Защо растат кредитите за жилища, докато затягаме коланите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8526219 www.24chasa.bg

Парадокс на лошите времена: колкото повече спестяваме, толкова повече обедняваме

През март растежът на кредитите в България значително се забави.

Като цяло кредитите за частния сектор на икономиката се увеличиха едва с 82 млн. лв. – далеч по-малко спрямо 385 млн. лв. увеличение предходния месец.

Основната промяна беше при кредитите за бизнеса, които намаляха с 69 млн. лв. за месеца спрямо над 200 млн. лв. увеличение предходния месец.

Кредитите за домакинствата се увеличиха със 125 млн. лв., има известно забавяне спрямо 166 млн. през предходния месец.

Данните показват, че бизнесът рязко е натиснал спирачките и е ограничил вземането на нови кредити, като и банките най-вероятно са повишили кредитните изисквания. По принцип март е слаб месец за кредитиране на бизнеса, но тази година има дори спад на общия обем кредити – това означава, че фирмите са

изплатили

повече кредити,

отколкото

са взели

С над 71 млн. лв. намаляват ползваните овърдрафти - една от причините вероятно е отлагането на срока за плащане на годишния данък печалба от 31 март на 30 юни. На фирмите е дадена възможност и сами да си определят тримесечните авансови вноски за тази година и вероятно много от тях ще отложат и тези задължения за втората половина на годината. По този начин в бизнеса е оставена значителна ликвидност, макар и временно. С около 40 млн. лв. растат редовните кредити за бизнеса (без овърдрафти), но най-вероятно това са кредити, договорени в предишни периоди и усвоени в началото на месеца, преди въвеждането на извънредно положение. За съжаление, след средата на март много от бизнесите

замразиха новите

инвестиционни

проекти

заради голямата несигурност и падащите поръчки. Но тепърва през април ще имаме допълнително влошаване и забавяне на кредита за бизнеса. Все пак през април тръгна програмата за разсрочване на кредити както за фирми, така и за домакинства. Това ще облекчи бизнеса, но тъй като срокът за кандидатстване е до юни, вероятно по-значителен ефект ще видим през следващите месеци. Във всеки случай най-засегнатите фирми ще могат да отложат плащания с 6 месеца, което ще им спести стотици милиони и ще стабилизира нивото на кредита. През май-юни ще тръгнат кредитите по държавната програма за гаранции и по програмата на Европейската инвестиционна банка. Вероятно те ще окажат положително влияние, но истинско съживяване на кредита ще наблюдаваме едва когато започне възстановяването на търсенето и поръчките – най-вероятно през втората половина на годината. Дотогава фирмите ще избягват допълнително задлъжняване.

При домакинствата през март все още не се усеща пълният ефект на кризата.

При жилищните кредити има увеличение от 121 млн. лв. за март, което е сравнително нормално ниво за този месец от годината. Трябва обаче да отчетем, че жилищните кредити имат дълъг период на одобрение, месеци отнема и подготовката за покупка на жилище. С две думи, тези жилищни кредити през март

са подготвени и

отпуснати много

преди това,

само са усвоени през март. Хората са завършили отдавна подготвени сделки и са усвоили отпуснати жилищни кредити, но това ще се промени през следващите месеци. Нека не забравяме, че много от нотариусите не работят, а и домакинствата са по-предпазливи след въвеждането на извънредно положение, както и банките са по-взискателни. Вземането на дългосрочен кредит изисква сигурност и увереност в бъдещето, а такава в момента не съществува. В този смисъл избликът на жилищни кредити през март, за съжаление, ще намалее рязко през април-май.

Хората продължават да изплащат овърдрафти и задължения по кредитни карти, но и все по-малко вземат нови. Потребителските кредити растат с едва 35 млн. за месеца, което е 3 пъти по-малко от предишния месец и 4 пъти по-малко от същия месец на предходната година. Това е очаквано, тъй като потреблението на почти всички стоки драстично се срина през март, като изключим стоките от първа необходимост. Обикновено потребителски кредити се използват за покупка на дълготрайни стоки, а след като намалява тяхното потребление, намалява и нуждата от кредит.

Както може да се очаква, продължава увеличението на депозитите – през месеца депозитите на граждани и фирми нарастват с 428 млн. лв., а на годишна база растежът е 7,8% (има минимално ускорение спрямо предходния месец, когато растежът беше 7,7%). И фирмите, и домакинствата

рязко са

затегнали

коланите

през март –

дори тези, които имат приходи и не са тежко засегнати от кризата, гледат да спестяват повече бели пари за черни дни, за да са подготвени, ако бъдат ударени. Тази увеличена склонност към спестяване е рационална за всеки отделен човек или фирма, но като цяло за икономиката това води до драстично намаление на потреблението и инвестициите, съответно рязък спад на икономическата активност.

Страхът води

до повече

икономически

щети,

отколкото самият коронавирус (който в България е като цяло под контрол). Ако всеки спестява, никой не тегли кредити, не инвестира, тогава свиването на икономиката ще е далеч по-голямо от директния ефект от карантината. Колкото повече спестяваме в лоши времена, толкова повече обедняваме, защото икономиката пропада.

Това е проблемът, който трябва да се адресира на макроикономическо ниво. След края на извънредното положение първостепенна задача трябва да стане рестартирането на икономиката и бързо намаление на безработицата, съответно връщане към нормални нива на инвестиции и потребление. Могат да се използват различни инструменти, например стимули за работодатели, които запазват и откриват нови работни места, данъчни облекчения за нови инвестиционни проекти и за покупка на жилище. Въпреки че мерките за контрол на вируса ще продължат, трябва на всяка цена да рестартираме икономиката и да спрем стагнацията.

  • Виктор Стоянов гребе. Снимка:Инстаграм

    Строги към ергените и момите, но това ли е най-важният проблем?

    Денят си личи по сутринта, а духът на един регулаторен орган - от първите заседания след важни промени в състава му. В този смисъл след заседанието на Съвета за електронни медии човек може да остане с впечатлението, че най-важният проблем в електронната медийна среда в България е лошият пример, който дава риалитито “Ергенът”
  • Слави Василев, политолог

    Слави Василев: Украйна ще стане западна държава, когато и Русия стане

    Защо политическият ни елит си съдира ризата Искам да напиша няколко думи за Украйна. Чувам през последните седмици какви ли не мнения по темата. Политическият ни елит подкрепя гледната точка на украинските властимащи и оттам в обществото се заражда една лавина от еднопосочни мнения, които анатемосват всичко

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо