Мария Чернева: Болните в “Пирогов” приеха камерата ми като част от екипа, борещ се срещу COVID-19

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8558826 www.24chasa.bg
Мария Чернева

Бях в по-сигурна среда, отколкото вие в супера, казва журналистката на БНТ за престоя си в болницата пред в. “Всичко за семейството”

“В зоната на COVID-19” - така нарече документалния си филм Мария Чернева, в който показа реалността в ковид отделението на “Пирогов” такава, каквато е. След тридневен престой там тя показва лицата зад маските. Но освен лекарите, които аплодираме, журналистката на БНТ е заснела и лицето на болестта и хората зад статистиката. Филмът бе излъчен по БНТ1 в рубриката “Зад кадър”.

- Г-жо Чернева, влязохте за три дни с малка камера в “Пирогов” и така направихте филма си “В зоната на COVID-19”. Как стигнахте до тази идея?

- Първосигнално и рутинно. Само чаках удобен момент, за да мога да вляза и да снимам. Защото ако се замислите - на вас не ви ли липсва нещо от цялата картина на епидемията, на ковид? Не говоря за липсващо пъзелче някъде там, в долния край на мозайката. Става дума за огромна дупка в центъра на картината. Огледайте се - винаги става дума за нещо около, нещо косвено. А болните, битката на лекарите на фронтовата линия ги няма. Е,

чудно ли е тогава, че

вече има хора, които

започнаха да се

съмняват, че въобще

има епидемия?

Целта ми беше филмът да е нередактиран, суров разказ, затова се надявам да е истински. Реалността в него е такава, каквато я видя безпристрастната камера. Без ограниченията на страха, неизкривена от инстинктите на екипа ни. Болните и болестта се оглеждат в очите на трима лекари. Трима много млади лекари. Младите са тези, които са на първа линия срещу болестта. Но зад гърба им стои капацитетът на десетки специалисти, цялата болница.

- Какво означава “без редакторска намеса”, както представихте филма?

- Малко е философски отговорът и за да е точен, не може да е кратък. Но да кажем така - видели сме, каквото сме видели, не сме го форматирали спрямо собствените си представи за това какво трябва да е, не сме вграждали някакви наши страхове, не предпоставяме нещата. Нещо такова означава. “В зоната на COVID-19” е свидетелство, документ за епидемията там, където малцина могат да влязат. Благодарим на ръководството на “Пирогов”, че прие тази мисия и ни позволи да си свършим работата. Благодарим за разбирането и на всички болни, които приеха камерата ни като част от екипа, борещ се срещу болестта.

- Герои ли са лекарите? Това същите хора ли са, по които доскоро плюехме?

- Е, не! Няма да ме вкарате в подобни обобщения. От лекар до лекар има огромна разлика и обобщенията винаги предполагат грешка. А и не знам какви са мерките ви за “герои”. Аз видях млади лекари, всеотдайни с грижите си, които бяха благодарни, че могат да участват в тази световна битка на първа линия. Окрилени млади хора от силната подкрепа на всички свои колеги извън отделението. В моите представи за герои влизат най-вече пациентите. Видях тежко болни, които не се тюхкаха, не мрънкаха, не се жалваха. Болни, които са усетили ужаса от недостигащия въздух, които са били свидетели на паниката и интубациите на съседа по легло. Това са хора, които геройски понасят страха си и не се поддават на отчаянието. Смятам, че това са хора, които са толкова облъчени от множество адови описания за болестта им, че истински се възхищавам на стоицизма им. Или поне такива са онези, които видях за краткото време в отделението.

- Страхът е естествено чувство, как се преборихте с него?

- Нямаше страх, но не защото съм безстрашна или безразсъдна. Бях опакована цялата - очила и шлем, два броя ръкавици. Никакъв шанс за вирусите, които все пак не са извънземни и няма да се вдишат, за да те засегнат.

Бях в по-сигурна

среда, отколкото

вие в супера

- Как реагираха близките ви на този ваш “експеримент”?

- Спокойно, подкрепиха ме. Знаят, че излишни рискове не поемам.

- Вие сте биолог по образование. Чух коментар, че на човечеството това му предстои - нови и нови непознати вируси. Вие какво мислите?

- Журналистиката е моята професия, но наистина по образование съм биолог. Да, потвърждавам и това не е мое мнение, а реален факт. То се случва независимо какво мисля аз. Вирусите и бактериите се променят непрекъснато, скачат от едни гостоприемници на други. И невинаги са лоши. Само да ви кажа, че 8% от човешкия геном със сигурност е вирусен. Възможно е дори да са и повече. Още ще има да се изненадваме на ролята на вирусите, тук е интригата. А не в тяхната изменчивост.

