Стефан Вълдобрев: Искам да добия усещането, че вече съм голям човек

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8587012 www.24chasa.bg

Актьорът певец издава книга с истории за 50-ия си рожден ден

Стефан Вълдобрев е актьор, музикант, текстописец, фронтмен на групата “Обичайните заподозрени” и мъж на 50 г. В навечерието на юбилея си той написа в книга историите на песните си, разказа за ролите си и показа още една страна от многоликата си същност.

- Г-н Вълдобрев, отбелязвате юбилея си с “Книга за песните”. Защо решихте да напишете и издадете книгата сега?

- Издавам я сега, за да мога да направя подарък по случай този по-специален рожден ден и на себе си, но най-вече на публиката, с която вероятно няма да се виждаме на живо още дълго време. Иначе решението ми за тази книга е доста отдавна.

- Колко време ви отне подготовката ѝ?

- Почти три години. Но не си ги представяйте изпълнени с писане. Бяха три години на обмисляне, на изчистване на смисъла и на съдържанието.

- В нея събирате свои спомени, снимки и истории. Може ли да бъде наречена автобиографична?

- От един момент нататък биографичните истории ставаха повече и повече. Това се случи, когато цифрата 50 започна да се приближава. Тогава ми стана ясно, че книгата ще бъде обвързана с този юбилей, и реших, че моментът е подходящ да разкажа неща, които досега съм премълчавал. Но не го правих самоцелно. Всичко винаги беше свързано с появата на конкретна песен - кое е отключило въображението, защо се е появила, къде съм бил аз тогава, какво се е случвало с мен и как ми е повлияло. Как съм променял правенето на песните и как те са ме променяли. Центърът на разказите винаги бяха песните. Но тъй като дълъг период от време те са били център на живота ми, нямаше начин да не разкажа и за него. Историите са любопитни, лични, много често смешни, понякога малко тъжни, но целта ми беше една-единствена - да са вълнуващи и честни. Човек да се припознае в тях, да види себе си в подобна ситуация.

- Извънредното положение по-скоро помогна или попречи на създаването ѝ?

- Нямате представа колко помогна. Ако не беше това стоене вкъщи, книгата никога нямаше да стане толкова детайлна и задълбочена, колкото е сега. Вечното препускане е проблем за всички ни, но при мен напоследък мина всякакви нормални граници. През март светът каза: “Стоп! Смири се! Фокусирай се! Действай по една-единствена конкретна задача”. И аз го направих.

За един месец

написах всички

основни глави

Следващия месец прекарах в дълги телефонни разговори с Яна Борисова, която беше мечтаният от мен редактор. На третия месец работихме върху дизайна с издателство “Книгомания” и книгата вече е по книжарниците - по-хубава, отколкото някога съм си я представял. Във възможно най-празничния за мен период.

- Имахте намерението да я представите с концерт в НДК. Идеята отпадна ли, или просто се отложи във времето?

- Идеята първо се отложи за ноември, а сега като че ли отпада - натам вървят нещата. Чувам, че големите събития на закрито се гласят чак за март 2021 г. Бях поканил двайсетина от главните герои в книгата, бях измислил интересна форма на спектакъл в две части - с разговори, със смехове, с изпълнения на акустична китара, с изпълнения на цялата група, с гост-изпълнители. Представях си го като позитивно шоу. Имах намерение да представя и всички театрални спектакли, в които играя, да направя прожекции на десетина филма, в които съм актьор или композитор. Да осъществя един гастрол на рок операта “Евита”, в която участвам. Да направим и специално издание на мюзикъла “По-полека”... От всичко това остана единствено книгата и ако трябва да бъда честен, не изпитвам капка съжаление, а чиста благодарност. Мисля, че има някакво очарование да бъда с публиката, която страшно ми липсва, тъкмо по този тих начин.

- Казвате, че е нямало да я има книгата, ако я е нямало песента “По-полека”. Каква е историята на тази песен, която се превърна в химн на оптимистите през карантинния период и не само?

- Когато реших да направя тази песен, не съм пристъпил към нея с намерението, че ей сега ще обясня всемира. Точно обратно - тя беше една ужасно проста мелодийка, изсвирена с уста в стар запис на диктофона ми, и я включих в албума в последния възможен момент, защото дотогава ми беше неудобно да занимавам Еко, Миро, Стунджи и Иван с такова елементарно нещо, съставено от три акорда. Останалите песни вече бяха готови, записани, някои от тях смесени, други още не, но аз подреждах в мислите си цялата картина и виждах, че едно парченце от пъзела все още ми липсва. Звъннах им за репетиция и като се събрахме, им казах: “Вижте, имам следното усещане - последният по-голям хит, с който ни свързва публиката, е “Бряг с цвят най-зелен” - свежа, позитивна, слънчева песен. Според мен трябва да направим нещо в тази посока и това да бъде сингълът, с който да свържем онзи период с настоящия.”

Засвирих я с китарата. Всичко потече на секундата. Стунджи пое с барабаните. Миро му предложи да смени бийта, да го направи някакъв бърз туист с четки, а не с палки. Така хем имаше ретро елемент, хем с малко ефект после щяхме да го направим да звучи модерно. Самият Миро вкара “каубойската” (както си я наричахме ние) бленда на китарата. Еко и Иван закъсняваха, но когато дойдаха, се включиха безпроблемно. Иван - с китарния ефект, наподобяващ седемдесетарски уестърн. И понеже в такъв жанр пред басиста няма много опции, просто помолих Еко тоновете му да не са стакати, за да не звучи като туба, а да са възможно най-дълги, почти да се долепят един с друг. До обед бяхме готови с концепцията и още тогава знаех, че пред нас стои новият ни сингъл - тези неща се усещат.

