Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №1 и е събрал над 134 хил. прочитания:
Това, което днес се представя за "Мистерията" не е "Мистерията на българските гласове. Това е подмяна! Това пише в отворено писмо до "24 часа" народната певица Олга Борисова, основател и дългогодишен солист на хор „Мистерията на българските гласове“. Ето какво ни пише тя:
През далечната 1961 година постъпих в Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио. Там премина целият ми съзнателен творчески живот. Част от този ансамбъл беше и женският народен хор, който по-късно стана известен като „Български държавен женски радио-телевизионен хор“ и като „Мистерията на българските гласове“. За мен този хор е всичко – мисия, призвание, начин на живот. Съдбата му и днес не ми е безразлична. В последните години с нашия хор се случиха меко казано странни неща. Дълги години мълчах в името на работата. Днес мисля, че подобно мълчание е повече от опасно.
Професионализмът изчезва, съставът се обезличава и колкото и да е странно - към този момент той е еднолично притежание на един единствен човек - диригента Дора Христова?! В определен момент, без знанието на певците, тя си е позволила да регистрира в Българското патентно ведомство индивидуална търговска марка „Мистерията на българските гласове“?! Оказва се, че у нас е възможно всичко!!! Да кажа, че съм възмутена е малко! Възмутени, обидени и огорчени са и повечето мои колежки - певици, които са основатели на хора, които пеят във всички албуми на швейцарския продуцент Марсел Селие, които осъществиха най-грандиозните турнета в световните концертни зали, които изпяха тези красиви песни и утвърдиха по света това име! Днес всички ние, които създадохме с гласовете и таланта си това явление сякаш ни няма! Оказва се, че „Мистерията“ е само един единствен човек – Дора Христова!? Как е възможно едно колективно усилие и един общ творчески резултат да бъдат еднолично присвоени от някого?
„Мистерията на българските гласове“ е общият многогодишен труд, творческата енергия и талант на много певци, музиканти, продуценти, композитори, диригенти, на обществените медии БНР и БНТ, където дълго бяхме на щат…
Да, нерадостна е съдбата на нашия хор... Създаден е през 1952 година като част от Ансамбъла за народни песни на БНР. Наши записи, заедно с тези на други хорови състави бяха включени в дисковете на Марсел Селие „Мистерията на българските гласове“, вторият от които получи наградата „Грами“. До 1990 хорът беше на щат към БНР, а от 1990 до 1997 година беше на щат към БНТ. През 1997 година бяхме съкратени от телевизията и всъщност тогава започнаха проблемите…
През годините диригенти на нашия хор са били Красимир Кюркчийски, Борис Петров, Коста Колев, Здравко Михайлов, Димитър Динев, Стефан Мутафчиев, Людмила Герова, Георги Генов, Любен Ботушаров, в последните години Дора Христова. Когато останахме извън щата на БНТ многократно предлагахме да се създаде сдружение към хора или фондация, но тези предложения бяха пренебрегвани и подминавани с мълчание от диригента Дора Христова. Защо ли? Защото тайно от всички нас, включително и от семейството на Марсел Селие /собственици на търговска марка за звукозапис и издателска дейност/, тя е направила самостоятелна регистрация. Така се оказва, че към този момент с името „Мистерията“ може да се разпорежда единствено и само Дора Христова?! Както си иска….Самостоятелно и безконтролно! Това е узурпиране и присвояване на едно национално и обществено достояние като „Мистерията на българските гласове“!
Не може един общ колективен труд да бъде присвоен и да е притежание само на един човек! Какво общо има Дора Христова с основаването на нашия хор, с дългата му история, със стотиците му записи и изяви, с дисковете на Марсел Селие „Мистерията на българските гласове“, където има записи и на други диригенти и още хорове? Тя е само една малка част от историята му!
