Оптимистична теория за 100-те дни

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8535346 www.24chasa.bg

Кога трябва да започне възстановяването на социалния живот и защо това е много важно

Въпреки разхлабването на ограниченията за парковете песимистичните настроения сред населението растат, и то не за това, от което трябва да се страхуват, а от мрачни мисли за бъдещето, което няма да е същото като миналото. Това очевидно е така, но да се безпокоим за неща, които не зависят от нас, е тъпо, безполезно и опасно за здравето. Трябва да се тревожим за това, което е непосредствено до нас и от което може да се предпазим - а именно да не се заразим или пренесем вируса. А има масово неглижиране на тази опасност, вероятно почиваща на теорията, че от тоя вирус умират само старите и болни хора, което, ако се случи, е само облекчение за социалните системи. Ние, младите, дето си ходим напред-назад, нас вирус не ни лови, а дори и да ни хване, няма да умрем.

Оптимистична теория за 100-те дни

Лекарите, които са виждали за какво става дума, са най-уплашени. Старите хора пък са обзети от някакъв фатализъм - все някога ще се мре, има ли значение от какво. Всички тези нагласи водят до масово неспазване на санитарните ограничения и затова лекарите са притеснени от отпускането на парковете. Принципно то е решение, което изглежда разумно, но може да бъде използвано за поведение от типа “вирус няма, това е измислица, за да ни наложат диктатура” и прочее невежествени бабаитлъци.

Та да се върнем на оптимистичната теория - азиатските страни, които първи преминаха през заразата, долу-горе на 100-ия ден вървят към някаква нормализация на социалния живот. Българските лекари смятат, че ако броят на заразените остане под 1% през тези 100 дни, броени от 8 март, когато бе отчетен първият заразен у нас, може да се предполага някакво завръщане към нормален живот в условията на вирус. Просто тогава може да се наблюдава затихване, при условие че заразените у нас не надхвърлят 60 000. Това екстраполирано означава 10 000 доказани с тестове, защото се приема, че 1 от 6-има се улавя с тест.

Ако това стане, реално у нас няма да има истинска епидемия, а само огнища тук-там, за които трябва да се приложи и технологичен контрол. Например има разработена и ползвана вече в България технология, която може да установи струпване на хора на едно място. Това не е никаква полицейщина, защото технологията отчита броя мобилни телефони в една клетка и всички тези телефони могат да получават автоматичен есемес да се разпръснат. Тази технология бе измислена преди години (паралелно от поне две фирми), за да се отчитат градските задръствания и се оказа много точна. В нея няма никакви ограничения на права или прекалено следене. Просто се отчита къде има събиране на мобилни телефони и съответно притежателите им. И те автоматично да получават съобщение “Опасност! Моля, разпръснете се!” В никакъв случай не бива да се отменят санитарните мерки прибързано, защото може да се повтори сингапурският сценарий - Сингапур се справяше добре, докато не ги сполетя втора вълна.

Лекарите смятат, че сравнително доброто положение в страни като България, Гърция и Словакия се дължи на факта, че те не допуснаха масово едновременно заразяване. Тоест, ако 100 души пипнат вируса едновременно при коефициент на заразяване 3,5 - тоест един заразен предава вируса на 3,5 души от близкото си обкръжение, след два дни имаме 1225 заразени. Това се случи на прочутия мач в Милано, от който пламнаха Италия и Испания. У нас има навлизане чрез скиори и гастарбайтери, но те са единици и заразяват главно в семействата си.

Това, че болестта е ограничена, е резултат на навременните мерки. Санитарните мерки са като добрата дипломация - никой не я забелязва и оценява, когато е добра, но когато не е добра и започнат войни, всички я ругаят, че не се е справила.

Но въпреки всичко завръщането към сравнително нормален живот е много важно, защото това ще възстанови оптимизма. А оптимизмът е най-важен за капиталистическата икономика. Защото, ако хората нямат добри очаквания за бъдещето, те не харчат, а при капитализма най-важно за икономиката е търсенето, и то търсенето на стоки не от първа необходимост - например жилища, дрехи, бижута, автомобили. Сега макар строителите да не са спрели работа и вероятно ще се появят много нови апартаменти, но кой ще ги търси, ако няма увереност, че ще е жив, или търсенето на автомобили - за какво ви е превозно средство, ако има забрани за придвижване.

Тоест трябва да вярваме, да се заредим с оптимизъм, но и да се пазим повече и лека-полека да променяме навиците си към нови. Август е чудесен за ново начало - театри и ресторанти на открито, автокина и други забавления, които изключват струпването на много хора на едно място.

Така че, оптимистичният сценарий от 100 дни, който си споделят лекарите от първата линия, е нещо реалистично. Той е важен за следващото развитие, тъй че трябва малко търпение и дисциплина.

  • Ако някой си мисли, че ще мине метър пред вируса, лъже се

    Ако някой си мисли, че ще мине метър пред вируса, лъже се

    Светът беше абсолютно безпомощен преди повече от година и половина. Пандемията го постави на колене. Лекарите бяха в шок, защото срещу тях беше напълно непозната болест, с която не знаеха как и не можеха да се справят. Стреляха напосоки, докато налучкат каква терапия да приложат. Човечеството не можеше и не искаше да приеме за реалност
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо