Косовски семейства търсят отговори 21 години след конфликта

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8584731 www.24chasa.bg
Косово обяви независимост през 2008 г., но Сърбия не го признава за независима държава СНИМКА: Pixabay

Халил Хасани е убеден, че четиримата му синове са живи и са затворени някъде в Сърбия повече от две десетилетия след като полицейски и паравоенни сили ги отведоха от село в Косово.

Същевременно въоръжен бунт на етническите алабански сепаратисти доведе до кърваво потушаване от страна на Сърбия, международна хуманитарна криза и натовски бомбардировки в Косово - по това време сръбска провинция. Войната през 1998-99 г. отне живота на над 10 000 души, а 6500 бяха обявени за изчезнали. Специалисти по съдебна медицина все още издирват скрити гробове.

74-годишният Хасани пази четири снимки винаги близо до сърцето си - по една на всеки от липсващите си синове. Фадил, тогава на 32 години, Газменд, който бил на 24, Арменд, на 20, и 15-годишният Хасан са били отведени на 8 юни 1999 г., ден преди Сърбия да подпише споразумение с НАТО за изтегляне от Косово.

Оттогава минаха почти 21 години, но техният баща не е загубил надеждата да ги види отново. Списъкът на хората, официално обявени за изчезнали в Косово по време на войната, включва 1641 имена. Хасани се оплаква, че косовските власти не правят достатъчно, за да открият и освободят синовете му.

"Според информацията, която имам, те са живи", казва той.

Преместването на тела на етнически албански бойци и цивилни от Косово изглежда е било опит на режима на покойния сръбски лидер Слободан Милошевич да прикрие кръвопролитията и други престъпления, извършени от неговите войници и сръбската полиция. Няколко масови гробове с тела на етнически албанци бяха открити в Сърбия след войната.

Косово обяви независимост през 2008 г., но Сърбия не го признава за независима държава. Напрежението между двете остава високо. Както в Сърбия, така и в Косово продължават усилията за идентифициране на останките след бруталната война, за да бъде установено дали изчезналите лица могат да бъдат обявени за мъртви и останките им да бъдат репатрирани в съответната страна.

Ръководителят на правоналагащата мисия на Европейския съюз, установена в Косово след обявяването на независимостта, Ларс-Гунар Вигемарк нарече оставащите без отговор въпроси на семействата за изчезналите им роднини "една от най-опустошителните последици от конфликтите в бивша Югославия".

"Издирването на изчезналите след въоръжен конфликт е болезнен, сложен и времеемък процес", заяви Вигемарк. "Трябва да има добра воля и от двете страни, за да споделят информация, да вървят напред и да решават случаите, въпреки трудностите".

Мисията на ЕС проведе 651 операции на терен в рамките на едно десетилетие, в резултат на които бяха идентифицрани 311 лица, обявени преди това за изчезнали.

Хавиер Наранхо, съдебен археолог, който работи в Косово от три години, заяви, че по време на войната "извършителите са криели телата в малки тайни гробове, дори в гробищата, за да направят откриването на изчезналите хора по-трудно".

Текущата работа е затруднена от липсата на достоверна информация за местоположението на гробовете, от смъртта на свидетели с течение на времето и от страха на хората, които разполагат с информация, от травмиращото минало. Някои семейства на изчезнали отказват да дадат ДНК-проби за анализ.

Списъкът на изчезналите, изготвен в сътрудничество с международните институции след войната, включва както етнически сърби, така и албанци. Арсим Герджалиу, експерт в Косовския институт за съдебна медицина, заяви, че седем от десет убити по времена войната, които лабораторията е идентифицирала, са били сърби.

"Международната общност трябва да оказва по-голям натиск върху сръбското правителство да ни каже къде са гробовете", казва Герджалиу.

Съдебно-медицинска дейност, която използва сателитни снимки за локализиране на евентуални останки в района на голяма каменоломна в Южна Сърбия, се очаква да бъде завършена това лято.

Докато стотици хиляди етнически албанци се оказаха бежанци след войната, Хасани живее със съпругата си и внучка си в село в населената предимно със сърби северна част на Косово, недалече от сръбската граница.

Той казва, че синовете му не са били членове на Армията за освобождение на Косово, въоръжена сепаратистка групировка, която се биеше срещу сръбските сили и чиито лидери са разследвани от специален трибунал за предполагаеми престъпления срещу етнически сърби в Косово.

От години семейството на Хасани е в контакт с двама сърби, които са им казали, че след като четиримата братя били задържани в Косово, те били изпратени в затвор в източния сръбски град Пожаревац, след това в столицата Белград, а после пак в Пожаревац и след това на неизвестно място.

Внучката на Хасани Агнес, дъщеря на най-възрастния син Фадил, е била само на няколко месеца, когато баща й изчезнал. Сега 21-годишната студентка по право казва, че баща й и чичовците й не са извършили никакво престъпление.

Също като дядо си тя е убедена, че те се намират в затвор и че нормализацията на отношенията между Косово и Сърбия е ключово за освобождаването им.

"Баща ми ще се върне, ако отношенията със Сърбия се подобрят", казва тя.

/От БТА/

  • План Б - бюлетини от вкъщи

    План Б - бюлетини от вкъщи

    Когато визионерите започнаха да анализират последствията от коронавирусната криза, ударила света, ето едно от нещата, за които бяха единодушни: ще се промени технологията на гласуване. И в България, и в цяла Европа карантинните мерки лека-полека отпадат. Но все още никой не може да каже със сигурност кога вирусът ще бъде окончателно победен