Няма да се спирам на начина й на работа и на диригентските й качества. За никого не е тайна, че тя наследи наготово един съвършен хоров състав, с много опит и натрупвания. Десетки колоси на народната ни музика бяха работили преди Дора Христова с нас. Те изградиха този хор, те го превърнаха в съвършен инструмент, те поставиха и дирижираха десетки хорови пиеси. Достатъчно е само името на Красимир Кюркчийски. Фактът, че той беше забранил да пеем песните му, защото меко казано не приемаше професионалната работа на Дора Христова, говори повече от всичко!
Малко преди смъртта си композиторът Петър Льондев ми предложи заедно с Красимир Кюркчийски да посетим семейство Селие в Швейцария, за да спасим нашия хор от Дора Христова. Тревогите му бяха, че тя не работи професионално, че не „изпипва“ нещата, че хорът звучи разстроено и често фалшиво, че не се развива, а вегетира и стои на едно място. За съжаление и двамата се разболяха и си отидоха. След това почина Марсел Селие, а историята, успехите, натрупванията и всичко свързано с „Мистерията“ беше присвоено от Дора Христова! Без морал, без почит и уважение към създателите на хора и историята му…
В определени моменти към състава имаше художествен съвет, в чийто състав бях и аз. Там обсъждахме основно творчески проблеми. В последствие обсъжданията останаха в миналото. Дора Христова подмени еднолично художествения съвет и го превърна във формална структура за обсъждане разпределението на хонорарите. В цялата ни практика не ни е показан нито един договор за турне или концерт. Кой и как го сключва, за каква сума и т.н. Всички договорни отношения преминават през личната фирма на Дора Христова „Музика и изкуство“. Изобщо след като бяхме лишени от държавна подкрепа настъпи златното време на самоуправството на Дора Христова, лишено от всякакъв контрол. И на присвояването на всичко, свързано с хор „Мистерията на българските гласове“ - история, контакти, права, изяви и договори…
Преди три години Дора Христова предостави изключителни права на музикалната фирма „Шуберт мюзик“ с управител Бояна Бункова. Оттогава започна истинското падение на хора и обезличаването му. Всъщност вече думата няма и самата Дора Христова, защото тя е делегирала всички права на „Шуберт мюзик“. Какво се случи? Беше подменен основният и най-ярък солистичен състав, беше заличен класическият ни репертоар, хорът се превърна във фон на някакви странни етно проекти, определени като „успешна“ и „невиждана“ до сега колаборация. В агресивната реклама на “новите продуценти“ не се говори почти нищо за дълголетната история на състава, ограничават се медийните му изяви, защото те трябва да бъдат свързани само с новия „проект“ на хора. Целта е да се внуши, че всичко започва само и единствено от „Шуберт мюзик“.
За мнимата „колаборация“ в Белгия се появи унищожителна критика, която не открива вече и следа от „Мистерията на българските гласове“. Последва отрицателна рецензия и от Чехия. Показателни са и думите на американската музиколожка Лорен Броди: „Бях шокирана от новата продукция на „Мистерията“. Не съм си представяла, че нивото ще падне толкова ниско. Не ми харесва нито музиката, нито хармонията, предпочитам да не съм слушала това, за да си запазя старото впечатление!“
С една дума: ТОВА, КОЕТО ДНЕС СЕ ПРЕДСТАВЯ ЗА „МИСТЕРИЯ“ НЕ Е „МИСТЕРИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЛАСОВЕ“. ТОВА Е ПОДМЯНА! ПОДМЯНА НА СОЛИСТИ, ПЕВЦИ, РЕПЕРТОАР, СТИЛ И НАЙ-ВЕЧЕ НА ИСТОРИЯТА НА ХОРА!!!
Ние основателите и дългогодишните солисти на оригиналната „Мистерия“ като Янка Рупкина, Калинка Вълчева, Калинка Згурова, Радка Алексова, подкрепени от много общественици, музиканти, композитори и журналисти ще стартираме национална инициатива за дискусия, посветена на бъдещето на една българска икона, каквато е „Мистерията“!
Очакваме вашата подкрепа!
Длъжни сме с общи усилия да спасим „Мистерията на българските гласове“. Този хор не може да бъде повече еднолично притежание на един човек или фирма. Той принадлежи на България!