Инвестиционните програми на общините са ключ към бързо излизане от кризата, казва кметът на Велико Търново и председател на Националното сдружение на общините
- Г-н Панов, общините сякаш поеха основната тежест при прилагането на мерките против епидемията от COVID-19. Какви са отраженията върху бюджетите?
- Извънредното положение постави пред общините редица извънредни задачи, за които, разбираемо, не са предвидени средства в общинските бюджети. Ситуацията с коронавируса изведе на преден план грижата за живота и здравето на хората и общините нито за миг не са позволили този приоритет да бъде изместен. Паралелно с това нито една община не е намалила обема на своята работа.
Натискът върху общинските бюджети е сериозен. Засега се справяме с всички възможни резерви и с получените дарения. Искам още веднъж да изкажа нашата огромна благодарност на стотиците фирми и граждани, които подкрепят със средства, сили и труд усилията ни за справяне с кризата.
Два важни фактора трябва да бъдат взети под внимание при обсъждане на всяка от предлаганите мерки: неяснотата относно сроковете, в които ще бъдат прилагани извънредните мерки и, за съжаление, ясната перспектива, че част от фирмите, чиято дейност е преустановена, няма да могат да възвърнат пазарните си позиции в предишните обеми. Това ще се отрази пряко на събираемостта на местните данъци и такси. Ако хората са загубили работата си, как да очакваме от тях приоритетно да мислят за задълженията си към общината?
На този фон адекватната реакция е особено важна. Всеки лев, който се отпуска в подкрепа на една или друга сфера на живота, и всеки лев, който общините опрощават като наеми, такси за ползване, облекчения по данъчните задължения и т.н., трябва да бъде разглеждан като
Инвестиция в
оцеляването
Подпомагането обаче не бива да блокира възможността за бързо възстановяване, за завъртане на колелото на живота в нормалния ритъм.
- При сериозно намаляване на приходите на общините и същевременно увеличаване на разходите налага ли се преразглеждане на бюджетите?
- НСОРБ събира данни от общините за намаляването на приходите и за допълнителните разходи, извършени за прилагане на мерките в извънредното положение. Ще направим сериозен анализ и ще набележим конкретни решения, които няма да блокират нормалното функциониране на местната власт както в периода на кризата, така и след това.
Финансовите трудности налагат много общини да преразглеждат бюджетите. Ще дам няколко примера - в София само за компенсиране на намалените приходи от градски транспорт до средата на май ще са необходими още 9,5 млн. лв., за да бъде гарантирано нормалното му функциониране. Най-малко 4,8 млн. лева неданъчни приходи няма да постъпят в бюджета на община Варна, прогнозират колегите. С 2,2 млн. лева са спаднали приходите в община Русе в сравнение със същия период на 2019 г. Само от облекченията, които във Велико Търново предоставяме на гражданите и бизнеса, общината ще загуби над 150 000 лв. Дейностите в туризма на практика са напълно преустановени. Освен сериозните загуби за бизнеса губят и общините. Загуби трупат общественият транспорт, общинските културни и спортни обекти и много други дейности. Всички ограничителни мерки и приетите облекчения за гражданите имат пряко отражение върху приходната част на общинските бюджети.
А нашите разходи по предоставянето на социални услуги значително нараснаха. Много общини инвестираха в общинските болници, където са обособени близо 3000 легла за лечение на коронавирус. Това изисква промени в отделенията, отделни подходи, специална изолация.
Предварителните ни обобщени данни показват, че големите общини досега са разходвали средно около 500-700 хиляди лева, областните центрове - около 60-100 хиляди лв., и средните и малки общини - около 30-60 хиляди лева. Тук не са включени допълнителните инвестиции за адаптиране на общинските болници към новите изисквания за създаване на инфекциозни отделения.
- Какво ще поискат общините от държавата, за да се възобнови икономиката и животът?
- Въпреки трудностите, през които преминаваме, кметовете имаме държавническо отношение. За всеки от нас е ясно, че условие за бързото възстановяване е създаването на динамичен оборот в икономиката.
Затова и нашите усилия и предложения са свързани със създаването на условия за подкрепа на бизнеса. Освен с приетите временни облекчения по общини, но и с възможност за
своевременно
разплащане
към фирмите
за изпълнени дейности. За тази цел е особено важно да бъдат запазени основните приходоизточници на общините - местните данъци и такси. Това е най-бързата възможност реални средства да бъдат вложени в създаване на работни места, води до заетост, до средства за осигуровки и пенсии. От това зависи и дали общините ще успеят да запазят пълния обем на приетите инвестиционни програми. А изпълнението им ще е като трамплин за бързото възстановяване на икономиката. Но при липса на целево финансиране за противоепидемичните мерки, средствата, планирани в края на 2019 г. за инвестиции, много бързо могат да се стопят и да бъдат пренасочени за други разходи по време на кризата. Засега навсякъде в страната, където планираните дейности позволяват прилагането на мерките за социална дистанция, продължава облагородяване на публични пространства, ремонт и рехабилитация на пътища, реконструкция на сгради и др. Именно затова ние смятаме, че всеки опит за намаляване на бюджетите на общините чрез премахване на данъци или такси е пряко посегателство върху възможностите за нормално възстановяване на бизнеса и възвръщане на страната към нормален живот.
- Как да се помогне на местната власт да излезе от финансовите затруднения?
- НСОРБ търси други възможности за облекчаване на финансовата тежест върху общините:
- чрез предоставяне на възможност за ползване на безлихвени кредити при благоприятни условия и по-дълъг период на възстановяване;
- даване право на общините да ползват отчисленията и обезпеченията по Закона за управление на отпадъците за финансиране на други дейности в тази сфера и за поддържане чистотата на населените места, вкл. и чрез дезинфекционни мероприятия;
- трансформиране на налични целеви преходни остатъци от минали години - по решения на общинския съвет и по ред и условия, определени от финансовото министерство.
Рестартирането на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради може да е много важна част от този пакет от мерки, който има потенциал да даде бързи резултати, да запази работни места, съпътстващи производства, услуги, транспорт и т.н. Това е приоритет на НСОРБ, за който говорих и на встъпителния форум за новия мандат и пред общото събрание на сдружението през февруари.
В средата на февруари МРРБ изнесе данни, че близо 704 хиляди жилищни сгради имат остра нужда от саниране. Към края на март 2020 г. 1854 обновени сгради са въведени в експлоатация.
НСОРБ проведе проучване, в което се включиха над 9 500 души, живеещи в санирани и подлежащи на саниране блокове в цялата страна. Над 95% от гражданите са удовлетворени от новата визия на блоковете си и отчитат намаляване на месечните сметки.
В Българската банка за развитие са депозирани договори от 2016 г. без осигурено финансиране за 2500 блока, а необходимите средства за санирането им са близо 2 млрд. лв. Притеснителното е, че повечето собственици посочват, че ще се откажат от участие в програмата, ако тя продължи със самоучастие от тяхна страна. След кризата този фактор ще има силно обезкуражаващо влияние.
Ако Националната програма се рестартира, това ще доведе до оживление в строителния сектор, до наемането на нови работници, създаване на пазар за производители на материали за строителството. Ще растат всички допълнителни услуги и всички съпътстващи строителните процеси дейности, ще се увеличат постъпленията от осигуровки и данъци върху доходите.
Поканили сме ръководствата на всички парламентарни групи на разговор чрез видеоконферентна връзка, за да дадем на народните представители и аргументите на общините в оценката на обстановката в страната. Предстои ни и подобен разговор с вицепремиера Томислав Дончев, защото освен действията в условия на криза, ние вече активно се подготвяме за новия програмен период.