моменти съм като втрещен - вечеряме, говорим си за нещо, пренесъл съм се в по-добър свят и изведнъж чувам по новините на телевизията да говорят за мен…

- Кое ще ти тежи най-много от преживяното?

- Аз от цялата история няма да запомня най-лошото за себе си, дори и болката в първите минути, когато се опомних. Не можех да дишам. Задушавах се от кръвта, която течеше отвсякъде по лицето ми, и не знаех къде съм и какво се е случило. За мен обаче най-голямата тежест е шокът за близките ми. Дъщеря ми е сама у дома, когато научава от приятелка какво се е случило долу - само на 20-30 метра от нея, а съпругата ми е още в ефир в телевизията, когато се обажда мой приятел.

Това, което изживяха
близките ми, никога
и на никого няма
да простя

- Чувството за безнаказаност ли е това, което кара такива като твоите нападатели или пък като младежа с наркотиците в кръвта, който уби Милен Цветков на светофара онзиден (в неделя - б.а.), да вилнеят по улиците на България?

- Причината за всичко това е системната липса на правосъдие в нашата страна. Биячът, който ме нападна пръв, преди да дойдат колегите му с металните предмети, за да ми счупят и крака, беше много нагъл, той не се притесняваше от нищо и дори не се опитваше да направи нападението по-прикрито. Всичко това говори за тотална липса на респект към правосъдието, но и за фиксация от страна на тези хора да са всеки ден срещу системата.

Те се мислят за
специални. Те дори се
смятат за родолюбци

А общото между моя случай и този на Милен е, че става въпрос за проблеми, на които дълги години не е обръщано достатъчно внимание. Бездействаме и очакваме всичко да приключи от самосебе си. Не, това няма как да стане. Бездействието води само до ескалация и още по-голяма уродливост.

- Има ли нещо положително, с което ще излезеш от тази история?

- В цялата тази грозна история има и няколко много, много добри новини и това са хората, които реално ме спасиха в тази нощ. Без тях най-вероятно щетите по мен щяха да са по-тежки.
Първо се намесва мой съсед, който секунди преди нападението влиза в другия вход (той също бе причина да сваля подозрението си от маскирания бияч - помислих си, едва ли е опасност, има и свидетели).

Съседът излиза обратно навън много бързо, когато чува подозрителен шум. Започва да им вика. А почти веднага след това спира и кола. В нея се возят мъж и жена, които случайно минават оттам и виждат, че се случва нещо нередно. Това са

невероятно смели

хора с големи сърца,

на които съм изключително благодарен.

Много често някой спасява някого някъде при бедствия например или пък помага в трудна ситуация. Но в моя случай истината е, че се изисква невероятна смелост, защото ти се сблъскваш лице в лице с брутално опасни хора, реално се сблъскваш с мафията. Тези смели хора - съседът ми и мъжът и жената от колата, са сигурен знак, че в тези объркани времена може би не всичко в нашата страна е загубено.

Искам да благодаря също на лекарите и сестрите от ИСУЛ, които се погрижиха за мен по най-добрия начин в нощта на нападението и в следващата седмица. Там се сблъсках с личната драма на всеки - имаше сестра, която се тревожеше, че заради карантината и смените си не може да запали свещичка на гроба на момиченцето си, станало звездичка в катастрофа.

- С какво освен вестника и списанието се занимаваш сега?

- Това, което е много ценно за мен, е, че голямата телевизионна платформа за българите в чужбина “Нетера” прояви интерес към трите документални филма, които направих в последните 3 години, продуцирани от нашата издателска група. От понеделник те ще бъдат качени отлайн от “Нетера” и достъп до тях ще има от всички точки на света извън България.

Филмите са за защитен свидетел, който започва да дава показания срещу мафията, след като, без да знае, доставя оръжието за убийството на най-добрия си приятел. Също за българка, която е била цели 8 години без почивен ден в сексуално робство в Нидерландия и днес е под защита на полицията там. Третият филм е за рекорда по дълбочинно гмуркане на Теодора и Михаил Балабанови в залива Торонеос, Гърция, от който успя да изплува жив само Михаил. В България авторските права за трите филма са на Нова телевизия, която преди няколко седмици излъчи първия от тях - “Защитен свидетел”.

- С какво ще те промени този инцидент?

- Когато бях на 24 години, ме блъсна кола с 80 км/ч на автобусна спирка в София. Летях 10-15 метра. Няма боксьор, нито ММА боец на планетата, който да те удари с такава сила. Възстановявах се много дълго. И, разбира се, питах се: Защо точно на мен се случи това? Какво лошо съм направил? Биячите за кратко ме върнаха в подобни размисли, но вече знаех, че моята съдба е непрекъснато да се боря и да минавам през изпитания. Това, което ми се случи, ми каза за пореден път: по-кротко в амбициите, сценаристът е друг, не спира да те изненадва и когато най-малко го очакваш. По-кротко не в писането, а в живота. Никога не съм спирал да пиша и няма да спра. По-кротко в очакванията, по-кротко в плановете.

  • Парламентарните мравки тръгват от начина, по който избираме депутати

    Парламентарните мравки тръгват от начина, по който избираме депутати

    БСП изгуби 10% от депутатската си маса - от 80 народни представители в началото на този парламент вече са 72-ма, след като 6-има напускат червената група. И в този парламент доста депутати се разроиха вън от групите си, но това се случва във всяко Народно събрание след 1990 г. Или партийното ръководство изключва “предатели”
  • Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Уважаемият вицепремиер Томислав Дончев вчера от трибуната на парламента сподели, че енергията, обхванала една част от българското общество, която е на площадите, ще бъде пропиляна, ако не доведе до промени. Какво трябва да се промени според него - законодателната рамка, дори и конституцията, за да може държавата да изпълни една от основните си