Бетина Жотева: СЕМ ще следи видеата онлайн, но няма да е цензор

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8573673 www.24chasa.bg
Бетина Жотева СНИМКА: Румяна Тонeва

Законът за собствеността на медиите е много добра база, чрез която може чисто механично да се отсяват фалшивите сайтове, казва председателката на СЕМ

И в радиото, и в телевизията място намират всякакви гости от политическия спектър и от неправителствените организации
НУРТС спира да разпространява телевизии, ще го прави БТК

Целият свят вече говори за регулация в онлайн пространството. Затова и ЕК за първи път подготвя съвсем нов акт - закон за дигиталните услуги

Не знам защо ме атакуват, председателят на СЕМ няма повече права от останалите членове, само повече отговорности

- Г-жо Жотева, от 9 май вие сте новият председател на Съвета за електронни медии (СЕМ). Изборът ви обаче предизвика доста атаки по ваш адрес, включително и декларация от Съюза на българските журналисти (СБЖ). Каква е ролята на председателя на СЕМ, че предизвика толкова вълнения?

- Председателят на СЕМ няма повече права от останалите членове, има повече отговорности. По закон той се избира измежду членове с равни права и има отговорности за администрацията. Става материално отговорно лице чисто формално и фактически административната организация на СЕМ е в неговите ръце. И може би имиджово стои добре - самият факт, че някой е председател на нещо. Но иначе няма каквито и да било предимства - материални, финансови или други. Така е по закон, не са наложени някакви допълнителни правила.

Впрочем София Владимирова беше много добър председател за последните 3 години, които бяха изключително тежки за СЕМ.

- Как си обяснявате тогава тези атаки срещу избора ви?

- Допускам, че има връзка със случая, който имах с г-жа Къдринка Къдринова преди 2 години. (Къдринова зададе въпрос на Жотева за радио "България"  по време на медийна комисия в Народното събрание през юни 2017 г., след което Жотева я заплаши с думите: "Ако още веднъж си отворите устата за мен, ще видиш какво става" - б.а.)

Тя, доколкото разбирам, работи в СБЖ (Къдринова е отговорен редактор на сайта на СБЖ - б.а.), така че нейната организация застава зад нея срещу моята кандидатура. Не мога да си обясня. По принцип съм забелязала, че СБЖ има последователна позиция относно ограничаване на свободата на словото, настъпващо ограничаване на свободата на медиите. В последните години са много активни в тази посока. Нещо, с което аз не мога да се съглася, но това е тяхно право. Не смятам, че някой някого ограничава някъде. Има пълна свобода навсякъде. И в радиото, и в телевизията място намират всякакви гости от политическия спектър, от неправителствените организации.

Даже в края на миналата година бяхме помолени от комисията в Народното събрание да направим мониторинг на плурализма в БНР. Той показа, че в абсолютно всички предавания съотношението официални новини към неправителствен сектор и гости интелектуалци, несвързани с властта, е 20 към 80,

30 към 70 в полза на

неправителствения сектор

Нямам представа каква е тази тревожност. Но колегите имат мнение, изразяват го, имат право на това.

- Току-що избрана за председател, вие заявихте, че фалшивите новини трябва да бъдат спирани чрез закон. Как може да стане това?

- Борбата с фалшивите новини е основно в интернет и социалните мрежи. Вие всички гледате телевизия и слушате радио и знаете много добре, че

фалшиви новини в ефир

не текат

Там има регулации, освен това колегите имат достатъчно високо професионално ниво и самите те - всички големи и малки телевизии, радиата също, напоследък започнаха кампании за борба с фалшивите новини. Има и кампания по ограмотяване за разпознаване на фалшивите новини. Така че тука изобщо не говорим за електронните медии радио и телевизия.

Фалшивите новини са в интернет пространството - дали това ще са отделни сайтове, или ще са разпространени линкове на отделни сайтове в социалните мрежи, проблемът е оттам. Те идват от сайтове, които са ничии, без адреси, контакти, автори на материали, редакционен екип, без възможност за обратна връзка. Ето това са реквизитите на всеки сайт, който претендира за достоверност на информацията. Но всъщност фалшивите новини идват през други, които нямат тези реквизити. Именно затова беше приет законът за собствеността на медиите, в който в Министерството на културата трябваше да се изготви регистър за собствеността на медиите и за онлайн изданията. Законът е много добра база, чрез която може чисто механично да се отсяват фалшивите сайтове от тези, които действително имат стойностна информация.

Аз с нетърпение очаквам появата на този регистър, който ще облекчи работата на СЕМ, ако му бъдат дадени правомощия за онлайн наблюдение, и ще облекчи работата и на интернет доставчиците. В другите държави - членки на ЕС, където също има такъв закон, фактически те са отговорни за спирането на подобни сайтове, които нямат необходимите реквизити за официалност.

- Значи е напълно възможно СЕМ или друг орган да получи правомощията да спира такива сайтове, така ли?

