Иван Кръстев: Конспиративните теории цъфтят, защото в кризата хората искат прости обяснения, но катастрофата е с неизвестен извършител

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8610384 www.24chasa.bg

Урок от Швеция: Не затваряш икономиката, но тя пак е тежко ударена

Вирусът изостри политическото противопоставяне в България, казва политологът

Иван Кръстев  е политолог и визионер, чиито анализи и прогнози се цитират от медии като “Ню Йорк Таймс” и “Гардиън”.

Как коронавирусът променя Европа, как ще изглежда светът след пандемията - това анализира Кръстев в новата си книга “Утре ли е вече?”, която излиза в края на май у нас и се превежда на 19 езика.

Очаквайте откъс от книгата в съботния брой на "24 часа".

- Г-н Кръстев, защо  избрахте това заглавие за книгата си - “Утре ли е вече?”?

- Защото днес всички се питат, как ще изглежда светът след края на пандемията, а моето усещане е, че ние вече живеем в този свят. Кризата, която преживяваме, не толкова промени света, колкото ни позволи да видим колко се е променил той през последното десетилетие - в каква степен сме зависими от новите дигитални технологии, в каква степен някакво случайно събитие на другия край на света може драматично да засегне нашия живот…

- В книгата описвате 7 парадокса от въздействието на вируса. Оказа ли се, че в кризата с COVID-19 нищо не е такова, каквото изглеждаше в началото? Възможно ли е да се окаже, че колкото е трудно разгадаема болестта, толкова и промяната, която ще роди?

-  Ние все още знаем много малко за характера на вируса, който разбърка света, и още по-малко за политическите и социалните последици от тази криза. Ситуацията е бясно препускане във всички посоки едновременно.

По време на кризата хората инстинктивно се обърнаха към националните си държави и там потърсиха защита. Първото нещо, което всички правителства направиха при появата на COVID-19, е да затворят границите. Но карантината направи така, че

човекът, който

живее на другата

страна на

улицата, се оказа

толкова далече,

колкото и този, който живее на другия край на света. И с единия, и с другия можеше да общуваш само по телефона или по скайп и zoom.

Нещо повече, затвореният в апартамента си човек изведнъж започна да се интересува какво става по света (Америка, Бразилия, Китай) с надеждата да разбере какво ще се случи у нас. Няма нужда да знаеш чужд език, за да разбереш какво говорят по чуждите телевизионни канали, защото всички говорят за едно и също - за епидемията. И ето го парадоксът - един вирус, който не познава граници, затвори границите и в същото време както никога преди ние имаме усещането, че живеем в един общ свят.

- България е сред европейските страни с много по-малко заразени и жертви на глава от населението, отколкото стари западни демокрации с богати и силни здравни системи. Какво е обяснението?

-  На този етап можем само да гадаем. Може китайският прилеп, от който всичко тръгва, наистина да идва от град Прилеп, както твърди един виц, и това да обяснява защо ни щади. Но има три фактора, които обикновено се споменават, когато става дума за разпространението на болестта.

Първо, тя удря най-гъстонаселените и най-глобализираните места в света - Ню Йорк и Лондон са класически пример, половината от заразените в Русия са в Москва и Московска област. България е в по-благоприятна позиция поради своята провинциалност.

Причината за висока смъртност в региони като Бергамо, Италия, поне частично се обяснява от факта, че това е регионът на Европа, в който хората живеят най-дълго. По-ниската продължителност на живот навярно частично обяснява много ниската смъртност у нас.

По парадоксален начин проблемното състояние на нашата здравна система също е част от обяснението. Една от причините мнозинството от хората стриктно да спазват наложените от правителството ограничения е ниското доверие в здравната система.

Хората правеха

всичко

възможно да

не се озоват

в болница

Решението на правителството и на щаба навреме и радикално да изпратят хората вкъщи, е също ключов фактор за ниския процент заразени и починали.

Ролята на лекарите и сестрите също е огромна. Нека да припомня един факт, средната възраст на медицинския персонал в България е една от най-високите, ако не и най-високата в Европа (много млади лекари и сестри напуснаха страната през последните години). Поради тази причина в началния етап на кризата, когато нямаше достатъчно маски и други форми на защита, тези хора отиваха да лекуват болни от COVID-19 с професионалното знание, че ако бъдат заразени, опасността за много от тях е по-голяма, отколкото за по-младите им пациенти. Днес, когато хората имат усещането, че най-лошото е преминало, става модно да се твърди, че и без затваряне на икономиката резултатите щяха да бъдат същите. Може и да е така, ние никога няма да знаем това. Но знаем, че ако нещо не се е случило не значи, че не е можело да се случи. В ситуация на тотална неопределеност

всяко

правителство е

длъжно да се

държи така,

като че ли

ще се развие

най-лошият

сценарий

- Пишете, че днес сме много по-космополитни отвсякога, защото хората непрестанно сравняват случващото се с тях самите и случващото се с другите другаде. За справяне с пандемията успех ли е Швеция, провал ли е Италия и Великобритания, изобщо кои са победителите и победените в тази война?

