Проф. Дора Христова: Не съм присвоила хора, нито името “Мистерията на българските гласове”

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8614206 www.24chasa.bg
Проф. Христова (вляво) с Лиса Джерард и “Мистерията на българските гласове”

Диригентката* отговаря на обвинения на бивши певици от хора

Уважаема редакция,

Не мислех да вземам отношение към една от поредните атаки срещу хора “Мистерията на българските гласове”. През годините, в които аз ръководя хора, повече от 30, съм се нагледала и наслушала на какви ли не интриги, инсинуации и клевети, чиято цел никога не ми е била ясна и не ме е интересувала. Винаги съм гледала напред, загрижена за бъдещето на ансамбъла, и съм се стараела да оправдая доверието, гласувано ми от солистките, след като хорът бе напълно изоставен от държавните институции и от обществените медии, към които бе неразделна част от годината на своето създаване – 1952 г., до 1997 г. Фактът, че дори най-големите критици на моята дейност продължават да възприемат хора като особено ценно достижение на родния фолклор, считам за изключителен комплимент за мен и за изпълнителките, с които продължаваме да разнасяме славата на българското далеч извън пределите на родината.

Авторката на отвореното писмо, предизвикало сегашната полемика, заедно с цитирания юрист и негов колега преди време публикуваха подобен текст, в който “ударът” бе насочен срещу последния албум на хора “БууЧииМиш”. Обвиненията тогава, облечени във формата на загриженост за съдбата на българския фолклор, стигаха до открити нападки срещу създателите на албума. Част от тях – доказани и уважавани имена на световната сцена. Изключителният, очевиден дори от България успех, с който се ползва този нов проект на хора, обаче притъпи и обезсмисли остротата на техния “удар”. Тогава замълчах, за да запазя авторитета на уважаваната от всички изпълнителка Олга Борисова, самата тя участник в този проект като солист. Не смятах за необходимо да пояснявам защо съавторите на онази статия я написаха, но явно моето мълчание се използва за погрешни тълкувания. Истината е, че единият от тях - Даниел Спасов, много е помагал на хора през онези години за неговото съществуване. Вярвала съм му, имала съм му доверие, но в новия ни проект нямаше място за мъжки гласове - солисти, и това чувствително промени отношенията ни. От наш приятел и съратник Даниел се превърна в злостен критик.

При така създадената ситуация се налага да кажа и друго. Регистрацията на марката на хора от моя страна не е направена тайно, а по настояване и с помощта на Даниел Спасов. Той беше човекът, който ми сподели конфиденциално с молба да не го цитирам, че ръководството на БНТ няма интерес да продължи да поддържа марката “Мистерия на българските гласове”. Той ме убеждаваше аз да направя регистрацията, за да не се възползва някой неправомерно от марката на хора. Лично Спасов ми препоръча адвокатката, която оформи документите за регистрация на марката - единствено в интерес на хора, за да се съхранят неговата цялост и дълголетие. Вслушах се в съвета. За да мога да покрия таксите по регистрацията, изтеглих личен кредит, който продължавам да изплащам. 

Не съм си присвоила нито хора, нито името, а се заклех да опазя този хор на всяка цена през трудните, безпарични години на прехода. Никоя от певиците тогава не оспорваше моите действия, напротив – благодаряха ми и ме подкрепяха в усилията ми да спася славата на хора. Изненадана съм, че десетилетия по-късно въпросът с марката се повдига по толкова недостоен начин. Питам се, дали ако не беше успехът на последния ни проект, който продължава и сега, някой от хората, изразяващи грамадни и неоснователни претенции, би се загрижил за съдбата на хора и на изпълнителките? Каква е мотивацията за този неочакван интерес към “Мистерията на българските гласове” именно сега и дали той не е продиктуван от неприкрити лични амбиции за овладяване на ансамбъла, нямащи нищо общо с интересите на музиката и на фолклора?

Държа да уточня - хорът не е частна формация, но и няма статут на държавен ансамбъл, той е притежание на България, която от години нехае за неговото съществуване. Затова съм много щастлива, че съумях да го съхраня през тези 30 г. без субсидия от Министерството на културата и само благодарение на отличния  ни професионализъм. Хорът  обикаляше света и с това се прехранваше. С мен или без мен, той ще продължава да съществува благодарение на интереса и обичта на публиката.

Бих искала да подчертая: нито една певица не може да има претенция за притежание на името “Мистерията на българските гласове”. Самото име означава много гласове и ансамблово пеене. Олга Борисова не е основател на хора, тя е една от плеядата прекрасни солисти и поради тази причина той бе известен като хор, съставен от солисти. Това, от друга страна, предопределяше редица негови особености, както и тази, че диригентите му не се задържаха дълго време на този пост. Случващото се днес ми напомня за времето, когато певиците пишеха доноси до ръководството на БНР срещу диригентите си и никой от тях не оставаше повече от 2-3 години като негов ръководител. Такова текучество нямаше никъде другаде в ансамблите (в благоевградския Кирил Стефанов  - основател, остана пожизнено негов ръководител,  така беше и при останалите държавни ансамбли). Помня пролетта на 1988 г., когато всички диригенти, ръководители на народни ансамбли, отказаха да го поемат, знаейки за лошия нрав на певиците му, и опряха до мен да ме молят по съвместителство да се опитам да го изправя на крака, за да не го съкратят (по онова време формацията не бе имала никаква продукция в продължение на цели четири години).