- Според мен това няма да е СЕМ. Това ще бъде орган за наблюдение на фалшиви сайтове или интернет доставчиците.

Правомощията на СЕМ по новата европейска директива, която трябва да бъде имплементирана в нашия медиен закон до септември, ще бъдат наблюдение на аудио-визуалната информация в онлайн изданията. Не самият сайт като такъв дали е фалшив, или не.

Говорим за две съвсем различни неща. По новата директива СЕМ ще има право да наблюдава т.нар. платформи за видеосподеляне. Фалшивите новини, идващи по фалшиви сайтове, не са в правомощията на СЕМ. Така, както се предлага за целия ЕС, за тях трябва да има отделна група или комисия с хора, които проверяват факти, които се занимават само с това да преценяват дали тази новина в сайта или дали този сайт отговаря на изискванията на закона.

Докато СЕМ наблюдава аудио-визуалните услуги онлайн. Т.е. платформите за видеосподеляне, където има аудио-визуална информация - това ще бъде отговорност на СЕМ, а не да закрива сайтове.

Бих искала да добавя и нещо, което също ще дойде по европейска линия в края на годината.

Засега датата за имплементиране на новата директива за аудио-визуални услуги, приета в края на 2018 г., остава за септември 2020 г. Аз като представител на СЕМ в ЕРГА (групата на европейските регулатори) не съм чула за отлагане. Но откакто дойде новата Европейска комисия, тя естествено има нови приоритети. Те включват стратегия на ЕС за дигиталните технологии, която е за дигиталния пазар в съюза. В последното тримесечие на тази година ще бъде представен Digital Services Act - законодателен акт за дигиталните услуги. Това е съвсем нова форма и засега не е ясно как ще се впише в европейското законодателство.

Вече са започнали активни разговори как точно този закон да обхване целия пазар. Най-важното, което трябва да направи, е да осигури регламент, който да гарантира, че системната роля на онлайн платформите и пазарната сила, която те са придобили, а те са придобили невероятна пазарна мощ, няма да застрашава справедливостта и откритостта на дигиталните пазари въобще.

Тук вече не говорим само за информационната мощ на социалните мрежи, а за намесата им въобще в дигиталния пазар и дигиталните услуги. В документа, който Европейската комисия разпространи, изрично е подчертано, че този закон би позволил на ЕС да хармонизира отговорността на онлайн платформите.

- Това какво ще рече?

- Ще рече, че във всяка държава членка би трябвало да се прилагат правилата за онлайн платформите по еднакъв начин. Т.е. не във Франция да се наказва по един начин фейсбук, а в Унгария - по друг, в Литва въобще да не бъдат наказвани. Не говоря само за наказания, а за хармонизация за целия ЕС.

Така че цялото внимание е насочено вече към някаква регулация на онлайн пространството. Зная как се спекулира с думата регулация. Определен кръг хора с претенции, че са умни, спекулират с нея, като казват, че това са някакви ограничения, цензура, нещо, което ни връща в средните векове. Не, регулация значи ред и правила за всички.

Когато още в началото се заговори за регулация в онлайн пространството, си спомням какви ужасяващи бяха реакциите тогава. Сега целият свят говори само за това, а на ЕК и на новия ѝ председател вече е приоритет именно това - да има онлайн равнопоставеност и справедливост.

За да стане възможно това в България, за да може някой да контактува с платформите като фейсбук, инстаграм и туитър, трябва да има оторизиран орган. В момента можем да говорим с тези платформи само като отделни личности, като им докладваме и влизаме с тях в някаква комуникация. Но трябва да има

оторизиран държавен

орган, за да може да

прилага тези регулации,

които ще дойдат от ЕС за отношение с медиите.

Вече има един създаден орган, но той не е държавен, а е частният надзорен съвет на “Фейсбук”, който беше обявен в средата на миналата седмица. В него влизат 20 души световни интелектуалци. Това е органът, който вътре в самата фейсбук система ще определя реч на омраза, вярност на информацията, политически реклами. Но все пак е частен, фирмен съвет. Въпреки това е добър пример какво би могло да се направи, за да се спазват законите.

- Този акт на ЕК ще бъде отделен закон в България или ще влезе като част в новия медиен закон?

- Ще бъде съвършено различно нещо, което се прави за първи път, и ще бъде представено между октомври и декември. Досега в ЕК е ставало дума за директиви и тяхното имплементиране. За първи път се говори за закон, който, след като става въпрос за хармонизиране, вероятно ще бъде еднакъв за всичките страни - членки на ЕС. Това е част от общата стратегия, която беше представена в края на декември миналата година.

- Борбата с фалшивите новини може ли да стане част от медийния закон, който предстои да се приеме?

- Борбата с фалшивите новини може да стане само чрез повишаване на медийната грамотност на този етап, защото хората действително сами трябва да имат хигиена на това, което четат. В дискусиите за медийния закон, в които аз съм участвала досега, никъде все още не е ставало въпрос за онлайн изданията. Все говорим за радиата и телевизиите.