- Ще излезем ли по-добри от карантината, или пак бързо-бързо ще забравим всичко?

- Някои ще излязат по-добри, някои ще си научат уроците. Други - не. И да, ще забравим бързо всичко. Убедена съм. Затова са и моите усилия да направя този филм, а също и други свидетелства за това време. Да си припомняме, когато трябва, какво беше.

- Как се справяте сега с карантината след снимките в “Пирогов”?

- Не съм в карантина. Не съм заразена, не съм заразна. Но се изолирах доброволно, най-вече за да може моите колеги да са спокойни. Стига ни напрежението около самата работа. Някои от нас имат и свръхреакция, няма нужда да ги стресирам допълнително. А иначе употребих времето си в подготовката на филма.

- Завърнахте се в БНТ, след като напуснахте обидена, трудно решение ли беше?

- Напуснах БНТ заради конфликт с предишното ръководство. Когато нямаш условия да работиш,

решението да

напуснеш е лесно

По-трудно щеше да ми е да остана и да направя неприемливи компромиси. Върнах се с надеждата да работя по темите, по които съм събрала доста компетенции и опит - здравеопазване, някои аспекти на социалната политика, науката. Като начало трябваше да отворя пространство за актуална публицистика. То беше крайно свито, но получих гаранциите, че това ще се промени. И се променя.

- Направихте филма “Полярни изследователи”, какво открихте за себе си на ледения континент?

- Този филм беше моят балсам, моята реанимация. Той ме извади от депресията. Бях щастлива, че работя. На ледения континент открих много приятели, нова кауза. А иначе развих умения с камерата и монтажа, крайно полезни за последния ми филм сега за “Пирогов”.

- Не се ли видяхте в ролята на някой от изследователите там, все пак сте микробиолог?

- О, да. Дори съм замислила един научно-журналистически проект. Има пресечна точка, някой ден ще се радвам да го извадя от зоната на мечтите си и да го реализирам.

- Как от микробиологията стигнахте до БНТ?

- Всъщност крачката е много малка. И често прекрачвам от едната и от другата страна. Това е страхотно. Между работата на учените и журналистите има много повече общи неща, отколкото можете да си представите. Стига само да спомена за безкрайната любознателност. Попаднах случайно в БНТ, но неслучайно останах там. В началото майка ми ме помоли да помогна на неин колега за материал за балерина, която трябваше да кандидатства за работа в чужбина. Прилъгваха момичета за работа в заведения с “консумация”. Той направи материала си, аз описах в отделно каренце емоцията си. От предаването “Култура за всички” от БНТ прочели и поискаха да доразвият тази тема. А после преходът и кризата не ми дадоха никакъв шанс да продължа с науката. Остана ми само телевизията.

- Родителите ви Пенка и Григор Черневи са известни журналисти. Получихте ли подкрепата им да тръгнете по техния път?

- Да кажем така - поне в началото не ми пречеха. Но критичността на баща ми, който смяташе, че всеки трябва да тежи на мястото си с нужната експертност, ми даде важна отправна точка. За родителите ми журналистиката е призвание и в началото не беше очевидно дали това важи за мен. Но когато разбраха, че не се шегувам, приеха моята работа и подкрепата им стана безусловна.

- Каква е Мария Чернева извън екрана?

- Същата. Нямам две лица. С моята чувствителност мога да бъда весела, гневна и любознателна. Обичам да чета, да изследвам и да пътувам. И да се грижа за къщата си.

- С Даниел Чипев носите ли си работата вкъщи, успявате ли да разграничите личния от професионалния живот?

- Да, носим работата си вкъщи и сме се примирили - не можем да ги разделим, пък и не искаме. Може би затова е толкова пълноценна и връзката ни.

Публикуваме интервюто назаем от в. “Всичко за семейството”

CV

Мария Чернева е родена на 9 януари в София.

Завършва биохимия и микробиология в СУ “Св. Климент Охридски”. Дъщеря е на известните журналисти Пенка и Григор Черневи. Близо три десетилетия работи в Българската национална телевизия. Следи проблемите на здравеопазването и социалната сфера. От 2013 до 2018 г. е член на обществения съвет на фонда за лечение на деца. Авторка е на десетки репортажи и документални филми, които два пъти носят наградата “Валя Крушкина".

Има син. От години живее с колегата си от БНТ Даниел Чипев.

  • План Б - бюлетини от вкъщи

    План Б - бюлетини от вкъщи

    Когато визионерите започнаха да анализират последствията от коронавирусната криза, ударила света, ето едно от нещата, за които бяха единодушни: ще се промени технологията на гласуване. И в България, и в цяла Европа карантинните мерки лека-полека отпадат. Но все още никой не може да каже със сигурност кога вирусът ще бъде окончателно победен