Кризата поразява асиметрично - 8 бизнеса растат

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8582996 www.24chasa.bg

Българската индустрия е с по-малък спад през март, отколкото в други страни

Вече имаме първите икономически данни за март – месеца, в който коронавирусът дойде в България и в който беше въведено извънредно положение и рестриктивни мерки, за да се ограничи заразата.

Кризата поразява асиметрично - 8 бизнеса растат

Повечето европейски страни, както и нашите съседи, също наложиха ограничителни мерки. Затова мартенските данни ще ни дадат първи реален поглед за ефекта на вируса върху икономиката.

Както се и очакваше, най-тежко е ударен туристическият сектор.

Беше въведена забрана за влизане на чужденци в България, както се случи и в повечето европейски страни.

Повечето

авиокомпании

изцяло спряха

полетите

Потреблението също е ограничено през март – спадът в продажбите на дребно спрямо същия период на предходната година е почти 15% в реално изражение. Но, както многократно е коментирано, спадът на потреблението не е равномерен.

- Продажбите на хранителни стоки се увеличават с 3,4%,

- продажбите на фармацевтични и медицински стоки расте с 14,4%,

- увеличават се и продажбите по интернет с 5%. Това са секторите от търговията на дребно, които печелят от кризата.

Най-големият

срив в

търговията обхваща

- дрехи и обувки - 63%,

- компютри и електроника - 40%.

Спадът при горивата е 37%, а в битовата техника и мебели е около 20%.

Едната причина е затварянето на моловете, където са много от магазините за дрехи и електроника. Другата причина е първоначалният стрес от вируса, заради който хората спряха да купуват каквото и да е, освен храна.

През март имаше

дни без никакви

коли по улиците

на София,

което обяснява и намалението в потреблението на горива. Този първоначален шок не продължи дълго – задръстванията вече се завърнаха в София, много затворени магазини отвориха. А и много от покупките не могат да се отлагат вечно. През май вероятно ще имаме наченки на възстановяване в най-засегнатите сектори на търговията на дребно.

При строителството също се отчита движение надолу с 14%, като той е забележим най-вече в строителството на сгради - близо 17% на годишна основа. Вероятно някои проекти са били замразени или отложени заради несигурността. Но тук трябва да отчетем и климатичните особености на март, с

по-студено от

нормалното

време и снегове

в някои дни, което влияе на строителната дейност.

По-интересно е, че индустрията отбелязва значително по-малък спад – едва 6,9% спрямо същия месец на предходната година. В много други страни той е драстично по-голям. Например, в Италия е 30%, в Словакия е 20%, в Германия и Румъния е 14%. Средно за целия Европейски съюз спадът е около 12%. Причината за тези разлики са карантинните мерки – в най-тежко засегнатите страни здравните власти затвориха много от заводите. В България заводи не бяха затваряни заради карантина и те продължиха да работят, доколкото имат поръчки.

Така че в България спадът на индустрията идва изцяло от този в търсенето – местно, но най-вече на външните пазари.

Данните за

износа показват

близо 9% спад

през март

Вероятно за април ще е повече, защото целият месец мина под знака на карантината – не само в ЕС, но и в Турция, Русия, САЩ, балканските страни.

Но не всички сектори отчитат спад. Производството на храни расте с добри темпове, както и фармацевтичната промишленост – логично, защото продажбите на тези продукти растат както в България, така и в чужбина.

Добивната промишленост също отчита растеж през март, а енергетиката и химическата индустрия задържат нивото си. Най-силно намалява производството на облекла, обувки и мебели – с над една четвърт. Отново април ще е по-зле, защото целият месец протече под знака на вируса и

след

довършването на

стари поръчки

новите са

намалели

драстично

Кои са печелившите сектори от кризата? Освен вече споменатите производство и търговия на храни и фармацевтика, добивна и химическа промишленост, енергетика, онлайн търговия. Но не са само те. Онлайн търговията, включително доставки от ресторанти, води и до много повече натоварване за куриерите. Телекомуникационните компании също се справят отлично в кризата – по данни на Комисията за регулиране на съобщенията след началото на извънредното положение рязко нараства потреблението на мобилен и фиксиран интернет и обаждания по телефони. Което е логично, след като семействата прекарват повече време у дома и много работят от там. Това влияе и на приходите.

В повечето сектори със спадове нещата ще започнат лека-полека да се подобряват с отпадането на ограничителните мерки у нас и в Европа. Най-големият губещ остава туризмът. Ресторантите бяха затворени, но все пак можеха да продават и доставят храна за вкъщи, а отскоро и градините са отворени. При туризма засега перспективата е мрачна. Трябва да се мисли как да се отпуши секторът преди лятото.

  • Без директни помощи за най-бедните няма да се мине

    Без директни помощи за най-бедните няма да се мине

    Очевидно е, че без ново раздаване на пари не може да се излезе от кризата. Цените достигнаха 14-годишен връх. Има връх и в размера на малките потребителски кредити, което означава, че хората наистина са без пари и вземат заеми не за инвестиция или покупка на нещо голямо, а за да преживяват. В човешката история няма криза
  • Слави Василев, политолог

    Слави Василев: Украйна ще стане западна държава, когато и Русия стане

    Защо политическият ни елит си съдира ризата Искам да напиша няколко думи за Украйна. Чувам през последните седмици какви ли не мнения по темата. Политическият ни елит подкрепя гледната точка на украинските властимащи и оттам в обществото се заражда една лавина от еднопосочни мнения, които анатемосват всичко

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо