Политикът Белев и неизвестни “журналисти” на свободна практика решават кои НПО-та да финансира държавата

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8596760 www.24chasa.bg
ТОМА БЕЛЕВ

Промени, направени под натиск от неправителствения сектор, оставиха ролята на Томислав Дончев на церемониал майстор - ще придвижва проекти към МС

“Капитал” - медията, която е силна в тази област, става част от важния съвет чрез Асоциацията на европейските журналисти

Класирането след онлайн гласуването за членове на съвета
Класирането след онлайн гласуването за членове на съвета

Засега “само” 1 милион лева ще бъдат разпределени

Политици като зеления Тома Белев и “журналисти” на свободна практика, сред които само двама, работещи за разпознаваеми медии, но с идентична редакционна политика - единият в “Капитал”, а другият - автор на “Клуб Z”, ще решават кои неправителствени организации оттук нататък да финансира държавата.

Новият орган - Съвет за развитие на гражданското общество, към Министерския съвет, съставен от 14 организации, разгневи “Телеграф”, който излезе със заглавие:

“Прокопиев

хвърли НПО

мрежата си

върху 100 млн.

от бюджета”

И тъй като още на 11 февруари 2020 г. “24 часа” получи любезна покана и прие от вицепремиера Томислав Дончев медията ни да е партньор на първия избор на Съвета за развитие на гражданското общество, заедно с БНТ, социологическата агенция “Алфа Рисърч” и информационния портал на НПО в България, се чувстваме длъжни да обясним какво точно се случва.

Още повече че май

само в сайта

“24 часа” се

появява на 14

май 2020 г.

съобщението от

правителствената

пресслужба,

че в 23,59 часа

на 13 май е приключило електронното гласуване за избор на членове на този първи Съвет за развитие на гражданското общество. Участниците са гласували цели 3 месеца чрез уеб базирана електронна платформа voting.government.bg . Има дори изборна комисия и впечатляваща избирателна активност от 75%, която одобрява 123 граждански организации от 379 в обществена полза да участват във вота.

Колегите от “Телеграф” отбелязват, че според тях това е нищожен процент от неправителствените организации, които по техни данни през 2018 г. били впечатляващ брой - 30 000.

Новината от 14 май за избраните 14 организации в сайта на “24 часа” събира скромния интерес на 3320 читатели и потъва сред стотиците новини за израелския модел, по който ще затягаме мерките при 100 болни за три дни, с 12 деца в групи ще отварят детските градини, протеста на антиваксъри, Ченалова и Йоло Денев, и най-важното за туризма - че няма да затварят хотел при заразен гост...

Така тихо, без дори да има похвални публикации в “Капитал”, “Медиапул”, “Клуб Z”, които следят внимателно живота в неправителствения сектор, настъпва финалът на процес, започнал през 2016 г. Тогава със силен натиск на НПО-та върху Министерския съвет и Народното събрание се променя Законът за юридическите лица с нестопанска цел. Юристи, участвали в дебатите, определят днес промените като “прибързани” и “лоши”. Текстовете

са толкова

обтекаеми и

непълни, че само

изготвянето на

правила за

избора е отнело

2 години,

обясниха от администрацията на Министерския съвет. Затова и изборът е съвпаднал с пандемията от коронавирус.

Съветът от 14 организации има обаче важна задача - да насочва държавата кои неправителствени организации да бъдат финансирани. В него вицепремиерът Томислав Дончев се води председател, но реално има само церемониални функции - свиква заседания, ръководи ги, но без право на глас. И след вземане на решение кои проекти да бъдат финансирани само ги придвижва към Министерския съвет.

През трите месеца за гласуване

своя глас са

регистрирали

379, сред които и

“Баскетболен

клуб “Берое”

Членовете на съвета се определят по низходящ ред според броя на събраните гласове. Така например на първо място със 178 гласа влиза “Български център за нестопанско право” - една от най-старите организации, чиято мисия е действително развитието на нови неправителствени организации.

С 59 гласа последна над чертата се класира “Карин дом”, създадена още през 90-те от бившия дипломат Иван Станчов. Тя подкрепя бедни и хора с увреждания.