- Кое ще е новото за тях?

- Борят се, както и ние в СЕМ, за изменение на финансирането. В момента и трите институции - БНТ, БНР и СЕМ, зависим от държавния бюджет. В последно време имаше много предложения за промяна на финансирането и според мен бяха много разумни. Например субсидията да е процент от БВП. Нали говорим за независимост на обществените медии и обществения регулатор. Финансовата им независимост се гарантира с независими средства. Те могат да дойдат по няколко начина, единият е предложението за процент от БВП. Не съм чула досега положителни отзиви в тази насока.

Но както се предвиждат средства за радиото и телевизията, трябва да има и за СЕМ.

- Защо на СЕМ му трябват повече пари?

- В СЕМ работят 50 души. В съвета има една специализирана дирекция, която е гръбнакът на СЕМ и в която работят експертите, които правят мониторинга. Има и една обща дирекция с много малко хора - човешки ресурси, счетоводство, поддръжка. Това е СЕМ. Не е голяма структура.

Не зная на какъв принцип е изчислен бюджетът на СЕМ, който е 1 700 000 лв. на година, от които към 80% отиват за персонала за заплати. Но като нямаш нищо допълнително, как СЕМ може да бъде онзи двигател на обществени обсъждания по различни теми - кръгла маса или конференция за медийна грамотност, за финансиране на обществените медии, за това дали обществените медии отговарят на очакванията на хората. Добре, че вече само ГАРБ започна да мери телевизиите по гледаемост, защото преди с двете агенции

ние също не знаехме коя

телевизия е по-гледана

С радиата е същото. БНР ни представя рейтинги за слушаемост и ние ги знаем благодарение на тях, сами не можем да го направим.

- Вярно ли е, че НУРТС - цифровият мултиплекс, спира да разпространява БНТ от 1 юни?

- Да, информацията ви е напълно вярна. В края на миналата година КРС отне лиценза на НУРТС за разпространение на телевизионни програми, като той беше даден на БТК. На заседанието на СЕМ в сряда обаче ще разгледаме писмото, което получихме от НУРТС. То гласи следното - НУРТС престава да предоставя услугата разпространение от 1 юни по две причини. Първата, защото му е отнет лицензът, а втората е заради огромния дълг на БНТ - над 22 млн. лв., към НУРТС.

Писмото ни изненада, от една страна, защото сроковете за евентуално договаряне и плащане са много скоро - 14-15 май. От друга страна, не ни изненада, защото така се развиваха събитията още в края на миналата година. Затова в сряда ще поискаме спешно писмен отговор от г-н Кошлуков какво възнамерява да направи. Това е дълг само към разпространителите. Не говорим за останалите липсващи пари от бюджета, за които се очакваше да стигнат към 40 млн. лв.

Като ни отговори, след това ще го поканим в СЕМ, може и заедно с КРС и БТК, ще решим на заседанието, за да бъдем полезни в тази ситуация. В България - не гарантирам за достоверност на данните, има между 120 000 и 150 000 души, които продължават да гледат телевизия от мултиплекса, т.е. нямат кабелна телевизия и получават каналите безплатно. На мултиплекса досега имаше 6 телевизии - 3-те програми на БНТ, Нова тв, Би Ти Ви и “България он ер”.

“България он ер” слезе

от мултиплекса преди

около две седмици

Коронавирусът наистина обърка много бизнеси и добри намерения, отрази се зле и на медиите. Получихме писмо от “България он ер” и се радвам, че бяха написали “временно”. Наистина се надявам да е така, защото се оказа, че ги гледат много хора, които ни изпращаха сигнали в СЕМ, че телевизията им липсва.

Представете си какво ще стане, ако спрат и трите програми на БНТ?

Затова ще се опитаме да бъдем полезните посредници между хората, от които зависи все пак да има на мултиплекса достъпни програми.

CV

Родена е на 28 октомври 1964 г.

Магистър по философия от СУ “Св. Климент Охридски”

Владее свободно английски, руски, френски и испански. Ползва унгарски

Журналистическата й кариера започва през 1990 г. в БНТ

Била е шеф на “Връзки с обществеността” в Министерството на финансите, а след това и в Министерството на икономиката

Говорител на Министерството на външните работи при Даниел Митов от 2014 до 2016 г.

Член на СЕМ от 2016 г.

На 9 май е избрана за председател на СЕМ

  • Защо Кремъл иска Кирил и Методий напук на историята

    Защо Кремъл иска Кирил и Методий напук на историята

    Руснаците го прекалиха - такава беше общата реакция по повод онази изложба в Руския културен център в София, според която Кирил и Методий са “рeфoрмaтoри нa cлaвянcкaтa aзбукa, cъздaтeли нa църкoвнocлaвянcкия eзик, първи рaзпрocтрaнитeли нa грaмoтнocттa и прocвeтaтa в Руcия”. Пак по повод на азбуката президентът Путин съобщи по 24 май 2017 г