Никога не сме твърдели, че в записите, издадени от Марсел Селие под името “Мистерия на българските гласове”, има единствено наши песни. Подборът на заглавията и изпълнителите беше изцяло решение на г-н Селие. Негова беше волята да предостави единствено на нашия хор правото да използва марката под същото име - ешение, което той многократно и по различни поводи е потвърждавал приживе, и не само пред мен. Запазихме прекрасни отношения и със съпругата му, а неговият син Александър Селие присъства на всеки наш концерт в Швейцария, включително на двете ни последни участия по представянето на най-новия ни албум. Винаги г-н Селие-младши ни засвидетелства уважението и благодарността на семейството си за това, че уверено продължаваме поетата от неговия баща посока за развитие на хора.

Още нещо - изненадана съм, че като аргумент в нападките срещу нас се привежда едно негативно мнение на неизвестен чужд автор с непосочен източник. Нима критиците ни в България не са запознати с изключително благоприятните и изпълнени с уважение и положителни оценки публикации за най-новия проект на хора в най-авторитетни издания като “Ню Йорк таймс”, “Гардиан”, музикалното списание Mojo, “Льо Монд”, “Либерасион”, Франс Прес и още десетки други световни медии? Нима те не са чували за отзивите от нашите концерти в цяла Европа в удивително богатата с наши участия 2019 година? Нима не четат възторжените отзиви на наши почитатели от цял свят, достъпни на фейсбук, инстаграм и ютюб страниците на хора и къде ли не още...

Смехотворни и жалки са опитите да ни бъде вменявана “вина”, че сме се отклонявали от “правата линия” на българския фолклор, че едва ли не сме го предавали в усилията си да го поддържаме жив и конкурентен в очите и ушите на преситени от най-различни стилове публики. Недостойни са и внушенията, че звучността на хора нямала нищо общо с 80-те години и преди това. Вярно е, че звукът и колоритът на хора се променят. Това са специфични фолклорни гласове, уникални само за своя си фолклорен репертоар, макар и обработен за многогласен хор. Но  времето се мени с поколенията и техните потребности. Защо да не експериментираме, за да разберем истинското амплоа на “Мистерията на българските гласове”?

Този хор винаги се е състоял от индивидуални и неповторими гласове, които се различават във всяка генерация певици. Именно тяхната различност и пъстротата им завладяват публиката. А това, че навлязоха млади хора в състава му, е нормален и естествен процес, годините вървят и остаряваме. Излишно е да казвам, че всичко в бранша се случва все по-трудно, за което в немалка степен допринасят и подмолните действия на фактори с влияние в културата. Чрез договора ни с “Шуберт Мюзик” осигурихме записи, концерти и участия, с други думи - хляба на хора в продължение на 5 години. Но освен това са необходими средства за нови костюми (някога този хор бе най-елегантният сред множеството) - нещо, което се вижда от архивните снимки и нещо, за което ние сами трябва да се грижим.

Бих искала да задам и въпроса наясно ли са нашите критици какво търсят чуждестранните букъри и организатори на концерти в наши дни? Известно ли им е дали някой проявява интерес сега към репертоар с 30- и повече годишна давност? В течение ли са с тенденциите на международната сцена, с които ние си сверяваме часовника при всяко наше участие на големи международни фестивали като “Примавера саунд” в Барселона? От друга страна – ние никога не сме си позволявали да съветваме когото и да е от колегите каква линия на развитие да следва. Всеки е свободен да върви в посоката, която е убеден, че трябва да следва, но без да обругава усилията на останалите или да се опитва да им вменява собствените си разбирания. Това е нашето верую от първия ден на хора, към което продължаваме да се придържаме досега.

* С академичното и научното звание проф. д-р съм удостоена от ВАК точно за тази тема: “Феноменът “Мистерия на българските гласове” и работа с фолклора при натуралната музикална система на вокалната ни традиция”

 

  • Когато ударите на живота не пречупват волята за знания - вижте историята на Ася

    Когато ударите на живота не пречупват волята за знания - вижте историята на Ася

    Потокът ежедневни грозни сюжети, които поднася животът (най-вече политическият) в България, често оставя извън взора и вниманието на обществото вдъхновяващи примери на достойни хора. Такъв е случаят с Ася. Нейната история показва как желанието, волята за знания и грамотност могат да победят превратностите на съдбата