Някъде в средата на класирането обаче се появяват

доста по-нови

неправителствени

организации,

станали известни

повече с

крайни позиции

по определени теми, отколкото с действителна гражданска дейност.

На 6-о място с 85 гласа в съвета влиза Асоциация на европейските журналисти - България. В нея членуват активисти и хора, обявили се като журналисти на свободна практика.

Почти няма обаче членове журналисти, като се изключат криминалният репортер от “Капитал” Росен Босев и преподавателят по журналистика от УНСС Илия Вълков, който пише за “Клуб Z” - медии, които другият лагер около “Телеграф” определя като “присъдружни организации” към издателя на “Капитал” Иво Прокопиев.

Асоциацията на европейските журналисти бе активен участник в протестите срещу правителството на Пламен Орешарски, а след това и в тези срещу избора на Иван Гешев за главен прокурор. Тази

асоциация

обаче почти

не е вземала

отношение към

развитието

на медиите

в България

и за решаването на текущи проблеми като например как да се помогне на изданията в тази криза, породена от пандемията и срива на рекламния пазар. До този момент публично не се чува нито едно предложение на Асоциацията на европейските журналисти, нито една тяхна публикация как да се помогне на медиите, каквато е практиката в целия свят.

Още една любопитна организация влиза в ръководството на съвета със 70 гласа - Асоциация на парковете в България. Тя бе създадена в края на 90-те като обединение на националните и природните паркове в България от тогавашния шеф на природен парк “Витоша” Тома Белев. Той от години не е на този пост, но все още се води представляващ организацията. Вместо това се занимава с политика, стана

общински

съветник в

София от

“Демократична

България” -

коалицията на “Да, България” на бившия правосъден министър Христо Иванов, ДСБ на Атанас Атанасов и “Зелено движение”.

Иначе е нормално и естествено мястото на другите организации в съвета - Български център за нестопанско право с директор бившата шефка на Държавната агенция за защита на децата Надя Шабани, Български дарителски форум, който обединява най-големите дарители в България от бизнеса, Фондация “Работилница за граждански инициативи”, фондация “Светът на Мария” за помощ на хора с умствени увреждания, Български фонд за жените, Фондация “Заедно в час”, БЧК, “За нашите деца”, “Асоциация Родители” са останалите избрани в съвета НПО-та. Но

няма ограничение

за свързани лица -

тоест няма спирка един човек да участва в избора през няколко неправителствени организации. Причината е, че Законът за юридическите лица с нестопанска цел не е поставил такова ограничение и съответно не е имало как да бъде вкарано в правилата за избор, разясниха от Министерския съвет.

Няма възможност и за филтриране на това кои организации влизат в съвета, бе отговорът по повод избирането в него на политици. Просто никой закон у нас не забранява те да участват в управлението на неправителствени организации, независимо дали са създадени с обществена, или частна полза. Със

същите законови

промени е

предвидено

държавата

да финансира

НПО-та

Като цяло правителството има два канала да дава пари на неправителствени организации. Единият е пряко през бюджета, като те се водят делегирани дейности - работа на социални домове, подпомагане на бивши затворници и пр. дейности по специални закони. За тази година по това перо са предвидени 98 млн. лв. в бюджета.

50 млн. лв. от тях обаче са за субсидии на вероизповеданията. В тези 98 млн. лв. съветът не може да се намесва - те са разпределени по специални закони и правила, одобрени от Народното събрание, и сумата варира единствено в зависимост от нормативите за делегираните дейности.

Втората линия е чрез пряко финансиране за конкретни проекти през Министерския съвет, като за тази година по това перо са предвидени 1 млн. лв. Те би трябвало да бъдат разпределени по проекти именно с гласуване в новосъздадения съвет, а след това решението им да бъде препотвърдено от правителството.

  • План Б - бюлетини от вкъщи

    План Б - бюлетини от вкъщи

    Когато визионерите започнаха да анализират последствията от коронавирусната криза, ударила света, ето едно от нещата, за които бяха единодушни: ще се промени технологията на гласуване. И в България, и в цяла Европа карантинните мерки лека-полека отпадат. Но все още никой не може да каже със сигурност кога вирусът ще бъде окончателно победен