ВАдвС злоупотребява с конституционните си правомощия, без да може да обоснове от морална гледна точка присъствието на гражданския интерес при атакуването на промените в Закона за хазарта и Закона за банковата несъстоятелност
Адвокатурата има правото и отговорността да представлява всеки един гражданин, да брани интереса и правата му дали пред ответната страна или пред самата държава. Водени от това разбиране, на 16 декември 2015 г., с допълнение в Конституцията, народните представители създадоха нова ал. 4 на чл. 150, съгласно която „Висшият адвокатски съвет може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с кои?то се нарушават права и свободи на гражданите.”, пишат от "Правен свят".
Текстът недвусмислено сочи, че адвокатурата може да се обръща към конституционните съдии, само ако е засегнат интересът на гражданите. Противното ще даде основание на Конституционния съд да отклони искането, макар че логиката и етиката изискват най-висшият орган на адвокатурата – Висшият адвокатски съвет, сам да направи нужното, за да не допуска да се превръща в проводник на лобистки, корпоративни или криминални интереси. Още преди пет години адвокатурата възприе предоставеното й право на конституционна жалба като признание за мястото и ролята на професията в обществото. Последните действия на ВАдвС обаче показват, че грижата за гражданските права не е нищо повече от циничен опит за прикриване на тежките зависимости по върховете на адвокатурата.
В рамките само на едно заседание на ВАдвС, проведено чрез онлайн-платформа на 8 май т.г., адвокатурата приема две решения, с които сезира Конституционния съд по два казуса – за закриване на частните лотарии, влязло в сила в началото на годината и за поправките в Закона за банковата несъстоятелност, позволяващи на синдиците на фалиралата КТБ да върнат част от източените от трезора пари. Забележителното е, че сезирането на КС по ЗБН става три години след приемането на поправките. За странната хиперактивност на ръководството на българската адвокатура в края на извънредното положение говори и фактът, че за цялата 2019 г. до КС са изпратени само две искания.
Трудно е, при наличието на множество смущаващи факти, емоциите да не вземат връх, особено, ако фактите никак не са в полза на ръководството на Адвокатския съвет, допуснал в последната година на своя мандат безпрецедентен пробив, който обслужва пряко две персони, обекти на наказателно преследване, спрямо които държавата е предприела действия по връщането им от укриване в чужбина.
Едва ли е случайност, че решението за сезирането на КС за поправките в Закона за хазарта, с които държавата сложи край „на търкането“ на талончета, основен бизнес на Васил Божков-Черепа през последните години, се случи точно в деня, в който укриващият се в Дубай обвиняем реши да даде началото на опитите чрез медийно-политическа кампания да си подсигури известна реабилитация и най-вече да въвлече в обяснителен режим преследващите го власти. На пръв поглед е странно, но още от бягството му в началото на годината, Божков започна да се ползва с активната подкрепа на медиите и НПО-та от кръга около подсъдимия издател Иво Прокопиев. В случая едва ли всичко може да се обяснява с икономическа изгода. По-скоро икономически играчи около, а и самият Прокопиев, взимат страната на Черепа, като така издават страховете си, че може да се окажат в неговото положение.
От приложения протокол за заседанието на ВАдвС на 8 май не става ясно как се е провела дискусията, не е ясно и кой точно е направил предложението за атаката срещу поправките в Закона за хазарта. Видно е, че трима от членовете на Съвета са гласували против, един се е въздържал, но решението е прието с 11 гласа.
След промяната на Конституцията, позволила на адвокатурата да се обръща към КС, ВАдвС създава нарочна Правна комисия, чиято задача е да отсява предложенията, които отделни адвокати правят за конституционни жалби. Годишно Комисията разглежда по 30-40 такива искания, от които до КС стигат не повече от 3-4. Комисията по правни въпроси се ръководи от председателя на Висшия адвокатски съвет - адв. Ралица Негенцова. Разделена е на секции, всяка от които има свои? ръководител: секция „Наказателно право и процес“ – адв. Милен Ралчев; секция „Гражданско право и граждански процес“ – адв. Валя Гигова; секция „Конституционно право“ – адв. д-р Сибила Игнатова; секция „Търговско право и процес“ – адв. Любомир Денев; секция „Международно и европеи?ско право“ – адв. доц. Боряна Мусева; секция „Административно, данъчно и финансово право и процеси“ с ръководител адв. Тодор Табаков. Поименният състав на Висшия адвокатски съвет и на членовете на Правната комисия дава достатъчно ясно отговор – защо адвокатурата е допуснала да влезе в ролята на лобист на Черепа.
Адвокатският съвет би следвало да обясни на обществото как точно са нарушени гражданските права и свободи с прекратяването на придобилата епидемиологични размери мания „за търкане“ на билетчета на късмета. Колкото и консервативно да звучи, мнозина психиатри все още приемат хазарта като порок и дори като опасна болест, която води до пристрастяване. Да не говорим, че не са малко държавите, в които залаганията са изцяло забранени или върху тях има държавен монопол.
Що се отнася до забавеното решение за сезиране на КС по промените в Закона за банкова несъстоятелност, трудно да може да се допусне, че адвокатурата се е съгласила да обслужи интереса на друг беглец от правосъдието – на виновния за фалита на КТБ Цветан Василев, без за това да е оказано сериозно давление или да е обещана щедра отплата. Особено, като е известно, че ВАдвС веднъж вече е отхвърлял няколко искания в същата посока. С Решение №1174 от 14 септември 2018 г. ВАдвС отказва да вземе отношение по общо пет искания на отделни адвокати и колективи за атакуване на поправките в ЗБН пред конституционните съдии. По-малко от две години по-късно ситуацията се оказва променена.
Настоящото решение далеч не е единственото на ВАдвС, от което полза има укриващият се повече от пет години в Сърбия подсъдим Цветан Василев. Архивите сочат, че на 04 август 2017 г. ръководството на адвокатурата приема да инкорпорира становище на Адвокатско дружество „Карадалиев и партньори“ в искането за обявяване за противоконституционни поправките в НПК, с които делата срещу корупцията „по високите етажи на властта“ бяха прехвърлени от СГС в Специализирания наказателен съд. Забележително е, че това е едно от първите дела, с които конституционните съдии бяха сезирани от адвокатите. Разбира се, напразно, защото КС правилно отхвърли претенциите, а случилото се в изминалите години показва, че промяната в НПК е напълно издържана спрямо основния закон и е изцяло в обществен интерес. Междувременно адвокат Карадалиев се оказа в ареста с обвинение за пране на пари, но това е друга тема, която със сигурност не говори добре за ръководството на адвокатурата.
С голяма доза вероятност е двете проблемни искания на адвокатите от 8 май да приключат без отмяна на поправките в отделните закони. Делата с докладчици съдиите Красимир Влахов и Атанас Семов обаче са нагледен пример как ВАдвС злоупотребява с конституционните си правомощия, без да може да обоснове от морална гледна точка присъствието на гражданския интерес в засегнатите казуси. Надеждата е, че КС много по-бързо ще пресече опитите на върхушката на адвокатурата да злоупотребява с правата на гражданите.