- Никога не знаем кои са победителите, преди войната да е свършила, а тази война не е свършила. Нещо повече, когато говорим кой е спечелил и кой е изгубил, ще ни интересува и броят на заболелите, и броят на умрелите, и икономическите последици от кризата, и ефектът върху психическото здраве на хората, и самочувствието, с което обществото излиза от кризата.

Аз имам респект към шведското правителство, че в момент, в който всички други страни затвориха голяма част от икономиките си, те рискуваха да правят нещо различно. Но именно Швеция е и пример за това, че решенията на собствените ни правителства са само един от факторите за развитие на кризата. Очакването е, че през тази година

Швеция, която не

затвори своята

икономика, ще

има по-голям

икономически

спад

от Австрия и Полша, които затвориха, и причината е, че 30 процента от БВП на Швеция идва от износ и основно на индустриални стоки. По тази причина много големи шведски компании затвориха, защото техните доставчици в други страни бяха затворили или защото техните клиенти бяха затворили. Така че идеята, че ако не бяхме затворили икономиката, нямаше да пострада, не е непременно вярна.

- Как ще обясните широкото разпространение на конспиративни теории? Как ви изглежда теорията за “стадния имунитет”, която у нас се олицетворява от доц. Мангъров? Тази идеология ще се използва ли политически? И доколко ще задълбочи разделението в обществото?

- Това, че пандемията е катастрофа с неизвестен извършител, я прави особено благодатна за конспиративни теории. Силното неверие на хората във властта е друга част от обяснението.

В момент на криза хората искат прости обяснения, докато експертите спорят и не се съгласяват по между си. Това изнервя много хора, но това е същността на науката - различни учени проверят различни хипотези и именно техните несъгласия водят до появата на лекарства и ваксини.

В този смисъл идеята за “колективен имунитет” не е конспиративна теория, а една от медицинските хипотези. В момент на криза думите имат огромно значение и за това теория, която говори за “стаден имунитет” лесно обижда хората, защото предполага, че на обществото трябва да се гледа като на стадо.

Но не всяко нещо, което ни обижда, е конспиративна теория. Не медицинските теории и техните носители разделят обществото, а това, че различните хора преживяват кризата и нейните превъплъщения (здравни, икономически) по различен начин и търсят научно и политическо представителство на своите различия.

Времето е също важен фактор. Думата “карантина” ни е наследство от времето на чумата и буквално значи 40 дни - толкова време е трябвало моряците да не напускат корабите по време на епидемия, преди да могат да слязат на пристанището. Изглежда,

40 дни е някакъв

психологически

праг, след който

човек трябва

да се върне

към нормалност,

защото неслучайно и след смъртта на близък човек 40 дни е срокът, след който от нас се очаква “да забравим” колкото можем смъртта.

- Коя е най-голямата опасност за Европа след края на карантината и извънредните мерки, който вече се вижда? А за България?

- Ние не знаем дали пандемията е приключила, дали ще се появи, или не втора вълна. За мен има два противоположни риска. Първият е да се парализираме от страх пред евентуална втора вълна. Вторият е да се държим така, като че ли пандемията е вече история. Важно е да сме готови за различни развития. И да сме готови не само като държава, но и като общество.

Лесно е да пратиш хората вкъщи веднъж. Можеш ли да го направиш втори път, ако се наложи? В началото на кризата беше достатъчно да правим това, което правят другите. Днес е много важно да има ясна представа какво става във всяко отделно общество и дори във всяка отделна община. Лошото е, че България влезе политически разделена в тази криза и кризата допълнително изостри политическото противопоставяне. 

  • Защо Кремъл иска Кирил и Методий напук на историята

    Защо Кремъл иска Кирил и Методий напук на историята

    Руснаците го прекалиха - такава беше общата реакция по повод онази изложба в Руския културен център в София, според която Кирил и Методий са “рeфoрмaтoри нa cлaвянcкaтa aзбукa, cъздaтeли нa църкoвнocлaвянcкия eзик, първи рaзпрocтрaнитeли нa грaмoтнocттa и прocвeтaтa в Руcия”. Пак по повод на азбуката президентът Путин съобщи по 24 май 2017 г