- В книгата пишете: “ Когато си на двайсет, мислиш за “големите” неща, как следващият ти албум ще покори света, ще се появят компаниите гиганти, ще счупиш рекордите, ще шашнеш MTV”. А когато е на петдесет, за какво мисли човек?

- Че

песните се правят

не за целия свят, а за

един конкретен човек

и един конкретен триминутен миг от неговия живот. Тогава ти и той сте заедно и тази силна връзка е завинаги.

- Пак в книгата определяте хита си “Обичам те, мила” като  “мелодия за връзка ключове и гребенче”. Защо?

- Защото, когато с Камен Донев я пеехме по студентските партита на класа ни, тя беше точно това - актьорска шега за гребенче с целофан и връзка ключове вместо перкусии. Когато по-късно с Камен измислихме нови куплети, реших да я включа в първия си албум и направих аранжимента с хип-хоп бийта, гъдулката и по-твърдите китари. Тогава песента прие вече някакъв човешки облик.

- Как Мая Бежанска се включи в нея?

- Понеже и това не ми стигаше, поканих група колеги от куклените класове в театралната академия да запишем на финала един хор и да завършим апотеозно - в името на шегата и иронията, разбира се. Всички те пееха брилянтно. Измежду тях обаче

стърчеше един

уникален, почти

анимационен глас -

този на Мая

Бежанска

Помолих я да остане след края на общия запис и да я запиша отделно с една солова партия. Получи се много сладко и въздействащо и го оставих така в смесването. Оттогава тръгна и нашето дългогодишно и красиво приятелство с Камен и Мая.

- Какво е общото между песента “Рай” и Шекспир?

- Песента “Рай” беше замислена като саундтрак на театралния спектакъл “Много шум за нищо”. Задачата ми беше да направя песен по някой от сонетите на Шекспир. Езикът в тях е прекрасен, но твърде стар. Затова започнах да променям, да разчленявам, да надграждам, да доизмислям, да дописвам и в крайна сметка от горкия Шекспир остана много малко. Още ми е съвестно какво му причиних на този човек. Но гениите са благосклонни - създават шедьоври и наблюдават с усмивка как такива самонадеяни екземпляри се упражняваме върху тях.

- В  изданието намират място и киното, и театърът и няма как да е иначе. Но обмисляте ли “Книга за киното и театъра”? Или “Книга за ролите”?

- Не, не съм мислил. Но както вървят работите с театрите и концертния живот, идеята си струва да се обмисли. Би станала интересна книга.

- Коя е любимата ви история от “Книга за песните”?

- Любима е трудно да се открои. Но да кажем, че уводната глава за ученическите ми години, разказите за първите професионални записи, за периода с “Ку-ку”, за раждането на дъщеря ми, за страховете, които донесе настъпването на новото хилядолетие, за периода ми на потапяне, за психическото ми възстановяване, за “отплуването” на учителите и родителите, за най-светлите години около втория шанс, който ми беше даден с турнетата след излизането на “По-полека”, и за новото възприемане на света, което успях да изградя у себе си - тези глави и теми като че ли се открояват. А също и главите за работата ми с различни по жанр и стил мои колеги.

- Имало ли е история, която да сте имали колебания дали да напишете?

- Да. Главата, в която разказвам за автомобилната катастрофа край Бургас през 1998 г., последствията и дългото прохождане след това. Беше ми трудно да я напиша, защото реших да е съвсем документално и в детайли, но същевременно не исках да е натоварващо за читателя.

- Според еврейската традиция 50-ият рожден ден е единственият юбилей в живота на човек, а в миналото юбилярите са освобождавани от робство и данъци. На вас от какво ви се иска да се освободите на този рожден ден?

- Интересно е това, не го знаех. Свобода... Робство... Твърде относителни понятия в днешния свят на контрол и технологии. Единствено данъците са непроменлива величина - данъците към хазната и кармичните данъци вследствие на житейските ни постъпки. Тях винаги ще изплащаме.

- С какво искате да се сдобиете тепърва?

- Може би с усещането, че вече съм голям човек. Защото любопитството и спонтанността ми все още са като на дете в магазин за шоколадови бонбони.

  • 34 хиляди за една решетка не са много. Резилът е голям!

    34 хиляди за една решетка не са много. Резилът е голям!

    Няколко дни българските депутати упражняват дар слово (според наличностите) и политически патос по въпроса с новата желязна решетка на парадния вход на парламента, която трябва да ги пази от любовта народна. Оказа се, че формално щетата не е кой знае колко голяма. Решетката струва едни 34 хиляди лева. Което не е чак толкова много
  • Слави Василев, политолог

    Слави Василев: Украйна ще стане западна държава, когато и Русия стане

    Защо политическият ни елит си съдира ризата Искам да напиша няколко думи за Украйна. Чувам през последните седмици какви ли не мнения по темата. Политическият ни елит подкрепя гледната точка на украинските властимащи и оттам в обществото се заражда една лавина от еднопосочни мнения, които анатемосват всичко

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо