Първият е да стигнем до 10 нови болни на ден като в Гърция. Вторият - да останем на сегашното ниво. Третият - при над 100 заразени в рамките на три дни да се върнат строгите мерки от 13 март
В Гърция новите заболели от коронавируса стигнаха до 10 души на ден, което беше постигнато с цената на жестоки ограничения за социална изолация. Това е несбъдналият се благоприятен сценарий у нас, с който се разминахме още по Великден, коментира математикът от БАН проф. Николай Витанов. Той прави математическите модели за развитието на епидемията у нас за Националния оперативен щаб.
Припомняме, че строгите мерки в Гърция бяха въведени на 17 март, като гражданите можеха да напускат домовете си само след като поискат разрешение от властите с изпратен есемес, и то само за да отидат до аптеката или за да купят храна близко до жилището си. Не бяха разрешени пътуванията до други населени места, както и до островите, затворени бяха училищата, магазините, ресторантите и кафенетата. В България също имаше строги мерки, но те
не бяха толкова
драконовски както
в съседна Гърция
Три са възможностите оттук нататък за разпространението на коронавируса в България, коментира проф. Витанов. Първата е да се върнем към благоприятния сценарий, който не успяхме да осъществим заради пътуванията по Цветница и Великден. Втората е да останем на сегашното ниво на новозаразени.
“Третата възможност е тази, която вече обяви министър-председателят - при нарастване на над 100 случая новозаразени в продължение на три дни да се пристъпи към допълнително затягане на мерките, каквито бяха при обявяването на извънредното положение от 13 март.”
Проф. Витанов открои
четири фактора, които ще
окажат влияние
за развитието
на един от трите възможни сценария.
На първо място, това са контактите между хората, които увеличават опасността от разпространението на заразата. Вторият фактор е да “посеем” вируса - става дума за хора, които идват от чужбина след пътуване например със самолет, и които да пръснат коронавируса там, където се завръщат.
Третият фактор според проф. Витанов са атмосферните условия, чието влияние е двустранно. От една страна, високите температури засилват имунитета и това е добре. От друга, хубавото време предразполага хората да излязат на улицата, да пътуват повече, да увеличават контактите си, като в някои случаи пренебрегват и предпазните средства.
Четвъртият фактор са мерките, които правителството взема срещу появилите се клъстери на инфектирани, коментира математикът. Според него точно тези мерки са много важни, защото спомагат
да не се вдигне
чувствително нивото на
новите заразени,
тъй като бързо се откриват и се ограничават новите огнища на болестта и тук ролята на районните здравни инспекции е особено важна и те се справят добре. “Това е много важно и на това се крепим в момента да няма голямо разпространение на заразата”, посочи проф. Витанов.
Той съветва да се следи внимателно кривата на активните случаи у нас - това са болните в момента минус оздравелите и минус починалите от COVID-19. Върви се към максимума на тази крива, а от нея зависи какво е натоварването на здравната система в България. “Досега системата на здравеопазването не се е пробила, което е много добро постижение”, смята проф. Витанов. (24часа)