Чий е нашият език?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8620149 www.24chasa.bg

Обикновено се пазя от частицата „най“, защото издава йерархическо мислене и нетолерантност, но днес ми се иска да я използвам три пъти. „24 май“ е нашият най-невинен, най-национален и най-религиозен празник. Най-невинен е, защото не е в прослава на пролята кръв, не дели и не събира територии, не се противопоставя на стари и не обслужва нови имперски амбиции, не се подчинява на велики сили и на местни илюзии. Неговите герои не са военни, политици или революционери, а букви.

Ази, буки, веди…

С буквите се срещаме в първите години на живота си, когато, седнали на чин по двама, ги изписваме с несигурна ръка. Затова на 24 май „по подразбиране“ забравяме за възникналите по-късно разделения – социални, интелектуални, партийни, и се връщаме в детството си. Докато пеем „Върви народе възродени“, цялото ни общество е детски хор. Именно от детството извира невинността на празника. От 12 часовата ни щастлива инфантилизация. Но това не е инфантилизацията на отпадналите културни задръжки, на предкултурна разпуснатост, като на мач или в чалга клуб. На 24 май усещаме дълбоките корени на културата в себе си, преживяваме я като незаменим дар, получен от учители, родители, хора на духа, от Светите братя. Заедно с радостната възбуда празникът за нас е и тест доколко през годините комунистите, мутрите, корупцията, конформизмът и пр. са успели да прекъснат тези корени, доколко културният „аз“ е издържал натиска на простотията. Резултатът ни най-малко не може да се измери по патетичните клишета, леещи се от ранна утрин в медиите. Всеки трябва да си направи теста сам. За да установи възможен ли е индивидуален имунитет спрямо стадния.

Най-националният ни празник

24 май е най-националния ни празник, защото е празник на езика, а нацията съществува в езика. Извън него ние сме само тела, природно явление, подобно на дървото или дъжда. Езикът в способността си да изрича невидимото и възвишеното ни превръща в личности и ни свързва в общности. Ние сме нация не само и не толкова заради това, че употребяваме един и същ език, колкото заради това, че, общувайки на него, сме развили солидарност помежду си, стигнали сме до споделени ценности, придобили сме културна идентичност. Не нацията прави езика, а езикът прави нацията. И не спира дотук – един език в богатството на своите диалекти има потенциал да роди различни идентичности, да бъде баща на повече от една нация…

Повдигам темата, както може да се предположи, заради македонците (северномакедонците). Лесният въпрос е: могат ли те на основата на българския език да претендират за небългарска национална идентичност? Отговорът, естествено, е „да“, достатъчно е да споменем английския или испанския, приютили по две и повече нации. Трудният въпрос е: могат ли македонците да наричат езика, на който говорят, свой, македонски? Макар да влизам в противоречие с нашата официална доктрина и да си давам сметка, че техният официален език до голяма степен е продукт на „филологическо инженерство“, отговорът ми отново е „да“. Стига това да помогне на националната им независимост, на стремежа им да се чувстват именно македонци, а не някакви други.

Празник на културната толерантност

Повдигам темата точно на 24 май, защото е празник на българската култура, но и на културната толерантност, съдържаща се в делото на Светите братя, дали възможност на „вси славяни книга да четат“. Никой няма „ексклузивни права“ върху създадената от тях и учениците им азбука – тя е за всеки и на всеки, който иска да я използва. И не я усеща като „културно бреме“ пред интеграцията си към глобалния свят, каквито мнения излязоха на мода през последните десетилетия. А каквото е валидно за азбуката, е валидно и за езиците – те са на този, който ги употребява и поддържа живи.

Докато не се намесят политическите интереси, които оставят подозрението, че отказът на Северна Македония да признае българския произход на езика си не е израз на национална независимост, а на старите ѝ зависимости от Сърбия. Влезли днес в арсенала на хибридната война, която Кремъл води с ЕС и НАТО. В този контекст отказът от наша страна да признаем македонския език става израз не на културна нетолерантност, а на геополитическа принадлежност. И е защитим в битката за демокрация, а не в битката ни за история, любимото занимание на Балканите. Къде-къде по-лесно е обаче да сведеш проблема до миналото и да го повериш на бивши сътрудници на ДС, срещу които сядат от македонска страна подобни на тях. Патът е гарантиран.

Най-религиозният празник

24 май е най-религиозният празник, защото, ако има спорове дали езикът ни е даден от Бога, но няма спор, че Богът ни е даден в езика. Той не просто стига до нас със словото си, но самият е Бог-Слово. И най-атеистичните думи в интимната си същност пазят връзка с вярата. Затова създаването на азбуката от Кирил и Методий е преди всичко за религиозен жест и те са канонизирани като християнски светци.

Именно единството на език и вяра е основание малцинствата с религия, различна от християнската, да изучат и да говорят на майчиния си език.

Пожелавам честит празник на буквите на всички, какъвто и език да говорят!

Буквите са единствените герои без загуба.

(От Дойче веле)

  • Като няма идеи за политика, идва риалити

    Като няма идеи за политика, идва риалити

    Шоуто, което политикът от “Да, България” Христо Иванов направи на брега до Бургас, подсказва две неща. Първо, че като свърши сезонът на риалититата по телевизиите, има ниша за този вид художествено творчество в социалните мрежи. Второ, че когато идват избори, трябват избиратели, но липсват идеи за политика, остава само зрелището