Кризата поразява асиметрично - 8 бизнеса растат

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8582996 www.24chasa.bg

Българската индустрия е с по-малък спад през март, отколкото в други страни

Вече имаме първите икономически данни за март – месеца, в който коронавирусът дойде в България и в който беше въведено извънредно положение и рестриктивни мерки, за да се ограничи заразата.

Кризата поразява асиметрично - 8 бизнеса растат

Повечето европейски страни, както и нашите съседи, също наложиха ограничителни мерки. Затова мартенските данни ще ни дадат първи реален поглед за ефекта на вируса върху икономиката.

Както се и очакваше, най-тежко е ударен туристическият сектор.

Беше въведена забрана за влизане на чужденци в България, както се случи и в повечето европейски страни.

Повечето

авиокомпании

изцяло спряха

полетите

Потреблението също е ограничено през март – спадът в продажбите на дребно спрямо същия период на предходната година е почти 15% в реално изражение. Но, както многократно е коментирано, спадът на потреблението не е равномерен.

- Продажбите на хранителни стоки се увеличават с 3,4%,

- продажбите на фармацевтични и медицински стоки расте с 14,4%,

- увеличават се и продажбите по интернет с 5%. Това са секторите от търговията на дребно, които печелят от кризата.

Най-големият

срив в

търговията обхваща

- дрехи и обувки - 63%,

- компютри и електроника - 40%.

Спадът при горивата е 37%, а в битовата техника и мебели е около 20%.

Едната причина е затварянето на моловете, където са много от магазините за дрехи и електроника. Другата причина е първоначалният стрес от вируса, заради който хората спряха да купуват каквото и да е, освен храна.

През март имаше

дни без никакви

коли по улиците

на София,

което обяснява и намалението в потреблението на горива. Този първоначален шок не продължи дълго – задръстванията вече се завърнаха в София, много затворени магазини отвориха. А и много от покупките не могат да се отлагат вечно. През май вероятно ще имаме наченки на възстановяване в най-засегнатите сектори на търговията на дребно.

При строителството също се отчита движение надолу с 14%, като той е забележим най-вече в строителството на сгради - близо 17% на годишна основа. Вероятно някои проекти са били замразени или отложени заради несигурността. Но тук трябва да отчетем и климатичните особености на март, с

по-студено от

нормалното

време и снегове

в някои дни, което влияе на строителната дейност.

По-интересно е, че индустрията отбелязва значително по-малък спад – едва 6,9% спрямо същия месец на предходната година. В много други страни той е драстично по-голям. Например, в Италия е 30%, в Словакия е 20%, в Германия и Румъния е 14%. Средно за целия Европейски съюз спадът е около 12%. Причината за тези разлики са карантинните мерки – в най-тежко засегнатите страни здравните власти затвориха много от заводите. В България заводи не бяха затваряни заради карантина и те продължиха да работят, доколкото имат поръчки.

Така че в България спадът на индустрията идва изцяло от този в търсенето – местно, но най-вече на външните пазари.

Данните за

износа показват

близо 9% спад

през март

Вероятно за април ще е повече, защото целият месец мина под знака на карантината – не само в ЕС, но и в Турция, Русия, САЩ, балканските страни.

Но не всички сектори отчитат спад. Производството на храни расте с добри темпове, както и фармацевтичната промишленост – логично, защото продажбите на тези продукти растат както в България, така и в чужбина.

Добивната промишленост също отчита растеж през март, а енергетиката и химическата индустрия задържат нивото си. Най-силно намалява производството на облекла, обувки и мебели – с над една четвърт. Отново април ще е по-зле, защото целият месец протече под знака на вируса и

след

довършването на

стари поръчки

новите са

намалели

драстично

Кои са печелившите сектори от кризата? Освен вече споменатите производство и търговия на храни и фармацевтика, добивна и химическа промишленост, енергетика, онлайн търговия. Но не са само те. Онлайн търговията, включително доставки от ресторанти, води и до много повече натоварване за куриерите. Телекомуникационните компании също се справят отлично в кризата – по данни на Комисията за регулиране на съобщенията след началото на извънредното положение рязко нараства потреблението на мобилен и фиксиран интернет и обаждания по телефони. Което е логично, след като семействата прекарват повече време у дома и много работят от там. Това влияе и на приходите.

В повечето сектори със спадове нещата ще започнат лека-полека да се подобряват с отпадането на ограничителните мерки у нас и в Европа. Най-големият губещ остава туризмът. Ресторантите бяха затворени, но все пак можеха да продават и доставят храна за вкъщи, а отскоро и градините са отворени. При туризма засега перспективата е мрачна. Трябва да се мисли как да се отпуши секторът преди лятото.

  • План Б - бюлетини от вкъщи

    План Б - бюлетини от вкъщи

    Когато визионерите започнаха да анализират последствията от коронавирусната криза, ударила света, ето едно от нещата, за които бяха единодушни: ще се промени технологията на гласуване. И в България, и в цяла Европа карантинните мерки лека-полека отпадат. Но все още никой не може да каже със сигурност кога вирусът ще бъде окончателно победен