Защо Турция поставя въпроса за разоръжаването на островите в Егейско море

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8584537 www.24chasa.bg
Егейско море

Разкритието на в. "Вима" и Ангелос Атанасопулос, че Турция отново поставя въпроса за демилитаризирането на островите в източната част на Егейско море и на Додеканезите, припомня начина, по който Турция през последните десетилетия систематично рециклира едни и същи въпроси с цел да създаде обща картина за съществуване на "сиви зони" - нещо, което по мнението на турската дипломация би улеснило едно цялостно предоговаряне на режима в Егейско море и изобщо на гръцко-турските отношения.

Откъде тръгва въпросът за демилитаризацията на островите

Истина е, че по-ранните договори определят статут на частична или пълна демилитаризация на доста острови в Егейско море.

Въпросът за статута на островите в източната част на Егейско море за първи път е поставен след освобождението им в края на Балканските войни. Решението на Великите сили от 1/14 февруари 1914 г., с която се признава гръцкият суверенитет, действително поставя въпроса те да не бъдат укрепявани и да бъдат демилитаризирани.

По-късно с Лозанския (мирен) договор (от 1923 г. - б.ред.) Лесбос, Хиос, Самос и Икария са определени като частично демилитаризирани зони. Забранени са военноморските съоръжения или големите укрепителни дейности, а е позволено единствено малко присъствие на военни сили ("до обичайния брой на наборници за военна служба") и жандармерия и полиция.

Лозанската конвенция за статута на Проливите, която е свързана с Лозанския договор и се отнася до сигурността на Проливите (Босфора и Дарданелите - б.ред.) изрично определя пълна демилитаризация на Лимнос и Самотраки (в Гърция) и съответно на Имброс (Гьокчеада) и Тенедос (Бозджаада) и на островите Тавшан (в Турция). Конвенцията от Монтрьо през 1936 г. обаче отменя Лозанската конвенция и според последователната позиция на гръцката страна позволява не само повторното милитаризиране на Имброс и Тенедос, но и на Лимнос и Самотраки.

Парижкият (мирен) договор от 1947 г. отстъпва Додеканезите на Гърция и изрично споменава пълното им демилитаризиране. Това има връзка и с атмосферата на започващата Студена война (за което говори предвиденото демилитаризиране и на други зони).

Гръцкото решение за повторно милитаризиране

Нещата се променят значително след влошаването на гръцко-турските отношения и особено след турското нахлуване в Кипър през 1974 г. Оценката, че Турция се придвижва в нова, агресивна посока, кара гръцките правителства да решат да милитаризират отново островите в Егейско море. За това допринася и формирането през 1975 г. от Турция на "Егейската армия" (Четвърта армия) с база в Измир.

В тази рамка се извършва повторното милитаризиране на островите на основание Член 51 от Хартата на ООН, който изрично разрешава на всяка страна да извършва необходимата отбранителна подготовка, за да може да упражни правото си на законна отбрана.

По същество през последните десетилетия гръцката страна твърди, че по отношение на статута на островите има цялостна промяна на обстоятелствата в сравнение с епохата на подписване на (споменатите) договори (например не съществува вече противопоставянето САЩ - СССР), че съществува заплаха, законна превантивна отбрана и ответни мерки срещу подготовка за агресивни действия.

Последователна позиция на гръцката страна е, че това право не подлежи на преговаряне, откъдето идва и решението на гръцкото правителство от 1994 г. да изключи от компетентността на Международния съд всякакви спорове, свързани с военни мерки с отбранителен характер, предприети от Гърция във връзка с националната й отбрана.

Турската позиция: свързване на демилитаризирането и суверенитета

Турция от десетилетия оспорва по различни начини правото на присъствие на отбранителни сили на островите в Егейско море, като обвинява Гърция в нарушаване на съответните договори.

Същността на турските протести обаче не се отнася тясно до въпроса за присъствието или не на гръцки въоръжени сили на островите. Турция преди всичко иска по този начин да постави темата за суверенитета (върху тях).

Според турската интерпретация на поредицата от договори, които формират гръцко-турските отношения, островите в източната част на Егейско море са предоставени на Гърция с решение на Великите сили от февруари 1914 г., което изрично споменава демилитаризирането им. За турското тълкуване това означава, че демилитаризирането е необходимо условие за предоставяенто им и следователно повторното им милитаризиране отваря възможност за оспорване на отстъпването им и на гръцкия суверенитет.

Освен това има още една причина Турция да поставя този въпрос от десетилетия. Докато по повечето теми в рамките на гръцко-турските спорове Турция основно оспорва дали са приложими правилата на международното право (напр. смята за причина за война - casus belli - раширяването на гръцките териториални води на 12 морски мили или оспорва признатия от международното морско право самостоятелен шелф на островите), то въпросът за демилитаризирането е единственият, по който може да се позовава на буквата на договорите, ако не на духа на международното право.

Логиката на цялостните "сиви зони"

Очевидно никой не вярва, че аргументът за свързването на суверенитета и демилитаризирането може да постигне някакъв успех. Нито пък е лесно, особено при увеличената нестабилност на съвременния свят, да срещне отзвук едно искане за отказ от предприемането на отбранителни мерки, които всички страни смятат, че се подразбират от само себе си.

Турция обаче знае, че колкото повече възражения повдига, колкото повече въпроси определя като спорни, колкото повече акцентира върху предполагаеми случаи на нарушаване на международното право, колкото повече райони смята, че нямат ясен суверенитет, толкова повече улеснява стратегическата си цел за преговори по цялата тематика, които смята, че са начин за удовлетворяване на основната част от претенциите й.

/От БТА/

  • План Б - бюлетини от вкъщи

    План Б - бюлетини от вкъщи

    Когато визионерите започнаха да анализират последствията от коронавирусната криза, ударила света, ето едно от нещата, за които бяха единодушни: ще се промени технологията на гласуване. И в България, и в цяла Европа карантинните мерки лека-полека отпадат. Но все още никой не може да каже със сигурност кога вирусът ще бъде окончателно победен