Самодоволството убива или какво искат да кажат европейските студенти в Харвард на своите лидери

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8506978 www.24chasa.bg
Част американския университет Харвард

Група европейски студенти от политическия факултет на университета Харвард се заеха да напишат текст, анализиращ реакцията на ЕС към COVID-19. Те са от 10 европейски страни и искат да го разпространят в целия ЕС. На "24 часа" текстът бе предоставен от нашия читател Алекс Роснев, който завършва Харвард бизнес скул. Публикуваме го без редакторска намеса.

Рискът от липса на реформи в ЕС след COVID-19

Университетът Харвард
Университетът Харвард

Европейски студенти от Харвард апелират за реформи в управлението на ЕС след COVID-19.

Американските морски пехотинци са обучени, че "Самодоволството убива". Можем да кажем, че този урок е валиден и днес. Когато кризата с COVID-19 приключи, европейският проект ще се промени или ще загине, във всеки случай не може да остане същият. Затова апелираме за реформи.
Ние сме поколението, родено след Втората световна война и Студената война. Израснахме под синия флаг на демокрацията. Никой от нас не е преживявал подобна тежка криза, нито е бил свидетел на политическа реакция от такъв мащаб. Никой от нас не е виждал лидерите на европейските държави под такова напрежение, борещи се да спасят животи. Никой от нас не е очаквал, че един ден европейският проект ще бъде толкова близо до провал.
Не отричаме, че лидерите на национално ниво и на ниво ЕС постигнаха успехи в борбата с COVID. Те се стремят да направят всичко възможно, за да ограничат опасността от разпространение на вируса. След началната фаза, когато държавите-членки, съвсем разбираемо, "поставиха първо своите собствени маски", се появиха и първите признаци на трансгранично сътрудничество. Например френски пациенти с COVID бяха прехвърляни в Германиs, а трансформирането на парламента в Страсбург в здравен център се превърна в мощен символ на сътрудничество. Политическите сигнали, изпратени от Италия и Испания (срв. Статия на Педро Санчес), получиха благоприятни отговори във Франция и Германия (вж. Декларация на Хайко Маас). Икономически, след първоначално неразбирателство, Европейската централна банка използва инструментите, с който разполага, за да намали силата на предстоящата рецесия. Учени и политици вече обсъждат най-добрия начин за обвързване на дълговете, включително чрез корона-бондс. Но това са все технически решения; бинтове и лепенки за спиране на кървенето. Ние смятаме, че прилагането дори и на най-добрите технически мерки, разбира се ако държавите-членки успеят да се споразумеят за тях, няма да са достатъчни, за да бъде предотвратен разпада на ЕС.
Това, което може да ни провали, е настоящото състояние на европейския проект, характеризаращо се с половинчати решения и незавършени, необмислени компромиси, които са се превърнали в нашите най-уязвими места. Антагонизмът между Съвета и Комисията породиха напрежение. На 26 март Съветът не можа да вземе решение за икономически план, и въпреки това Комисията все пак реши да съобщи какво прави ЕС срещу коронавируса. Некоординираното икономическо управление и все още недостатъчното използване на правилото за мнозинство също са пречки. Паричната интеграция без фискална интеграция постави националните политики над колективните действия. А липсата на общоевропейски инструменти за обществена здравна политика изложиха живота на риск.
Няма нищо по-лошо от сложна криза, внасяща хаос към вече обърканата наднационална структура. Ако след COVID-19 ЕС приложи амбициозни и справедливи икономически мерки, но не преразгледа собствената си структура, както порпусна да направи след финансовата криза през 2010 г. и миграционната криза през 2015 г., можем да предположим какъв ще е резултатът. Политическите лидери и гражданите ще хвърлят вината върху Брюксел и евроскептицизмът ще се засили. Китай ще бъде похвален за по-бързото преодоляване на кризата и китайският авторитарен модел може да се окаже привлекателна алтернатива на нашите "антикварни" концепции за демокрация и човешки права. На глобалната сцена ЕС ще продължи да се разглежда като механичен сбор от отделни държави, лишени от обединен глас. Доверието в ЕС ще спадне драстично. Както започваме и ние да научаваме, самодоволството убива.
Трябва да се действа. Рано е да се препоръчват конкретни решения, но посоката е ясна: повече политическа сила на равнище ЕС, повече солидарност и повече координация, когато е необходимо. Защо? Солидарността, в процеса на реконструкцията и възстановяването е верният отговор не само по алтруистични причини, но и по технически и научни - за търсене на най-добър отговор на кризата и адекватни средства за защита, а също така и по икономически причини, за да разширим фискалния си капацитет и да улесним възстановяването. Гледайки напред, само един по-силен, по-интегриран Европейски съюз може да ни върне гласа на международната сцена, да доведе до по-голям просперитет и най-важното - да направи всички наши държави по-издръжливи на кризи като тази. Европа може да бъде по-голяма от сбора от нейните части, когато решенията, които биха могли да спасят човешки животи и работни места, не се блокират от неподходящата структура на органите на управление.
Ние принадлежим към поколение, което вярва в превръщането на кризите във възможности. Докато всички стоим в къщи, за да спасим животи, призоваваме нашите политически лидери да се подготвят за спасяването на европейския проект и да покажат лоялността си към неговия дух. Макар да е твърде рано да се предвидят всички последствия от кризата, покажете ни, че нещо ще се промени. Самодоволството убива.

Мартина Бедацова

Анри Бребант
Ми Дал
Мария Файос Херера
Дейвид Манури
Лейла Пирбай
Алекс Роснев
Ромен дьо Сен Периер
Ана Есмералда Мартинес Саес
Йохана Шиле
Карлос Алонсо Торас

Авторите са европейски студенти в университета Харвард в Кембридж, Масачузетс

  • Защо Кремъл иска Кирил и Методий напук на историята

    Защо Кремъл иска Кирил и Методий напук на историята

    Руснаците го прекалиха - такава беше общата реакция по повод онази изложба в Руския културен център в София, според която Кирил и Методий са “рeфoрмaтoри нa cлaвянcкaтa aзбукa, cъздaтeли нa църкoвнocлaвянcкия eзик, първи рaзпрocтрaнитeли нa грaмoтнocттa и прocвeтaтa в Руcия”. Пак по повод на азбуката президентът Путин съобщи по 24 май 2017 г